Недоволни фермери излязоха на улицата в целия Европейски съюз

Но колко важен е селскостопанският сектор за икономиката на блока? Евронюз прави по-подробен преглед, пише БГНЕС.

Сред оплакванията на земеделските стопани са кризата с разходите за живот, данъците върху горивата, регулациите в областта на околната среда, тежката бюрокрация, нелоялната конкуренция и сделките за свободна търговия.

Привидно координираното движение, което вече е достигнало до страни като Германия, Франция, Италия и Испания, изненада Брюксел и постави "Зелената сделка" под сериозен политически натиск преди следващите избори за Европейски парламент.

Урсула фон дер Лайен, която стои зад "Зелената сделка", реагира, като публично възпя фермерите, като похвали тяхната сила, отдаденост и икономически принос и обеща да обърне по-голямо внимание на техните проблеми.

Фермерите "работят усилено всеки ден, за да произвеждат качествената храна, която ядем. Мисля, че за това им дължим признателност, благодарност и уважение", заяви председателят на Европейската комисия по-рано този месец, докато обявяваше оттеглянето на спорен закон за пестицидите.

"Проблемите се изостриха през последните години. Нашите земеделски производители заслужават да бъдат изслушани. Знам, че те са загрижени за бъдещето на селското стопанство и за бъдещето си като земеделски стопани."

Ето какво трябва да знаете за селското стопанство в ЕС.

Малък, но жизненоважен сектор

Селското стопанство е един от най-старите начини на производство в света, датиращ отпреди 12 000 години, когато праисторическите цивилизации преминават от номадско ловно стопанство към земеделие в постоянни селища. През следващите хилядолетия земеделието е било основна движеща сила на прогреса и е спомогнало за развитието на много от европейските градове, които познаваме днес.

Но с настъпването на индустриалната революция селското стопанство постепенно започва да отстъпва от своето значение, тъй като държавите се насочват към производството, а по-късно и към услугите.

Днес секторът представлява незначителен дял от икономиката на ЕС: според Евростат през 2022 г. селското стопанство е допринесло с 215,5 млрд. евро за брутния вътрешен продукт (БВП) на блока. В относително изражение това означава 1,4% от общия БВП - дял, който остава стабилен през последните 20 години.

След като продаде многобройните си продукти на пазарите, секторът пожъна повече от 537 млрд. евро през 2022 г., като 287,9 млрд. евро дойдоха от зърнени култури, зеленчуци, плодове, вино и картофи, а 206 млрд. евро - от мляко, свине, говеда, птици и яйца.

Франция е най-големият продавач през тази година, като печели 97,1 млрд. евро, следвана от Германия (76,2 млрд. евро), Италия (71,5 млрд. евро), Испания (63 млрд. евро) и Полша (39,5 млрд. евро).

Производствените разходи са били големи - 316,7 млрд. евро през 2022 г., което представлява увеличение с почти 22% в сравнение с предходната година. Скокът се дължи главно на нахлуването на Русия в Украйна, което доведе до рекордно високи цени на енергията и торовете.

Силна концентрация

В сектора на селското стопанство работят около 8,6 млн. души, което представлява 4,2 % от заетостта в ЕС. Румъния (1,76 млн.) и Полша (1,46 млн.) са най-големите работодатели. Тези цифри обаче не дават пълната картина, тъй като прибирането на реколтата е сезонна дейност, при която много хора работят на временни договори на непълно работно време. Като се вземат предвид тези особености, Евростат изчислява работната сила на 17 милиона души, което е над два пъти повече от основната цифра.

Секторът е мъжки и застаряващ: преобладаващата част от управителите на земеделски стопанства са мъже (68,4 %) и са на възраст над 55 години (57,6 %). Най-изразеният дисбаланс между половете е в Нидерландия, където само 5,6 % от земеделските стопани са жени, докато Латвия и Литва са най-близо до постигането на съотношение 50:50.

Всички тези земеделски стопани обработват 157 млн. хектара земеделска земя, която от своя страна е разделена на 9,1 млн. стопанства. Това разпределение обаче е крайно неравномерно: около 52 % от земеделската земя се контролира от 4 % от всички стопанства - тези с площ над 100 хектара. За разлика от тях малките стопанства, тези с площ под 5 хектара, използват само 6 % от цялата налична земя, въпреки че представляват 40 % от всички стопанства.

Тази силна концентрация на земя отразява индустриализацията на селското стопанство, където няколко корпорации си позволяват да използват модерни технологии, машини и методи за производство на култури в голям мащаб и продажба на световно равнище.

Милиарди субсидии

Селското стопанство е рискова дейност, която е подвластна на климатичните условия, променливото търсене и чуждестранната конкуренция, което затруднява реализирането на печалби и привличането на инвестиции. Това обяснява защо селското стопанство е един от най-силно субсидираните отрасли в ЕС, въпреки че приносът му за икономическия растеж е незначителен.

Създадена за първи път през 1962 г., Общата селскостопанска политика (ОСП) е мащабна програма за държавна помощ, която има за цел да осигури на европейските земеделски стопани минимални и стабилни доходи и да им позволи да се конкурират в чужбина. В продължение на десетилетия ОСП беше смисълът на съществуването на общия бюджет, като заемаше повече от 60 % от всички разходи. Днес на нея се пада една трета.

За периода 2023-2027 г. по ОСП са предвидени 264 млрд. евро, които са предназначени главно за две направления: 189,2 млрд. евро за подпомагане на доходите - директните плащания, с които се компенсират земеделските стопани, и 66 млрд. евро за развитие на селските райони, за да се преодолеят предизвикателствата на бедните райони.

От решаващо значение е, че директните плащания не са свързани с количеството култури, които земеделските стопани произвеждат. Брюксел твърди, че тази връзка би стимулирала свръхпроизводството, за да се получи по-голям дял от субсидиите, и би нарушила функционирането на пазара. Вместо това плащанията се разпределят в зависимост от хектарите (обработваемата земя) и спазването на правилата за биоразнообразие, хуманно отношение към животните и здравеопазване.

ОСП е един от най-обсъжданите елементи на политиката на ЕС и е обект на постоянни критики, наред с другото, заради небалансираното ѝ разпределение (около 80 % от бюджета се озовава в ръцете на 20 % от земеделските стопани), съмнителната ѝ ефективност (доходите на земеделските стопани остават с 40 % по-ниски в сравнение със средната заплата в ЕС) и търговските нарушения, причинени от Световната търговска организация (СТО).

Изобилие на метан

Друг повтарящ се упрек към ОСП е слабото прилагане на екологичните стандарти. Причината е, че селското стопанство е значителен фактор за замърсяване на околната среда, като на него се падат над 10 % от емисиите на парникови газове в ЕС.

Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) приписва тези емисии на три източника:

СН4 (метан) от чревната ферментация, която се отнася до храносмилателния процес при преживните животни като говеда, овце и кози.

N2O (азотен оксид), главно от използването на синтетични торове на азотна основа.

CH4 (метан) от управлението и изхвърлянето на оборски тор.

Въпреки че селскостопанският сектор е обект на всеобхватната цел на ЕС за постепенно намаляване на емисиите на парникови газове и постигане на климатична неутралност до 2050 г., постигнатото досега намаление е изключително ограничено.

Всъщност, според оценките на ЕАОС, между 2005 г. и 2021 г. емисиите от селското стопанство са се увеличили в 13 държави членки, като Естония е преминала границата от 30 %. Въз основа на настоящите прогнози агенцията прогнозира скромен спад от 4% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2005 г., който може да се разшири до 8%, ако се въведат допълнителни мерки за климата.

Този бавен темп е особено тревожен, като се има предвид, че поне 25% от глобалното затопляне се дължи на метана - газ без мирис, който е 80 пъти по-вреден от CO2 през първите 20 години след изпускането му в атмосферата. В същото време химическите пестициди, които обикновено се използват за поддържане на добивите, са фактор за загуба на биоразнообразие, лошо качество на водата, деградирали почви и устойчивост на вредители и са свързани с хронични заболявания.

Път към самостоятелност

В отговор на пандемията COVID-19, войната в Украйна и енергийната криза Европейската комисия възприе "стратегическата независимост" като водеща философия за намаляване на скъпоструващите зависимости от ненадеждни доставчици.

За щастие на Брюксел селското стопанство е сектор, който е напреднал в това отношение.

ЕС е придобил самостоятелност (което означава, че може да задоволи всички свои вътрешни нужди чрез местно производство) по отношение на широк спектър от стоки, които консумираме ежедневно, като например пшеница, зехтин, домати, ябълки, праскови, сирене, масло, говеждо, свинско и птиче месо. (За други, като ориз, захар, маслодайни семена и растително масло, вносът все още е много необходим.)

Това позволи на блока да се превърне в търговска сила на световните пазари: през 2022 г. блокът е изнесъл селскостопански продукти на стойност 229,1 млрд. евро и е внесъл 195,6 млрд. евро, което е довело до комфортен излишък от 33,4 млрд. евро. Най-ценният износ на ЕС е на напитки и спиртни напитки, донесъл 39 млрд. евро.

Това обаче не означава, че ЕС се е измъкнал напълно от ситуацията.

Екстремните метеорологични явления и повишаването на температурите представляват сериозна заплаха за продоволствената сигурност и могат да доведат до увеличаване на вноса на някои стоки в дългосрочен план. В същото време някои от клиентите на блока разработват стратегии за самостоятелност и в бъдеще може да не купуват толкова много хранителни продукти, произведени в ЕС, колкото сега.

В неотдавнашен доклад на Европейската комисия се предупреждава, че икономическото забавяне в Китай, което ще се задълбочи поради бързото застаряване на населението на страната, може сериозно да ограничи световния износ на мека пшеница, царевица, ечемик, говеждо и свинско месо и повечето млечни продукти.