Спецслужбите у нас не са политически неутрални и началниците им не се притесняват демонстрацията на лоялност към властта да попадне в полезрението на обществото. Все пак да им благодарим, че това се вижда.

Да не вземе някой да помисли, че службите по някакъв начин гарантират нечия друга сигурност. 

През последните седмици една друга констатация беше парафирана с тихото съгласие на институциите: и това НСО е като предишното. Не че това интересува голяма част от електората, въпреки че той плаща за скъпото шоу на лъскави лимузини и светещи в червено и синьо кортежи, пише Юлиан Христов в OFFNews.

Нов началник, нов късмет - това настроение цари в Националната служба за охрана (НСО) в края на януари, когато става ясно, че тогавашният ѝ началник Ангел Антонов напуска и на негово място идва нов. Парата е изпусната, Антонов намира "тих пристан" на дипломатическото поприще на фона на започнало разследване за злоупотреби, което към днешна дата изглежда като да е поставено "на трупчета". За четири години начело на службата Антонов не успя да я извади от утъпканите от Държавна сигурност коловози. Не че е искал да го направи.

С назначаването на наследника му - Данчо Дяков, в НСО започва да цари известен оптимизъм за това, че спиралата, в която службата се върти от години заради кадровата криза, ниските заплати и генерирането на скандали, накрая ще се "развърти" и нещата ще си дойдат на мястото. 

И изглежда като да са си дошли на мястото - "добрата кондиция на държавата", по думите на премиера Борисов, позволява в НСО, а и в останалите спецслужби, да бъдат налети близо половин милиард лева отгоре за следващата година.

Само че това не минава без демонстрацията на лоялност към властта само няколко дни преди внасянето на бюджета за 2019 г.

След като стана ясно, че лично началникът на НСО отишъл на крака при Волен Сидеров, за да се поинтересува от това усеща ли се застрашен, наяве изплуваха въпросите: каква е работата на генерала Дяков в парламента, след като Законът за НСО повелява степента на застрашеност на един депутат/министър/президент/магистрат, да се определя от специална комисия; чия е била инициативата за тази среща; заседавала ли е въпросната комисия по случая "Сидеров" и инцидента със съпругата му; и ако да - кога е станало това?

И ето че службата отговори. В писмо до OFFNews от НСО обясняват, че състоялият се между Дяков и Сидеров разговор не е имал "за цел изясняване/потвърждаване на желание на народния представител да ползва услугите на НСО“, а е представлявал "изясняване на факти и обстоятелства за инцидент с член на семейство на народен представител, които са от значение за извеждане на обосновани изводи дали произшествието носи признаци за наличие на конкретна застрашеност за народния представител".

С други думи, началникът на НСО се себепоставя в ролята на разследващ орган, който на всичкото отгоре търси отговор на нелепия въпрос колко точно Волен Сидеров е в опасност заради участието на жена му в пътен инцидент.  

Освен че от този отговор се разбира, че НСО изземва функции на МВР, става ясно и друго - по същия начин се процедира и с други лица, които са обект на охрана. Тоест, това било практика. Но с малката подробност, че нито в закона, нито в правилника за дейността на НСО заради "изясняването на факти и обстоятелства" около застрашеността на дадено лице са предвидени такива правомощия на началника на службата. 

Все пак от НСО се аргументират с текст от закона, според който първата основна функция на службата е: прогнозиране и разкриване на заплахи за безопасността на охранявани лица и обекти. Чаткате ли? Законът говори за "охранявани лица", какъвто Волен Сидеров не е! 

Ако има някой, който да "разсъждава" над сигурността на фамилията Сидерови, това е МВР.

Само дни преди аудиенцията в парламента политикът Волен Сидеров си позволи да запише по телефона и да излъчи по собствената си партийна телевизия разговор с председателя на ДАНС Димитър Георгиев. Да оставим на страна дали от разговора се разкриват данни, които огласяват секретни методи за работа на службата, но от Георгиев научаваме, че ДАНС и МВР са тези, които ще преценят какъв е рискът за Сидеров. В този разговор НСО дори не фигурира.

Второто, което разбираме от този разговор, е, че шефът на ДАНС, иска не иска, прави отчет пред депутат по телефона - извън всякакви правила за реда, по който службите се отчитат. 

Повече от очевидно е, че в конкретния случай спецслужбите отказаха да се разграничат от клеймото "на повикване" и предпочетоха да демонстрират лоялност. В името на стабилността на правителството. Повече от очевидно е и оглушителното премълчаване на този случай от президента, доколкото той осъществява общото ръководство и контрол над службата. Все пак той е човекът, който настояваше да се спазват законите, нали? Нещо, което НСО не е направило в случая със Сидеров. А и в много други.

Остава лошият вкус за игра на институционален пинг-понг със спецслужби и меренето на това чия офицерска чест от двете страни на бул. Дондуков е по-голяма. Резултатът от това е унизително отношение към най-висшите служители в системата на сигурността, което едва ли се отразява добре на кондицията на тези служби. Но всъщност те сигурно заради това са назначени на тези постове. Както, без липса на гордост, казваше предходният началник в НСО: "Аз съм назначение".

Какво ни интересува всичко това ли? Ами просто едни обществени милиарди, залог в скъпата игра на генералите, нищо повече!