Началниците на „Пътна полиция“ по региони лично определят местата, на които служителите им да снимат шофьорите за превишена скорост, пише в. „Телеграф“.

Това става ясно от отговор на пресслужбата на МВР на запитване на медията, отправено заради стотиците сигнали от шофьори, почувствали се жертва на т.нар. „хранилки“ на катаджиите.

Това са места с неадекватни ограничения на скоростта, заблуждаващи, скрити или „забравени“ след ремонти знаци, зад които и най-примерните шофьори биват солено глобявани и изкарвани „нагли джигити“ в периодичните отчети на „Пътна полиция“.

Мостове

Сред особено активно експлоатираните „хранилки“ през последната година са нелогичните ограничения от 110 км/ч на всеки от общо 7-те моста от 37.5-километровия лот 2 на Автомагистрала „Струма“ между Дупница и Благоевград. 

Освен, че няма видима причина за подобно ограничение, което ужасно накъсва магистралното темпо, то е и твърде заблуждаващо, защото след знаците със 110 км/ч следват такива с 90 и 70 км/ч, но те са пояснени с табелка със снежинка отдолу, което означава, че важат само при обилен снеговалеж.

Под 110 км/ч обаче няма снежинка, т.е. ограничението е в сила при всякакви атмосферни условия. Катаджиите много обичат да се възползват от тази объркваща пътна сигнализация и да залагат камерите в обсега на въпросните мостове. Така дори и съвсем съвестни шофьори, които поддържат максимално разрешената скорост на магистрала от 140 км/ч, се оказват с 30 км/ч отгоре без да се усетят.

Глобата за превишение с от 21 до 30 км/ч извън населено място е 100 лв., а ако случайно скоростомерът е отчел 141 км/ч или малко повече, санкцията рязко скача на 300 лв.

„Получих глоба от 300 лв. за шофиране със 145 км/ч по „Струма“. Изненадах се твърде много, защото внимавам да спазвам правилата. Дори возих детето зад мен и шофирах повече от внимателно. На мостовете не съм намалявал, защото беше топло и не е валял сняг. Въпреки това се оказах виновен, без изобщо да разбера, че съм превишил скоростта с цели 35 км/ч. Това ако не е катаджийски капан, какво е? Така ли спасяват човешки животи?“, коментирал гневно пред вестника наскоро глобеният на въпросния участък Георги Александров.

От „Пътна полиция“ обясняват, че местата за контрол на скоростта се определят въз основа на анализ, включващ фактори като честотата на настъпване на ПТП в даден район, интензитет на движението или сигнали от граждани за системно неспазване на ограниченията.

От АПИ обаче отговорили на официално запитване на „Телеграф“, че на въпросните мостове няма данни за нито едно настъпило ПТП. Решението за ограничаване на скоростта до 110 км/ч там е било взето заради релефа на терена и е съгласувано с всички контролни институции, включително и „Пътна полиция.

Тоест регионалният началник на „Пътна полиция“, отговарящ за лот 2 на „Струма“ не е взел решението да залага камери на мостовете, защото по тях стават много катастрофи, а по някаква друга причина.

Тракия

Друга особено коварна хранилка дебне шофьорите на магистрала „Тракия“. Там преди отбивката за Костенец в посока Пловдив, водачите са стряскани от очертани в светлоотразително жълто последователни ограничения от 120, 90 и 70 км/ч. След знака за 70 км/ч има и такъв с 50 км/ч ограничение, което е пояснено, че важи при мъгла и задимяване. Причината са две верижни катастрофи, станали в следствие именно на мъгла и задимяване от близкото незаконно сметище преди години.

Също както на „Струма“ и тук заблуждението е пълно, защото под 70 км/ч няма никакво пояснение, което означава, че си важи винаги. При ясно време няма видима причина защо се иска от шофьорите да скочат рязко на спирачките, убивайки половината от разрешената им скорост, да не говорим, че при интензивен трафик това създава съвсем реална опасност от катастрофи. Но ако преминете със 140 км/ч от там ви очаква глоба от цели 800 лв., а катаджиите са влюбени в тази позиция, особено при периодичните акции за скорост.

Оказва се, че причината за ограничението е увреждане на крайната греда на мостовото съоръжение на пътен възел „Мухово“, което преминава над първокласния път София-Пловдив, обясняват от АПИ. Тя е пострадала след удар от камион с извънгабаритен товар преди години, но за ремонта на моста все още няма дори изготвен проект. Незаконното сметище до магистралата също не е изчистено, въпреки че стана причина за две тежки верижни катастрофи.

Огромно облекчение за трафика и джобовете на шофьорите ще бъде отпадането на ограничението от 90 км/ч в огромния 37-километров участък между Чирпан и Стара Загора на „Тракия“ заради неравности по настилката. Тук особено в летните месеци имаше по 3-4 катаджийски засади в посока, а глобените са хиляди. Ремонтът на този участък вече започна, а шофьорите се молят да завърши до следващото лято.

30 км/ч

Столичните катаджии пък напоследък са се влюбили в новоремонтирания бул. „Президент Линкълн“ в кв. „Овча купел“. 

На широкия булевард с две платна и по две ленти във всяка посока има пешеходни пътеки, пред които ограничението е 30 км/ч. Там често ви чака клекнал полицай с тринога, дори и нощно време, когато пътят е пуст и много шофьори се изкушават да карат с повече от позволените в другите участъци 50 км/ч.

Не по-малко шофьори се оплакват от глоби на бул. „Иван Евстатиев Гешов“. Там въпреки че общината направи естакади, за да се избегнат задръстванията и да се отпуши трафикът на кръстовищата с бул. „Цар Борис Трети“ и ВМА, сложиха озадачаващото ограничение от 40 км/ч на широкия двулентов път. И разбира се камерата на КАТ е там през ден.

Униформените фотографи много обичат и района на „Цариградско шосе“ около резиденция „Врана“, където заради пешеходни пътеки, пресичащи две платна с по 4 ленти в посока, има ограничения на скоростта от 60 и 50 км/ч. Това е ужасно изнервящо както за пристигащите от „Тракия“, които след магистралната скорост се чувстват като спрели, ако спазват знаците, така и за излизащите от София, които са имали право да карат до момента с 80 км/ч по „Цариградско“.

Страната

Две са шосетата в Пловдив с безумни ограничения, където местната полиция дере шофьорите.

Едното е по новия булевард „Северен“, а другото е по бул. „Марица – юг“ в участъка „Столипиново“ – колелото на Водната палата. В този участък навсякъде позволената скорост е абсурдните 30 км/ч.

По 20 коли с превишена скорост на час пък засичат камерите на КАТ-Варна само на Аспарухов мост. Полицейските екипи дебнат по няколко часа всеки ден и резултатите показват поголовно неспазване на ограничението от 50 км/ч.

Много нарушения се засичат по Панорамния път „Варна – Златни пясъци“. По 22-километровото трасе има над 20 „хранилки“ с поставени неуместни ограничения.

В Бургас полицаите обичат да дебнат на бул. „Стефан Стамболов“. Точно до хотел „Космос“ в посока центъра на града оживеното платно е пресечено от пешеходна линия, а ограничението е 30 км/ч. 

Неприятна изненада очаква шофьорите и по новия път Бургас-Слънчев бряг. Точно преди кръговото с отбивката за с. Равда е въведено ограничение от 40 км/ч, заради колите, които идват от стария път от Ахелой.

Класически пример за хранилки са изходите на Хасково в посока Димитровград и към Минерални бани. Пътят Хасково-Димитровград е с шест ленти – по две във всяка посока плюс една аварийна, двете платна са разделени с мантинела. Той е замислен като бърза скоростна връзка между двата града, но е пълно с ограничения от 60 км/ч.

В Централна Северна България като едни от най-свирепите пътни полицаи се сочат тези от районното управление в Дряново. Околовръстното е част от пътя Велико Търново – Габрово, но в същото време минава и през населеното място и максималната скорост за движение там е 40 км/ч.

Любими местенца по пътя София – Варна са и на входа на В. Търново откъм София, на Павликенския разклон и на разклона за село Джулюница.

В същото време международния път Русе – Свиленград, в търновския си участък минава през три села: Самоводене, Поликраище и Куцина. Там също има ограничение от 40 км/ч. което обаче никой не спазва.

Събраха 51 млн. лв., но жертвите не намаляват

Общо 51 400 707 лв. са постъпилите средства през 2019 г. по Фонд за безопасност на движението по наложени глоби за нарушения, установени с технически средства и системи. От тях са изразходвани малко над 6 млн. лв. Това стана ясно от писмен отговор на министъра на вътрешните работи Христо Терзийски на депутатски въпрос в началото на месеца. 

Според Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България 2021 – 2030 г., изготвена от Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП), обаче смъртността по пътищата не намалява в следствие на засиления контрол с повече камери. От 2011 г. насам жертвите се движат между 600 и 700 души годишно. Дори през 2018 г. са отчетени със 17 жертви по-малко в сравнение с 2019 г. – 611 спрямо 628.

Крият се и в цивилни коли

Често в Плевенско, Габровско, Великотърновско и др. области шофьори засичат триногата на КАТ до необозначени цивилни коли.

Плевенските катаджии използват черно „Ауди А3“ с регистрация СВ 6732 НР, габровските им колеги стар „Опел Астра“ комби с номер ЕВ 5672 АР, а в други райони на страната са засичани по-нови необозначени астри и автомобили „Грейт Уол“.

В членове 9 и 11 от Наредба № 8121з-532 ОТ 12 май 2015 г. пише, че служителите на „Пътна полиция“ използват служебни автомобили или мотоциклети.

На въпроса на „Телеграф“ имат ли право служителите на „Пътна полиция“ да използват частни или необозначени автомобили, от МВР практически казват: „Когато правилата на Закона за движение по пътищата се контролират с технически средства, същите се разполагат съгласно инструкциите на производителя и насочва уреда в контролираната посока. За всеки един случай на нарушение се извършва проверка.“