Проф. Емил Ботев е известен наш учен, един от най-опитните сеизмолози в България.

Той е ръководител на секция „Сеизмология” при Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН.

– Народът пак лудна, проф. Ботев! След Скопие трус със сила 4,8 по Рихтер люлял и съседката ни Румъния! Нашият ред май наближава, щом и Дряново леко се поразклати във вторник?

– Ама няма такова нещо, земетресение в Румъния изобщо не е имало! Аз също чух за него и не знам кой разпространява тези слухове. В 11,26 ч. българско време в неделя е регистрирано земетресение с магнитуд около 5 по Рихтер, но в Турция. Близо до Измир. Това е съвсем друго нещо, нали?

– Поне е далеч от нас!

– Много далеч, на 250-300 км от нашата страна по права линия.

– Май пак спасихме кожите, г-н професоре?

– Точно това се опитвам да кажа на хората и да ги успокоя. Но в интерес на истината Румъния никак не е за подценяване. Огнището в планината Вранча праща трусове дори с много по-висока честота от турските земетресения и продължава да е сеизмичният проблем на Балканите. Говоря за силните трусове с магнитуд над 7. Те са средно на 40 години веднъж.

– Последният беше някъде около 2002 г. Значи е много рано да мислим за ново румънско земетресение!

– Никак не е рано! Защото аз говоря за средностатистическо време между земетръсите от Вранча. То може да е 40, но и само 5-6 години.

– Да разбираме ли, че Вранча ни готви лоша изненада?

– Истината е, че трябва да имаме пълна готовност за земетресение от Вранча в близките години, нека не си правим други илюзии. През последните 200 години станахме свидетели на над 5 труса със сила, надвишаваща 7. Всъщност не бива да забравяме, че сериозни последствия от Вранча може да има само при трусове над 7,5, какъвто беше през март 1977 г.

– Когато в Свищов загинаха 107 души?

 – Тогава в Свищов рухнаха две сгради, причината за което си беше човешка грешка. Омръзна ми да  повтарям – съборени бяха носещи колони в партерните етажи на споменатите сгради, за да се направи дискотека. Това стана причина те да погребат толкова много хора. Винаги в подобни трагични случаи има значение и конкретната дълбочина на труса, неееднородността и разпространението на вълните. Но най-вече човешкият фактор.

– Ако – не дай си Боже – наистина Вранча скоро ни прати земетресение, кой ще пострада най-много в България?

– Ако е със сила над 7,5, то ще е пагубно за Тутракан, Русе, Силистра, може би ще засегне и  Разград. Не ме питайте за АЕЦ „Козлодуй” – той е достатъчно далеч и е обезопасен за трусове много над 8. Но зависи от това дали няма да има т.нар. канални вълни, които идват от дълбочина и създават по-голяма енергия. И дали няма да се случи резонанс с някаква сграда и нейните дефекти. Да не говорим, ако трусът е над 8, тогава вече ни чакат големи беди. Трябва да си отваряме очите как строим и дали винаги спазваме условията за сеизмична безопасност. За жалост невинаги го правим.

– В Турция май са свикнали с люлеенето на земята, проф. Ботев? Непрекъснато има информации за това.

– Там честотата на земетресенията със сила около 5 е много висока, земята се люлее почти всяка седмица. Турците са си свикнали с това. Всъщност техните земи са т.нар. Западно крайбрежие, което представлява Древна Гърция. Казано иначе, това е островната Елада. И няма какво да се сравняваме с тези територии, да се тюхкаме от страх и притеснения, те са коренно различни от нашата България.

– Защо, проф. Ботев?

– Ами защото там протича контакт между т.нар. Егейска микроплоча и Анадолската микроплоча. Това създава непрекъснато напрежение в земните недра. Но ние нямаме такива елементи като споменатите микроплочи, чието движение да бъде тревожно за България. И докато уредите показват, че разместванията на земните пластове в една Гърция са в границите на 40-45 мм годишно, то у нас те са едва 1-2 мм годишно. Така че на юг от нас стават десетки пъти по-големи натрупвания на енергия в земните пластове. Ние сме добре!

– Чакайте, но в Перник не си ли спомняте какво стана преди няколко години? Хората още не могат да възстановят разрушените си къщи!

– Как да не си спомням! В пернишкия случай също се беше натрупала енергия. Но това у нас става много, много бавно, в течение на стотици години. И ние няма как да знаем какво количество е тази енергия и кога може да ни изненада един трус. Просто енергията се натрупва тайно, защото нямаме данни за неколкостотин години назад. След пернишкото земетресение нямаше никаква активизация на  Софийската сеизмична зона.

– Последно, трусът в Скопие да не ни притеснява, така ли? Но той беше близо до София, с епицентър само на някакви си 160 км разстояние?

– Земетресението в Скопие преди няколко дни беше с магнитуд 5,2. Не бива да се заблуждаваме – ще има още последващи трусове и много вероятно е да ги усетим  и в България. Защото напрежението на пластовете в този район не се е разтоварило достатъчно, то просто не се е преразпределило. Но каквито и да са вторичните трусове, те няма да са по-силни от 4 по Рихтер. В Кюстендил, Благоевград и Радомир хората могат да бъдат напълно спокойни.

– Вие самият сте казвали, че никой сеизмолог не може да предвиди дали ще има трусове или не и точно кога ще бъдат те?

– Това е истина, но вече има много съвременни методи за проучване. Според тях въздействието на Скопското земетресение върху нашата територия е минимално, няма връзка между Вардарската сеизмична зона и нашите сеизмични зони.

– Все пак хората са уплашени, дори в София беше усетен трусът от Македония!

– Степента на усещане, т.е. на въздействие, е  различна в зависимост от това къде се намира съответното населено място. Вярно, в София трусът беше усетен като максимум 2-3 степени, което значи, че сравнително малко хора са били уплашени. И то само живеещите по високите етажи на блоковете. По-сериозно обаче се е люлял районът в Крупнишкото сеизмично огнище – говоря за Симитли и Симитлийския гребен. Това е най-близката сеизмична зона на територията на България – т.нар. Кресна.

– Където през 1904 г. е имало трус от 8 по Рихтер?

– Да, точно там е било това историческо земетресение. То е било поне 30 хиляди пъти по-силно по енергия от сегашното в района на Скопие и са загинали над 1000 българи. Но и там хората вече са свикнали да ги люлее земята. Затова не бива напразно да се плашим. Нека обаче си спомним италианското земетресение преди десетина дни – то беше с 30 пъти повече енергия от това в Скопие. И да сме благодарни, че нямаме такива тревоги.

Интервю на Мира Радева