От 1928 г. у нас не е имало земетресение с над 7 магнитуд

Проф. Бойко Рангелов е роден на 7 юли 1950 г. Сеизмолог е към Геофизичния институт на БАН. Завършил е геофизика и приложна математика. От 2003 до 2005 г. работи в Обединения изследователски център на Европейската комисия в Италия. Ръководи български колективи в над 10 европейски проекта по земетресения и цунами. Специализирал е прогнозиране на трусове в Калифорния, САЩ.

Деяна Павлова

- Проф. Рангелов, Македония сеизмичен район ли е и земетресения като тези отпреди 3 дни в Скопие как биха се отразили на страната ни?

- Първо ще започна от първата част на въпроса - да, това е сеизмично активна зона. През лятото на 1963 г. на същото това място, на което са били и сега, става земетресение с магнитуд 6,1, което е доста по-силно от сегашното. Този трус също е бил усетен и в София. Тогава загиват над 1000 души в македонската столица. От този момент нататък Македония, като част от бившата Федеративна република Югославия, получава сериозна международна помощ. По този начин сеизмологичната наука в Македония става на европейско равнище още по онова време.

Сегашното земетресение отпреди няколко дни става отново в долината на реката Вардар. Характерното за този трус е, че е с малка дълбочина. Поради това има силен повърхностен ефект - разрушително въздействие. При същия магнитуд, но ако беше малко по-надълбоко, нямаше да има никакви последици. Тъй като е плитко - с дълбочина на епицентъра около 3-4 километра, разрушителният ефект бе значителен. Земетресението, въпреки малката си сила, е отчетено на голяма площ, обхващаща разстояние от София до Тирана. Места, които са разположени на около 200 километра от епицентъра в Скопие. В София на по-високите етажи земетресението се е усетило.

Има и още едно земетресение в Македония от 1931 г. - така нареченото валандовско земетресение, което се намира на границата с Гърция. То също е разрушително, с магнитуд около 6,7.

- Заобиколена ли е страната ни от сеизмични зони?

- Целият Балкански полуостров е силно сеизмична зона. Най-активна е южната част или така наречената Егейска дъга или арка, която се очертава от линията Пелопонес-Крит-остров Родос-Мала Азия. Другата структура, която диктува сеизмичната активност на Балканите, е така нареченият Северно Анадолски разлом, който се разпростира по южния бряг на Черно море. Стига до Истанбул, след това минава през Мраморно море и се разклонява на изток през егейските острови. Това са двете структури, които определят цялостната геодинамика на района и в частност сеизмичността, която се проявява с по-силни или слаби земетресения.

- Къде се явява страната ни, която е по средата на всичко това?

- Страната ни, която е по средата, е доста облагодетелствана. Тя е по-малко активна сеизмично от Гърция, Турция, както и от териториите от бившата Югославия.

- Казвате, че сме облагодетелствани, но сме заобиколени от сеизмологична активност. Може ли тези земетресения около нас да разместят земните пластове и да доведат до земетресение и на нашата територия?

- Едва ли може да се стигне до по-силен трус заради тази сеизмична активност около нас, но не трябва да забравяме, че България си е силно сеизмична страна. През миналия век например, в периода от 1900 до 1928 г., стават няколко много силни труса. Четири от тях са с магнитуд около и над 7 по скалата на Рихтер. Това носи тежки разрушения по земите ни. Става въпрос за земетресенията, започващи с това от 1901 г. при Шабла, Калиакра. След това е трусът от 1904 г. в района Кресна-Крупник, когато има две земетресения в интервал от 20 минути с магнитуд 7,2 и 7,8. При това последното е най-силният трус в пределите на Континентална Европа за последните 250 г. Следват трусът в Горна Оряховица от 1913 г. с магнитуд 7, както и тези в Пловдив през 1928 г. с магнитуд 6,8 и 7. Те стават на 14 и 18 април и са съпроводени с тежки разрушения и жертви. От тогава силни земетресения от местни огнища не е имало, като изключим Стражица 1986 г, Велинград 1977 г. и сега Перник през 2012 г. Но тези последни трусове са несравнимо по-слаби от тези, които са станали в интервала 1901-1928 г.

- Това, че отдавна не е имало такъв силен трус, означава ли, че може да очакваме такъв? Има ли периодичност?

- Периодичност в ставането на земетресенията по българските земи няма. Но това, че дълго време не е имало силен трус, означава, че рано или късно такова земетресение ще ни споходи.

- Тоест вярно ли е, че когато няма трусове, не се освобождава напрежението в земните недра, което се натрупва и може да доведе до силно земетресение?

- Това, което казах, е илюстрация на вашите думи. Земетресенията, за които споменах - във Велинград, Стражица и Перник, са точно такива ефекти на освобождаване на по-малки порции от напрежения. Но дали и кога ще се натрупат по-големи напрежения и кога те ще се освободят с по-силни трусове, бих казал, че е Божа работа, в рамките на шегата. Или също - "само Земята си знае", от гледна точка на науката.

- При по-силен трус хората често се паникьосват, какво точно трябва да се извърши като предпазна мярка? Вярно ли е, че трябва да заставаме под касите на вратите, или има други мерки, които да се извършат?

- Въпросът, който задавате, изисква поне едночасова лекция. Накратко казано обаче - трябва да се прави разлика в поведението на хората при силни трусове и леки такива. При първите става въпрос за тези инструкции, свързани със заставане на стабилно място в сградата, за да се запазят хората. Такива стабилни места при различните конструкции на сградите са различни. При слабите с магнитуд под 5 не трябва да се предприемат тези действия, които се включват в инструкциите, свързани със силни трусове.