Отвсякъде ни настъпват примери на късен героизъм.Например, едни сладурани здраво се потрудиха през последните седмици, за да се нагласят като късни героини на почтеността.

Обаче така бяха стъкмили тяхната компания в „Биг Брадър“, че те се изпокараха и взаимно се изкараха проститутки. Ранни проститутки – обаче късни матрони на почтеността. Пак е по-добре, отколкото обратното…

Има един г-н Кирилов – парламентарен шеф, също късен герой – той пък предложи наказателни санкции/затвор срещу циганите, които горят битови отпадъци.Ние, обикновените българи, живеем и ще живеем с тия цигани, а не късните политически храбреци.Те ги направиха такива, каквито са, те направиха и българите такива, каквито сме. А сега ни насъскват едни срещу други.

Но и сега не се сещате, че вие – политическото фалшименто – ги докарахте в това положение, направихте ги необуздано диви, направо ги видиотихте, понеже нямате никакви идеи, дори за себе си.

Кой ви е виновен – пак соца ли?Да ви халосам с един закон на КК, ето го: „Всеки, който продължава да прави сравнения между сегашното Блато и соца, който още преди 30 години отиде в небитието и то недонаправен, е формен урод“.Два пъти по-голям урод е онзи, който продължава да търси оправдания в соца.

Да вървят по дяволите всички, които безсрамно все се извиняват със соца. Тяхното безсрамие е по-грозно от това на късните матрони, за които стана дума.

Съсипахте и окрадохте всичко – и пак соца ви е виновен. Обругаването на соца с трийсетгодишно закъснение е най-гадният пример на късен героизъм.

Баневи продукт на соца ли са? Приватизирали без всякакви последващи ангажименти – и кой ги е дарил толкова щедро? Ясно кой: Тъпанарите, които и досега киснат в саламурата на Прехода и все чакат да узреят като държавници.

Стига сте се прикривали зад глупашките истории за „червените куфарчета“.Скрито-червената глава на Костов бе главното куфарче – криминалната му приватизация разложи напълно бизнес морала.Прокопиев кой го нагласи като олигарх и носител на западните „ценности“ – соца ли, или пак Черният Ангел/Костов?За него обаче нищо не се чува вече.„Полимери“ – Девня е приватизиран през 1998 година.Кой управляваше/гъгнеше тогава?

По време на проклетия соц за една готварска печка/рушвет осъдиха на седем години затвор заместник шефа на всесилното УБО, генерал, който отгоре на всичко е бил заместник командир на бригада „Чавдар“ – витрината на партизанското движение, заради Живков естествено. Идеолозите на гешефтарската приватизация и тарикатите баневци, които с тяхна помощ опоскаха България, на колко ще ги осъдите?

Късни герои, все нахилени, се прескачат с предстоящи герои. От вторите най-симпатичен е Кубрат, който все някога ще играе с Джошуа. Ние винаги се възпламеняваме от очакването на някой Джошуа, от очакването на битката – но не от самата битката. Навремето така беше и с Кличко, нищо, че самата битка с него си беше жив пердах.

Понякога си представям и държавата като един боксьор тежка категория, винаги леко замаян.Изпраскан в приказките и особено в заканите, независимо, че понася удари от всички страни и е изпаднал в траен нокаут – но това е нещо, с което е свикнал.

Кубрат, примерно, поне има смелостта да повтаря заклинанието си „Продължаваме напред“ – колкото и да е замаян.Държавата главно мълчи или нещо сумти – например за прословутото Председателство. А пък накрая се оказва, че сме последни по влияние в ЕС – и то след толкова салтанати, умилкване и гъзурчене. Най-бедни и без никакво влияние – прекрасна комбинация.

Властта сякаш не се опитва да вникне в нищо, което е по-сложно от едноклетъчно. А ако изразиш някаква тревога, тя те приема за свой враг.

Неукото постоянно се нагърбва с непосилната задача да раздава разум – и оставя непрекъснато образци на псевдо-героизъм.Все по-добра ми изглежда идеята ми отпреди десетина години да се направи анкета между политиците, какви книги не са чели. Те ще напълнят една библиотека, по-ценна от Александрийската.

Като ги слушате как се изразяват – какво ви се ще да направите, най-свирепото ви видение какво е?

А един банкер тия дни попитал: „Къде виждате бедни хора наоколо?“ – и още не са го оваляли в катран и перушина.Сега съм много ядосан, за да се занимавам с това животинско нахалство. Но то заслужава специално внимание.

Строители показно окупираха София. Понеже несправедливо ги упреквали, че строят лошо. И вие вече сте убедени, че строят добре. Можеха да са още по-убедителни, ако бяха наредили машините си на шосето край Своге. Тогава като нищо щяхме да ги признаем за истински герои.

Автор: Кеворк Кеворкян