Създаване на комисия по превенция и противодействието на корупцията се предвижда в проекта за Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.

Това реши комисията, който се занимава с изготвянето му, по предложение на ПГ на "Продължаваме промяната". Той ще бъде внесен и гласуван по време на утрешното заседание на парламента, информира Монитор.

След дълъг спор относно как точно да бъдат формулирани функциите и правомощията на новата комисия, депутатите в крайна сметка се обявиха тя да изисква доклад от КПКОНПИ на всяко тримесечие и да провежда изслушвания на председателя и членовете ѝ. При сигнал за корупция или установени данни за корупция сезира компетентните органи. Извършва анализ и оценка на дейността на органите, осъществяваща държавната политика за борба с корупцията и изготвя обобщени доклади. Урежда обсъждания с участието на главния прокурор и главния инспектор към Инспектората към ВСС по отношение на борбата с корупцията. Извършва анализ на дейността на инспектората на ВСС и прокуратурата по отношение на борбата с корупцията.

Освен това народните представители във Временната комисия за изготвяне на проект за правилник на Народното събрание направиха и нова комисия по туризма. До този момент тя е подкомисия на Комисията по икономическа политика и туризъм.

Депутатите включиха в проекта за правилник и възможността председателят на Народното събрание и неговите заместници да участват в ръководствата на парламентарни комисии. Предложението дойде от “Демократична България”. Хамид Хамид от ДПС, служейки си с типичния за него хумор, заяви, че от ДБ се грижат за своя съпартиец, визирайки ген. Атанас Атанасов, който е заместник-шеф на парламента. Той посочи, че депутатът от ДБ безспорно има качества, но подходът на парламентарната му група е интересен - да се смени статуквото с това преди статуквото. Иван Димитров, който е сред вносителите на предложението за поправка в този член, заяви, че няма смисъл хората с най-висока експертиза да не могат да участват в ръководството на комисиите. Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС пък изрази опасение, че председателят на парламента не би могъл да смогне с целия обем на работа, ако стане шеф и в комисия. В крайна сметка предложението бе прието и важи и за шефовете на НС, и за неговите заместници.

От “Демократична България” пък поискаха комисиите да могат да санкционират лицата и органите, които отказват информация или явяване пред народните представители. Те поискаха да се носи административно-наказателна отговорност по ЗАМ. Според вносителя Атанас Славов това би имало дисциплиниращ ефект и дори не би се стигнало до реални санкции. Хамид Хамид от ДПС обаче бе категоричен, че трябва два органа да бъдат впрегнати в борбата срещу онези, които не съдействат на парламента - един, който да следи за нарушения и друг, който да издава административни актове. Предложението не се прие, а Анна Александрова от ГЕРБ посочи, че такава поправка би била противоконституционна, тъй като в Конституцията пише, че длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи.

Задълбочена дискусия предизвика и предложението на Христо Гаджев от ГЕРБ, който поиска аудиовизуален запис на пленарните заседания да бъдат публикувани още на следващия ден, а стенограмите от тях и от заседанията на комисиите да бъдат качени на сайта на Народното събрание до 3 дни от провеждането им, а не в рамките на 7, както е записано в сегашния правилник. Ива Митева от ИТН обаче беше категорична, че това е невъзможно, предвид малкият брой на стенографи.

От администрацията на парламента обясниха, че те са 16 на брой, а училището, подготвящо специалисти в тази област е било закрито преди 25 години. По техни думи недостигът на кадри е огромен и не би могло да се запълни допълнителен щат. Представител от администрацията заяви пред депутатите, че в момента се работи по въвеждането на програма за разпознаване на звука и автоматично записване на речта. На този етап обаче наличните програми разпознават едва 50% от речта, което е недостатъчно за стенографиране на заседания на Народното събрание. По въвеждането на подобна програма работели и във ВСС. Йордан Цонев от ДПС отвърна, че е редно да се наемат допълнително хора, които да се занимават изцяло със свалянето на текста от аудиозаписите на пленарните заседания и на тези в комисия. В крайна сметка тази точка бе приета първоначално, но впоследствие бе заявено от вносителя Христо Гаджев, че предвид недостатъчния брой служители, предложението следва да бъде уточнено в пленарна зала.

Сред предложенията на Елена Гунчева от “Възраждане” пък бе това депутатите да не губят време и да се изказват от място. Според Хамид възможност за това има в новата зала на Народно събрание - 2, където народните представители заседаваха за кратко миналата година. По негови думи се губи около минута и половина на депутат, докато той се качи на трибуната. Предложението обаче не бе прието от комисията.

От последната по численост парламентарна група в Народното събрание за пореден път направиха опит да блокират възможността за въвеждането на изискване за зелен сертификат за достъп до парламента. Това те се опитаха да реализират чрез поправка, в която се казва, че е забранено ограничавнето на достъпа на народните представители на НС. Христо Гаджев обясни, че правото на достъп до парламента е конституционно гарантирано. Ива Митева пък заяви, че този текст няма да реши проблема със зелените сертификати. “Дори да го приемем, това няма да възпрепятства гласуването на решения за зеления сертификат”, категорична бе Митева. Предложението не бе включено в проекта за правилник.

Проектът подлежи на дискусия и поправка от народните представители преди да бъде подложен на гласуване в пленарна зала.