Китай ще е принуден да се откаже от икономиката на високия растеж, Япония ще изгражда мощен флот, а двете страни ще влязат в схватка за наследството на отслабващата Русия, която няма да може да защитава интересите си по море.

Китай престава да бъде икономика на високия растеж и ниските заплати. Доколкото растежът на китайската икономика ще се забавя, възниква необходимостта от създаването на икономическа инфраструктура, пригодена да осигурява работни места за нископлатена работна сила.

В пристанищните градове това може да стане бързо, но във вътрешността на Китай ще е необходимо доста време. Китай ще нормализира своята икономика, както вече направиха Япония, Тайван и Южна Корея. Грандиозното разширяване винаги стига до своя логичен край и структурата на икономиката се променя.

Основен проблем на Китай следващите 10 години ще бъдат социалните и икономически последици от тази промяна. В момента крайбрежните райони изцяло се държат на бързия висок растеж и връзките с европейските и американските потребители. Но доколкото предстои упадък на тези връзки, ще започнат да възникват политически и социални предизвикателства.

В същото време няма надежди, че вътрешните части на страната ще се развиват толкова бързо, колкото и крайбрежните райони. Следващото десетилетие ще е посветено на решаването на тези проблеми.

Засилването на диктатурата на правителството и мащабната антикорупционна кампания, която всъщност представлява опит за централизация на властта, показват как ще изглежда Китай следващите 10 години. Китай избра хибриден път на развитие.

От една страна е централизацията на политическата и икономическата власт и засилването на властта на партията върху армията, плюс обединяването на разпокъсаните и разхвърляни отрасли като въгледобива и стоманата. От друга страна са внимателните пазарни реформи в държавната промишленост и банковия сектор.

Твърде вероятно е, че в крайна сметка ще се получи твърда диктатура с по-скромни отпреди икономически амбиции. Другият сценарий е по-малко вероятен, но е възможен – политическите елити по крайбрежието могат да се разбунтуват срещу Пекин, протестирайки срещу преразпределението на богатствата в полза на централните области на държавата, за да се поддържа политическата стабилност.

В Китай подобно нещо вече се е случвало и този изход трябва да се има предвид, макар той да не е най-вероятният. Нашата прогноза е установяване на комунистическа диктатура, висока степен на икономическа и политическа централизация, засилване на национализма.

Китай няма да може лесно да превърне национализма във външна агресия. Неговата география прави тези опити по суша сложни, ако не и изобщо невъзможни. Изключение тук може да бъде опит за вземане под контрол на руското крайбрежие.

Ако нашата прогноза се сбъдне, ще се стигне и до разпада на Русия. Тук Китай най-вероятно ще срещне силно противодействие от страна на Япония.

Китай строи голям флот, но той няма опит в морски войни, нито пък подготвени офицерски кадри, необходими да се отправи предизвикателство към военни флотове с по-голям опит, включително американският.

Япония има достатъчно ресурси за изграждането на по-мощен флот, има и военно-морски традиции. Освен това Китай е много зависим от вноса на суровини от Югоизточна Азия и Персийския залив.

Японците пък ще засилват флота. Няма да има войни за малките острови, произвеждащи енергия, която не носи печалби. Вместо това в региона ще се разгърне игра между три страни.

Отслабващата Русия постепенно ще губи способности да защити своите морски интереси. Китай и Япония ще са заинтересовани да сложат ръка върху тях.

Ние предполагаме, че с постепенното гаснене на Русия този конфликт ще се превърне в основната схватка в региона и китайско-японската вражда ще се засили.

Прогноза за следващите 10 години на частната американска аналитично-разузнавателна агенция „Стратфор“. Агенцията направи прогнози за Европа, Близкия изток и САЩ, които БГНЕС вече публикува.