Цитат от книгата за Слава Севрюкова на Христо Нанев „Зеница към вселената. Свръхфеноменът Слава Севрюкова.“

Слава Севрюкова с болка прогнозира:
–     Не мислете, че земята, по която стъпвате, ще е все българска. Някога (не уточнява кога – б. а.) значителен къс болезнено ще се изтръгне от живата й жилава плът.
–     Ще се изтръгне? Какво говориш?!… Коя част? Пророчицата с тегоба конкретизира откъде ще бъде доорязана все по-обедняващата Родина:
–     Югоизточната.

Следейки тенденцията на развитие, не е трудно да се досетим какво загатва. Свръхболезнена тема за народа. Дали защото последни сме се отърсили от османско иго? И, просъществували над половин хилядолетие под чужди управления, се утешаваме – все пак някак сме оцелявали. Може би, дори по-добре от сега…

Нека припомним омразния данък „десятък“. Срещу него яростно са се бунтували гордите ни предци. А днес? Колко пъти по десет растат и се множат данъци, такси, налози? Ненаситни, стръвни…
Хали!… И още как ли страховито ще се извисяват и ни смазват. „Хората намразиха държавата с нейните многобройни данъци“ – бие тревога самородният народопсихолог Николай Хайтов. „Нация, стремяща се да просперира с данъци, прилича на човек, седнал в кофа, който се опитва да се повдигне чрез дръжката и.“ (Уинстън Чърчил)

Българинът се опасява и това не му дава покой – да не би някой насила отвън да разтрогне отвоюваната с кръв и кралимарковски усилия земя на славни предци. Нима неуморните тихи конспиратори ще доорежат скромните ни 111 хиляди квадратни километра? Та когато ги изгубим, тогава оценим?

Как ще се извърши анексията? – По военен път? Не, визираните събития едва ли ще протекат грубо, с конфронтация и агресия. По-вероятно е да се разлеят в календара незабележимо бавно. С коварния мирен „преход“ – чрез конформизъм и заслепяваща демагогия. С плавно отродяване от българското. С пълзяща, задушаваща национална асимилация.

Една утеха – „изтръгването“ все пак може да е символично. Да, но може да не е. Етносът в югоизточния родопски регион се лишава от народностно самосъзнание. Гледа се не наша телевизия, слуша не наша музика, ползва не наш език. Ислямизацията на Родопа е минирана с минарета. Като гъби след дъжд никнат, роят се джамии и паметници, възхваляващи героизма на довчерашните поробители.

Кой го допуска? С каква цел? Нима данъчно „прозорливите“ управници забравят – без език няма народ? В тези джамии се настаняват ходжи. „Като ги построят, ще тръгнат проповедниците, след това ще замаршируват войските и ще се намести работата…“- Горчиви проникновения в последните години от живота на Николай Хайтов. В житиеописателната книга „През сито и решето“ бие страшна тревога за опасността да бъдат откъснати Родопите от Майка България.

Това зловещо събитие може да стане и без пушка да пукне – не с рязане на глави, а почти неусетно. Поетапно – с коварно промиване на мозъци в мирно време. Да се доразвие дъгата на верско противопоставяне от Хърватска, Косово, Босна, Херцеговина, Македония насам. И от нас – към далечните руски републики.

Не, тези опасения не са лишени от съдържание. В Смолянска област, например, служат едва 12 свещеници срещу 200 ходжи. А християните там са 4 пъти повече от мюсюлманите. Перфидно еничарство. Защо бездействат отците на святата ни Православна църква? Това не е обикновена драма. Трагедия е!
Не е изключено утре онези райони с основание да поискат автономия от „демократична“ България. И „демократично“ да я получат. „Цяло чудо ще е, ако в съвременните обстоятелства опазим настоящите граници на нашата територия“ – експлозивно отбелязва в едно от късните си интервюта интуитивният Хайтов.

Кога ще се извърши поредната, може би най-срамна епопея? По времето на кой политик? На кой буден писател, реагирал остро срещу задаващото се зло?… Ако това се развихри в типичния балкански стил, като в Босна, Херцеговина, Косово, въпреки предупрежденията, нека тежи на съвестта на премъдрите ни политици. Ако пък по чудо се размине, изненадата ще е огромна, познавайки възможностите на феномена Слава Севрюкова.
Дали след събитието няма да е непоправимо късно? Не трябва ли час по-скоро да се дири съдебна отговорност за виновниците, допуснали чудовищни безобразия, застрашаващи с разруха страната ни? Да се сепнат и най-сетне поне с мъничко родолюбив ентусиазъм овластените стожери на националния суверенитет да предотвратят сепаратизма?

„Какво толкова?“ – Ще вдигнат рамене преситени колониални управници. С този акт международните сили може да направят нещо като „кръвопускане“. Да ни посъживят със средновековни методи на лечение. И частичната екзекуция да изиграе роля на обединяващ фактор.
Дотам ли ще ни доведат „прославените водачи“, подмолно или открито саботиращи свободното национално развитие? В страна, за която иронично казват – царял хаос, а само престъпността била перфектно организирана. Не звучи ли това като присъда?

Светът се променя шеметно. Не са изключени изненади при смяна съотношението на силите. Ако това се сбъдне, Родопите ще се превърнат в огромна не-зарастваща рана за народа. Кой е допускал възможността за окупация на остров Кипър при разделянето му на гръцки и турски? А тя се състоя с лекота. При това и гърците и турците са членове на НАТО. Нов „кипърски вариант“ ли съзира голямата прорицателка, ашладисан на български терен? Какво пък, каквото е „драснато свише“, ще стане.

Особено при такъв „прозорлив олигархичен елит“…

(Подобни катаклизми за страната са загатнати и от друг феномен – слабо известен, но с безспорна прорицателска дарба. Това е Катя Лотарева от Пловдив, вече покойница. Предсказанията й, които още се носят от уста на уста, предупреждават: „Турската територия ще се разпростре на югоизток от перлата на Тракия, Пловдив“… – б. а.)
Логично е да се запитаме: защо съседната нам държава не се разширява към Ирак, към бившите руски републики? Или поредното национално фиаско ще е плод на коварна световна политика? Актуален е проблемът – колкото по-нескопосни хора ни управляват, толкова по-снизходителни са към несъвършенствата, вътрешни и външни. Затова ли от години към родината се леят златни потоци долари за промиване мозъците на българското население с мюсюлманско вероизповедание? В оня страшен рисков район.

И двете пророчици са единодушни – анексията е неизбежна. За Слава Севрюкова: „Това ще са нелеки изпитания. Страната ни ще е пред опасност от загуба на държавността. Ударът обаче няма да се приеме толкова страдалчески от народа, защото границите между държавите в ония години ще са размити…“
(Сега е повече от ясно какво е имала предвид -сбъдналото се членство в Евросъюза – б. а.)

„В тежкия период ще ни помогнат носителите на феноменални способности. Единствено духовността ще ни възроди.“
Подготвяйки сънародниците за опасност от сепаратизъм във време, когато в България са немислими протурските движения (седемдесетте години на миналия век), пророчицата се явява смел страж на народността. Прогнозира събитие, без каквито и да са признаци за него. Бие тревога за целостта на националните граници далече преди угрозата.

Не е трудно да допуснем – с война никога не ще изгубим Родопа. По мирен път – да.
Според Слава Севрюкова: „Ще бъдат направени и опити части от североизточна България да отидат към Турция.“
„Едва след позорния акт на разцепване на страната, загрижената за собственото благоденствие политическа класа изведнъж ще се стресне и посъживи. Ще се осъзнае и замилее (ох, най-сетне! – б. а.) за позабравеното „отечество любезно“.
Народностната ни карма ще приключи, когато парче земя се откъсне от България. Горчива орис. Едва подир това ще настъпи известно благоденствие за изстрадалия народ“- с болка вещае пророчицата.

Най-тъжното й прозрение. Коя екзекуция не носи болка? Адска ще е, стигне ли се дотам. Слава Севрюкова споделя пред Мария Анастасова: „България се срива под турско робство, поради натрупаната с векове карма от безмилостните гонения срещу богомилите. По-късно, въпреки многобройните опити, сама не намира сили да отхвърли турското иго. Свободата й идва отвън, от руснаците. Помислете защо се дарява независимост…
Затова не е изцяло изплатена кармата ни. Предстои наша територия да бъде „предадена“ на Турция. За съжаление, ще се изтърпи и този позорен акт, за да приключи нелеката ни обремененост. Политиците едва тогаз ще се осъзнаят и втурнат да работят за Родината.“

Стряскащи предсказания. Но дали съвременна България е достатъчно благодарна на Русия за стореното някога от братската славянска страна? Въпреки безспорните заслуги на опълченците при Шипка, без които е под въпрос дали Руско-турската освободителна война не би била изправена пред провал.
„Докато Европа слисана умува какво да предприеме за осиротялата ни държава, някои по-литици ще бъдат съдени за поредната, може би най-страшна национална катастрофа – споделя пророчицата пред Пушка Златарева и Красимира Шопова. – Мнозина ще заплатят с лихви греховете си. От тоз миг нататък властниците ще станат изключително внимателни към събитията в страната.

В периода, когато същата тази Европа объркана се двоуми как да реагира, сърбите състрадателно ще ни подадат ръка. Ще ги приемем като братя.“
Следейки развитието в страната, сякаш все повече вървим към сбъдване на пророчеството. Засега все още не се открояват абсолютно никакви тенденции за подвеждане под съдебна отговорност на нашенските грабители.

Открит е болезненият въпрос: защо чувството на солидарност на народа ни се проявява само в периоди на върховни изпитания на границата на оцеляване?