Съюзът на съдиите в България (ССБ) призова Висшия съдебен съвет (ВСС) да обсъди поведението на главния прокурор Иван Гешев.

В писмо до Пленума на съвета от организацията заявяват, че тема на дискусията трябва да бъдат събитията от последната седмица, които, по думите им, имат пряко въздействие върху доверието в съдебната власт. От ССБ изтъкват, че са очаквали такава дискусия да бъде проведена на последното заседание на Пленума на ВСС на 30 януари 2020 г., „защото част от събитията показаха институционален конфликт между ръководството на прокуратурата и Президентството – въпрос, който в най-висока степен засяга функционирането на правовата държава“, съобщи lex.bg.

Според ССБ дебатът в съвета трябва да даде отговори на следните въпроси: „Уронен ли е престижът на съдебната власт чрез създаване на впечатление за превръщането на прокуратурата в политически властови център, който не зависи от демократични процедури за търсене и реализиране на отговорност, както и може ли главният прокурор да си позволи поведение, необвързано с върховенството на правото и функционирането на правовата държава, включително чрез ерозирането на принципа на разделение на властите, на независимостта на съда и създаване на предпоставки за основателно съмнение, че е извършено престъпление от прокурор (нерегламентирано разпространение на аудиозаписи, събрани чрез използване на специални разузнавателни средства, което не обслужва нуждите на наказателен процес, и то записи на разговори на Президента на Републиката)“.

От организацията казват още, че ВСС трябва да реагира незабавно и ефикасно при всяко съмнение за уязвяване на независимостта на съдебната власт от другите власти или за узурпиране от страна на органи на съдебната власт на позиция, несъответна на конституционния модел на правовата държава и разделението на властите.

„Ако независимата съдебна власт, която не е демократично избрана (чрез избори с участието на суверена), се провали в доказване на капацитетния си ресурс да предотвратява всяка опасност да се превърне в авторитарна и репресивна, биха се създали предпоставки за дискредитиране на целия конституционен модел, разделението на властите, свободата на гражданите и гражданския мир. Предприемането на действия от страна на Висшия съдебен съвет, които да покажат фина чувствителност към предизвикателствата и опасностите при управлението на съдебна власт, която включва не само съда, но и прокуратурата с присъщите й функции за разследване и репресия, още повече се налага в ситуация, в която държавата повече от 10 години (след решението на ЕСПЧ по делото Колеви срещу България от 5.11.2009 г.) не създава убедителен механизъм, който да гарантира възможността да бъде проведено ефективно наказателно преследване срещу главния прокурор при наличие на законен повод и достатъчно данни за извършване на престъпление„, пишат от организацията.

Нататък в писмото си ССБ казва, че ситуацията е тревожна и тя изисква ВСС да обсъди и сподели с гражданите разбирането си за прилично и законно поведение на главния прокурор в отношенията му с другите държавни институции – правителството (в частност премиера) и президента.

„Едва в разгръщането на тази дискусия, която ще създаде така необходимите стандарти за управление на съдебната власт, ще можете убедително да извършите проверка налице ли са достатъчно данни за откриване на процедура по реда на чл. 173 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) за обсъждане на въпроса дали е извършено тежко дисциплинарно нарушение от главния прокурор по чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията на Република България, съответно да упражните правомощието си по чл. 175, ал. 5 ЗСВ“, посочват от ССБ.

Според организацията обсъждането на тези въпроси е наложително и за да бъдат разсеяни съмненията, че „атрофирането на конституционния модел на съдебната власт се е задълбочил до степен, че компетентните органи на управлението ѝ не са в състояние да обсъждат функциите и фактическото им изпълнение от главния прокурор поради страх и зависимост“. Подобни съмнения следва категорично да бъдат разсеяни, защото в противен случай се застрашава доверието в независимостта на правораздаването изобщо, заключават от ССБ.

Преди седмица главният прокурор отправи питане до Конституционния съд докъде се простира имунитетът на президента, що е то държавна измяна и нарушение на Конституцията, като поиска КС да отговори и на въпроса може ли да има проверка и досъдебното производство срещу президента, както и дали заради защита му те се спират или прекратяват.

След като президентът Румен Радев заяви пред медиите, че главният прокурор трябва да каже защо отправя питането до КС, от държавното обвинение разпространиха три записа на разговори на командира на Военновъздушните сили (ВВС) генерал-майор Цанко Стойков с различни хора, един от които е самият Радев. Записите са правени от ДАНС във връзка с разследване за престъпен сговор. Шефът на ВВС и държавният глава обсъждат проверката на антикорупционната комисия заради съпругата на Радев – Десислава Радева, която миналата година приключи със заключение, че няма конфликт на интереси.

Делото срещу ген.-майор Цанко Стойков е на Специализираната прокуратура, която на 23 януари т.г. го е спряла заради наказателната неприкосновеност на президента. Записаните разговори са от 23 април 2019 г.

Попитан за разпространените СРС, в сряда Иван Гешев заяви: „Не сме показвали СРС – това не са СРС. Това, което е в медиите и беше публикувано от прокуратурата, е постановление за спиране, за които има разрешение за наблюдаващия прокурор“. 

От прокуратурата обявиха и че преустановяват всякакви контакти с президентството до произнасянето на Конституционния съд. Такива ще има само чрез официална писмена кореспонденция.