Съдбата на едно родопско село е в ръцете на човек с 3 деца.

30-годишният баща на Ива, Юлия и Даяна е решил да се мести да живее в Пловдив. Ако 2 от децата му си тръгнат от Буйново, трябва да се затвори училището в селото, пише 24 часа.

Юлия трябва да бъде в I клас през септември, а Ива е в IV клас. Тази учебна година в ОУ “Васил Левски” започнали 10 деца - точно колкото изисква законът.

Карамфил Караколев обаче решил да живее в Девин, детето му напуснало след първия срок и учебната година била приключена. Училището в Буйново има специален статут на защитено - въпреки че е с твърде малко деца за попълване на стандартни паралелки, държавата е преценила, че то трябва да съществува.

Една от причините е, че в противен случай децата не могат да пътуват до по-голямо училище заради отдалечеността на селото на 28 км и трудния за поддържане път през зимата.

Затвори ли се училището, селото ще обезлюдее и наистина Юлиян има тежката дума, казват в Буйново.

“До няколко дни ще е ясно”, загадъчно обяснява Юлиян. Той работи с частна фирма в дърводобива. Заетостта му обаче е само от юни до септември. Има и барче в селото от 11 г. насам, което обаче също работи само през лятото и ваканциите.

“Бягам от нужда. Искам да си издържам семейството, нищо друго не целя. Тук няма нито достатъчно работа, нито постоянна заетост, какво да правя, за мен са по-важни децата ми, а не училището дали ще го има, или ще го закрият”, обяснява Кавлаков.

Усещайки ключовото си значение с трите момичета за бъдещето на селото, той се кандидатирал за кмет на последните местни избори, но не успял. Ходили и 3 сезона на работа в Англия да берат ягоди и малини със съпругата си Снежана. Точно тогава била зачената третата им дъщеря Даяна, затова и я кръстили на уелската принцеса Даяна.

Тя е едно от 5-те деца в детската градина. Тя не е самостоятелен субект, а филиал към забавачницата в съседното с. Ягодина.

Най-голямата му щерка Ива, когато била в I клас, пак спасила училището, защото била единственото първолаче.

Сега втората - Юлия, също ще е единственото дете, което ще прекрачи прага в I клас, ако семейството не замине за Пловдив. Иначе бащата няма претенции към качеството на преподаване в селото, нищо, че децата учат в слети паралелки.

“Посрещнаха ме с цветя почти цялото село, нали спасих училището. Обръщаха ми много голямо внимание учителките, защото бях сама. И през 3-те години съм завършила с шестици”, казва Ива.

Тя не може да прецени дали ще е по-добре да учи в Пловдив, или в Буйново. Ако остане на село, със сестричката си Юлия ще се обучават в една стая, въпреки че имат 3 г. разлика във възрастта.

“Всичко зависи от тях. Ние като педагози не можем да въздействаме. Решението е на родителите”, казва директорката Севда Чуртова.

Ако Кавлакови заминат за Пловдив и не се намери отнякъде едно дете, тя остава без работа. Както и още 4-ма учители. Всички те са обучили през годините лекари, учители, икономисти, прависти, инженери, лесовъди. На борсата отива още една жена, която се грижи за чистотота в школото и пали през зимата печките.

“Напоследък всяка учебна година започва инфарктно. Реално нищо не може да се направи. В цялото село във всички държавни сфери като образование, администрация, горско стопанство работните места са общо 16. Затова хората отиват, където могат да намерят препитание”, вдига рамене кметът Бойко Хаджиев.

Той си спомня, че когато бил ученик, само в един клас е имало 26 деца, а в цялото училище общо били 130 ученици. Хаджиев признава, че също е на кантар. Едно от децата му е кандидат-студент, а другото учи средно в града. Заплатата му като кмет е 500 лв.

“Няма да мога да се оправя, затова може и аз да поема към чужбина или в по-голям град”, признава управникът.

Той обаче в никакъв случай не може да преживее подмятанията: “Стана кмет и закриха училището.”

Местните първенци не виждат начин как да задържат хората, въпреки че природата е много красива и се намира на около 5 км от Ягодинската пещера и Буйновското ждрело. Има два хотела.

“Рядко туристите се качват от пещерата нагоре към селото, въпреки че имаме чудна природа и добри условия тук”, казва собственикът на единия от тях.

По списък в селото живеят 346 души, но постоянно са към 200. Иначе разказват, че през 1937 г. е наброявало 3700 човека и е било най-голямото в района. Хората се занимавали с овцевъдство и били доста състоятелни, казва Росен Хаджиев.

“Сега тук сме спрели да псуваме, защото, ако псуваш, все някой роднина ще го отнесе. Като си отиде и училището, още по-малко хора ще останат”, казва Хаджиев.

Преди граничното село е било опожарено. Това направили гърци, защото наши партизани вършели зулуми из днешните гръцки земи. Преди това е палено още веднъж - някъде след войните.

Преданията разказват, че Буйново е основано от преселници от района Кавала

Край пристанищния гръцки град действително има село на име Наипли, което е сменено на Полинерон. Буйново също се казвало Наипли.

В стари документи през 20-те и 30-те години на XX в. Буйново е носело гръцкото име Наипли. След това станало Буйново заради буйните и непокорни глави, твърдят в граничното село.

Единодушни са, че предците им са били най-добре, когато стигали спокойно до Беломорието. Тогава и децата си гледали спокойно в селото.