Съспенсът се задълбочава, партиите на промяната попаднаха в политически тупик. Причината трябва да се търси и в тази дилема на главните действащи лица: как да се погодят с другите, без да разочароват електората си

Коментар от проф. Ивайло Дичев за Дойче Веле

Съспенсът се задълбочава. Всевъзможни анализи бяха направени за политическия тупик, в който попаднаха партиите на промяната. Как става така, че програмата на "Има такъв народ" (ИТН) съвпада на 99% едновременно с тази на социалистите и с тази на десните? И то при положение, че Трифонов от времето на прехода е в конфликт и с едните, и с другите - не само със смешки, но и с протести. Противоречието ражда разнообразни конспиративни теории, които нито могат да се докажат, нито пък да се отхвърлят. Според мен възлова е често употребяваната от г-н Йорданов дума „практично“, която има за цел да обезсмисли идеологиите. ИТН ще действа практично, сиреч не-политически, както дойде. И както се оказа - с когото дойде.

Обидата като основна пречка

Тук искам да обърна внимание на един централен политологически фактор: обидата. Не бързайте да махате презрително с ръка - айде сега детинщини, ще ми се обиждат, я да се хващат на работа! Доверието към политическата власт е свързано не само с „практични“ неща и користни интереси - то е въпрос на идентификация. Когато я подкрепяме, ние не сключваме търговска сделка, а ѝ възлагаме да ни представлява - не само юридически, но и символически. Затова очакваме от политиците достойнство, морал, култура, според както разбираме тия понятия.

Ако тръгнете по тази логика, ще разберете защо обидата днес е основна пречка пред съставянето на правителство. Лидерът на ИТН Слави Трифонов не снизхожда да иде на преговори, потенциалните му партньори се обиждат, пращат заместниците. Ако не се обиди, г-н Иванов ще изгуби уважението на подкрепящите го - той е длъжен да се обиди, независимо какво му е отвътре. БСП иска писмена договорка - и не защото е чак толкова важно, а за да покаже на своите, че ще получи нещо, че са ги уважили все пак.

От другата страна ИТН не спира да се перчи пред своите: вижте сега как ще ги унижим, как ще ги накараме да приемат всичко, което искаме. Защото техният ултра-протестен електорат иска тъкмо това - да накаже политическата класа. Ако погледнете назад към традицията, ще видите, че този сблъсък на честолюбия или се решава в двубой, в който единият пада от коня, или се търси някаква ритуална форма за израз на взаимно уважение - размяна на дарове, тържествени литургии, даване на дъщери за съпруги. Ако политиците ни искат 46-тото НС да излъчи правителство, трябва да намерят подходящ начин да се уважат взаимно, без обаче да разочароват своите. Работа за добри пиари, защото балансът е много тънък.

Идеите на ИТН за министри обиждат не един от нас. Слава богу, оттеглен беше Момчил Иванов, възмутил всички с простотиите си във Фейсбук. Достойнството на партията му беше запазено с това, че той уж сам се оттеглил. Нападали несправедливо него и семейството му (същият похват ни приложиха при оттеглянето на Николай Василев, когото медиите обливали с помия). Няма лошо - така се правят компромиси между сблъскващи се партийни достойнства. А каква е истината - това нека оставим на историците.

Но той далеч не е последният проблем в този министерски състав. Да споменем разследвания от СУ за плагиатство Илиев (при това след като ИТН драматично обвиняваше служебния министър Василев в кражба на интелектуална собственост). Да споменем съпругата на осъден - уж несправедливо - от специализирания наказателен съд (чудя се каква легитимност ще има партията, когато поиска премахването на тази институция при подобна лична заинтересованост). Въпросът не е само дали тези хора могат и имат желание да свършат работа - въпросът е и дали сме съгласни те да представляват нашата държава.

Най-несъществени, но пък най-очевадни бяха скъсаните дънки, с които Филип Станев отиде на заседание на НС. Колкото и игриво да се отнасяме към държавата си, това е обида към институцията. Както и впрочем тениската, по която неговият лидер се обръща към гражданите от дивана си. Ще кажете - формализъм. Но какво да правя, явно остарявам, такива неща ме ядосват. Утре ще решат да люпят семки, докато върви химнът. Пък може и да го заменят с някое от техните парчета.

Разбира се, има много по-важни политически сюжети. Какво ще прави ИТН, ако си остане с подкрепата на БСП, петимна да отлага влизането в еврото и да строи "Белене"? При едно приятелско отсъствие на ДПС? Как ще гласуват, когато мандатът иде у БСП, ако на първото гласуване тази партия ги е подкрепила? Как ще съчетаят увеличаване на разходите с намаляване на данъците? И така нататък.

В обобщение

Ако тук настоявам, че трябва да се нормализират и човешките отношения между партийните представители, то е защото зад тях стоят хора, които днес са все по-радикализирани както от хулиганското поведение на ИТН, така и от упоритото и мрачно мълчание на потенциалните им партньори. Обидата в политиката е обективна, не субективна величина.