Присъствието на Григор Димитров на "София оупън" очаквано предизвика интереса на спортните фенове у нас.

Твърде рядко им се случва нещо хубаво и те умеят да подкрепят истинските победители, които нямат нищо общо с дребните далавери, черното тото и допинга. Но дали публиката в зала "Арена Армеец" не пресоли манджата? Ако питате по-крайните спецове в тениса, ще ви отвърнат, че на мачовете на Григор се е изсипало куцо и сакато и "селяните" по трибуните са развалили спектакъла.

Големият проблем бяха честите подвиквания на най-невъздържаните присъстващи в залата. Много от тях сигурно са ходили и по футболни мачове, където е традиция публиката да влиза в ролята на съдия, крещейки истерично "дузпа", "фаул", "засада" и други подобни. В тениса обаче така не може. Още в първия мач на Григор стана скандал и се наложи съдията на стола да успокоява духовете. По време на втората среща Карлос Бернардеш също направи забележка на феновете, които крещяха "аут" от трибуните и така пречеха и на двамата тенисисти.

Дори във финалния сблъсък имаше изцепка, след като един неразбрал традициите на тениса отново се изцепи за "аут" и попречи първо на Димитров, а след това и на Гофен, който така изгуби и първия сет.

Подобни изблици донякъде развалиха общото впечатление от публиката, която иначе бурно аплодираше добрите изяви на всички участници в турнира. Загубилият финала Гофен също беше почетен с бурни аплодисменти, а решителният мач беше посетен от 12 хил. души, което е рекорд за турнир от подобен ранг.

В крайна сметка публиката ни в никакъв случай не може да бъде сложена в графата "най-големите селяни в Европа", каквито коментари се промъкнаха в социалните мрежи. Твърде критичните "спецове" явно не са имали шанса да присъстват на други големи мачове, които по един или друг начин са били решавани от публиката.

Със сигурност най-добрият пример за "грозна селска изява" на публиката е финалът на "Ролан Гарос" между Джокович и Надал през 2013 г. Играе се решаващ гейм. Джокович сервира и ако допусне пробив, губи мача.

Нещата за сърбина не вървят добре и той губи с 15:40. Изпълнява първи сервиз и праща топката в аут. Следва втори сервиз, напрежението - с нож да го режеш, дори и гълъбите на корта са замлъкнали. В момента, в който Новак подхвърля топката, от трибуните двеста-триста човека започват да свиркат и дюдюкат. Дали заради този подъл удар под кръста, или от напрежение, Джокович бърка и втория си сервиз и подарява победата на своя голям съперник.

Веднага след това сръбският тенисист демонстративно изръкоплясква на публиката, но никой не му обръща внимание. Във Франция са луди по големия си шампион Рафаел Надал и са готови на всякакви мръсни номера само и само да го бутат към поредната му титла.

А какво да кажем за онзи велик мач между Григор Димитров и Джокович на "Мастърс" в Мадрид. Тогава Григор взе първата и единствена досега победа над Ноле с 2:1, но не и без помощта на публиката. През цялото време се намираха фенове по трибуните да освиркват Джокера, да го дразнят и апострофират. Тогавашният номер 1 в световния тенис не издържа на напрежението и прати към трибуните изключително цветна сръбска псувня, която беше уловена от микрофоните.

Да не забравяме и олимпийския турнир в Рио, който повече приличаше на кърваво футболно дерби с участието на готови на всичко ултраси.

На големите турнири в чужбина също вършат нещо, което се възприема за истинско светотатство в елитния тенис - пляскането при двойна грешка. Това е признак за ниска култура на добралите се до билет за зрелищните сблъсъци. Никога не пляскаш на двойна грешка, колкото и да ти е мил играчът от другата страна на мрежата. Добре е родните фенове да го запомнят за следващата година, когато ще бъде третото издание на турнира "София оупън". Организаторите са подписали договор за 4 години и след това ще решават дали имат достатъчно интерес да организират елитно състезание в София.

Първите две издания са обнадеждаващи. Тази година дойдоха силни тенисисти, а присъствието на Григор допринесе и за добрата продажба на билети.

Другата година със сигурност ще е решителна за бъдещето на елитния тенис в България. Ако се решат да дойдат още по-силни тенисисти и ако феновете започнат да ходят и на мачове без българско участие, нищо не пречи турнирът да се превърне в една хубава традиция. Голям удар ще е привличането и на някое измежду най-големите имена в спорта.

Но за тях са необходими много пари. Съседите ни от Турция могат доста да разказват по въпроса. Те също организират турнир от същия ранг, но успяха да докарат на него лично Роджър Федерер. Неговото присъствие в Истанбул обаче има определена цена - близо 2 млн. долара. Толкова плащат турците, за да привлекат маестрото и да вдигнат имиджа на събитието. Интересното е, че победителят в същия турнир печели малко над 60 хил. долара.

Автор: Красимир Боев