В сряда Яни Макулев и Стоян Брашнаров, пещерняци от клуб "Хелектит", чуват силен вой докато изследват една от многото пещери край село Карлуково. На дъното на пещерата виждат силует на куче, което отчаяно се мъчи да се спаси от дълбоката близо 20 метра дупка. Тъй като в този момент не носят със себе си нужните въжета и екипировка, днес пак тръгват за Карлуково, за да извадят изплашеното животно.

Входът на пещерата е обилно залят със стъкла, пластмаса и боклуци от всякакво естество. Тихо е, не се чува лай. Отиваме да проверим какво се случва с кучето. Викаме го, но в пещерата видимо няма следи от живот. Само пластове боклук. Яни хвърля няколко филии хляб.

Изведнъж от тъмнината излизат не едно, а три кучета - всички в окаяно състояние и почти умрели от глад. От горе се вижда, че са само кожа и кости - кожата им е хлътнала в ребрата и хълбоците им са изскочили. Едното има рана на главата си, а другото - рижавото, едва се движи от слабост.

Няма как и трите да са се озовали долу сами. Яни Макулев, който от години обикаля района разказва за честата практика селяни да изхвърлят нежаланите животни в множеството пропасти край Карлуково. Една от тях дори е наречена Кучешката дупка.

Яни и Стоян слагат седалки и започват да опъват парапет, за който да се вържем. Сякаш разбрали, че спасението е близо, кучетата се скупчват едно до друго и скимтят жално. Оказва се, че не са три, а четири. Еднакво окаяни, мършави и изплашени.

Яни се спуска в пропастта, дълбока около 20 метра. Стоян отгоре ще дърпа кучетата.

"Тук долу не се живее. Смърди по-зле от сметище", съобщава Яни от дъното.

Кучетата са необичайно дружелюбни с него и сами се бутат към въжетата, с които усещат, че ще бъдат измъкнати.

В рамките на половин час и четирите са спасени. Очите им са мътни, едва ходят. Според Яни и Стоян са били долу от близо седмица без храна и никаква вода.

В следващия час гледката е трогателна - много рядко човек може да види как едно същество искрено се радва на живота си. Съпругата на Яни и трите му деца им дават храна и вода. Кучетата, които кръщаваме Бенджи, Закс и Звездния принц (за четвъртото не остана име), въртят опашки около децата и се душат помежду си.

Карлуково вероятно е най-известно с лудницата там. Тя всъщност е доста отдалечена от селото, а точно до селото има десетки пещери. Сред тях е и Проходна - полусветла пещерата, която има най-големият вход у нас. Освен от него, светлината прониква и от двете Окна на тавана, които сме виждали в десетки български филми, а напоследък най-вече в чалга клипове.

За съжаление много от пещерите са се превърнали в нерегламентирани сметища. "Боклуците са толкова много, че в повечето пещери не се вижда естественото им дъно.", споделя Яни. "Проблемът е по-голям, отколото хората смятат, тъй като при разлагането на отпадъците се отделят токсични вещества, които в последствие попадат в подземните води под Карлуково. Излиза, че местното население само трови водата, която използва", допълва той. "Освен битови отпадъци много често сме намирали трупове на животни, които сами падат в пещерните дупки. В много от случаите обаче хората буквално изхвърлят домашните си любимци в тях, тъй като не желаят повече да се грижат за тях", разказва Стоян. "От години се опитваме да спрем тази практика. Освен, че е жестокост към живи същества, труповете на умрелите животни навлизат в подземните води. После селяните пият тази вода", казва Яни. След около час кучетата си тръгват. Дано като стигнат селото имат по-голям късмет от предишния път.