31 август е последният ден от метеорологичното лято. Ако питате климатолозите обаче, те ще ви кажат, че есента започва чак на 22 септември

Накратко, това е така, защото астрономическите сезони се определят от положението на Земята спрямо Слънцето, докато метеорологичните сезони – от годишния температурен цикъл,  пише Sinoptik.bg

Астрономически сезони

В продължение на хиляди години хората са определяли времето чрез наблюдение на периодични природни явления. Естественото въртене на Земята около Слънцето е в основата на астрономическия календар, по който определяме сезоните с две слънцестоения и две равноденствия, спрямо наклона на Земята и отстоянието на екватора от Слънцето.

Равноденствията отбелязват времето, когато Слънцето минава директно над екватора. В Северното полукълбо лятното слънцестоене се пада около 21 юни, зимното слънцестоене – около 22 декември, пролетното равноденствие – около 21 март и есенното равноденствие – около 22 септември. В Южното полукълбо тези сезони са разменени, но отново започват на същите дати.

Тъй като нашата планета обикаля около Слънцето за 365,24 дни, на всяка четвърта (високосна) година се добавя допълнителен ден. Това, както и елипсовидната форма на орбитата на Земята, води до промяна на точната дата на слънцестоенето и равноденствията. Така продължителността на астрономическите сезони варира между 89 и 93 дни.

По този начин обаче се появяват затруднения при последователното сравняване на климатологичните статистики за определен сезон между две отделни години. Затова на помощ идват метеорологичните сезони.