В сряда, 12 август 2015 г., – 23.33:57 ч., и в 23.34:27 ч. започна новият етап на ядрената фаза на Третата световна война в контейнерния терминал на китайския град Тянцзин, който е съперник на Ню Йорк и Хамбург с 15-милионно население

Там избухна най-голямата техногенна катастрофа на съвременността, чиито реални параметри едва ли някога ще бъдат съобщени официално.

Първият взрив прогърмя с еквивалент 3 мегатона, след това последва още по-мощен – 21 мегатона. Нанесени бяха колосални щети на пристанището, околните жилищни и промишлени райони, със стотици жертви. Взривът беше видян и от Космоса. От взривовете на различните химикали и продукти в терминалите, според някои китайски социални мрежи, токсичният газ стигна и до Пекин, който е само на 120 километра.

С една дума катастрофа, вероятно по-голяма и от бедствието във Фукушима през март 2011 г.

Преди това, по време, а и след взривовете в Тянцзин, се разиграваха и други събития, които бяха част от един и същи сценарий. Защото, както се казва, никога няма случайни случайности. Още повече когато става дума за първата открита ядрена атака на САЩ срещу Китай.

Взривовете станаха в пристанищната зона на Тянцзин, почти в полунощ на 12 август. Английски източници веднага бяха готови с интерпретацията и съобщиха, че те са резултат на запалване на химически вещества в складовете на крупната китайска транспортно-логистична компания Жухай. Но това не беше истина.

Първият взрив, и особено вторият с мощност 21 килотона, нанесоха поражения като взривове на атомни бомби, унищожавайки околните здания и изпепелявайки всичко, като американските атомни бомбардировки на Хирошима и Нагазаки преди 70 години.

Съдейки по снимките, унищожени бяха и хиляди леки коли, подготвени за транспорт по море към света. И те бяха изпепелени като леките коли на паркингите в Ню Йорк около Световния търговски център на 11 септември 2001 г. от ядрените взривове, подложени под двете кули.

Странна беше връзката между взривовете в Тянцзин. Най-напред в пристанищната зона беше регистриран пожар, вероятно, за да привлече вниманието и да бъдат насочени камерите и фотоапаратите за заснимане на започващото „шоу“. Последва първият взрив със сила 3 килотона, а малко по-късно и вторият – със сила 21 килотона.

Но двата взрива нямаха никаква връзка. Взривът № 1 – по-малкият, стана в западната част на контейнерния порт и това беше взривът, от който са снимките с разпръснатите контейнери и кратерът, за който всички мислеха, че е от втория, големият взрив. Но не беше.

Взривът № 2 стана в източната част на контейнерния порт с огромна сила, като остави след себе си друг, воден кратер с площ от 15 декара.

Споменатият начален пожар беше южно от двата взрива, някъде по средата между тях, и беше само огън, който по никакъв начин не можеше да доведе до двата взрива, станали в различни части на порта, на разстояние един от друг 200 метра.

След като прегледахме историческите снимки от подобни ядрени опити на СССР с тактическо ядрено оръжие стигнахме до извода, че второто голямо кратерно езеро е в резултат на подповърхностен взрив на най-малко 5-килотонна ядрена бомба, т.е. тактическо ядрено оръжие, с обичайния заподозрян САЩ и Израел.

Фрактурите по бреговете на появилия се кратер, изпълнен с вода, доказваха, че става дума за подземен взрив на ядрен заряд, който може и да е бил камуфлиран в някой контейнер или нанесен от въздуха.

Унищожените стотици контейнери също доказват ядрен взрив – всички те нямат нито боя, нито цвят, повърхността им е била изгорена от огромната температура, която може да бъда произведена само от ядрено или друго супер оръжие.

Видът и размерът на големия кратер може да се получи само когато масивна бомба проникне под повърхността, например тактическо ядрено оръжие /или така наречените „жезли на господа“, което е по-малко вероятно/. Това не може да стане от химически взрив. Сградата, която се вижда да стърчи на една от снимките, е типичен пример за унищоженията след ядрен взрив.

Ще припомним и колосалното земетресение през 2008 г. Според анонимни свидетели, по време на земетресението на 12 май 2008 г. в провинция Сичуан е имало ядрена експлозия в близост до епицентъра. Тази хипотеза постави въпроса за причината за земетресението – по-конкретно, дали се дължи на използване на ядрено оръжие.

След земетресението движението в района беше блокирано от военни специални части по посока на епицентъра в планината. Били са забелязани и химически части в защитни облекла, като спасителният персонал около епицентъра се е състоял само от военни.

Удивяваше и друг факт. Епицентърът се намираше само на 5 километра от така наречения „обект 820“, който, според много специалисти, е завод за производство на оръжеен плутоний. Тези заводи по целия свят изглеждат еднакво. По същество това са няколко обединени с обща инфраструктура обогатителни ядрени реактори, в които се преработва плутоният. Те винаги са разположени дълбоко под земята и е трудно да бъдат унищожени не само с конвенционално, но и с ядрено оръжие.

Това засилваше предположението, че земетресението в Китай през 2008 г. е било причинено или от геофизическо оръжие, или от ядрен взрив, насочен срещу „обект 820“.

Сегашната атака от 12-и август се осъществяваше вече глобално, едновременно на няколко фронта.

Почти по същото време в Украйна войските на хунтата активизираха обстрелването на Донецк и Луганск, и започнаха подготовка за мащабна атака.

В същия ден (сряда, 12 август) в Москва, недалеч от Кремъл, стана взривяване на подземен нефтопровод и река Москва беше буквално подпалена. Гъстият черен дим се издигна на 200 метра и много московчани говореха, че става дума за ядрена атака.

На 20 май 2015 г. в САЩ изстреляха отново своята супертайна космическа малка совалка Х-37В. Някои експерти предполагат, че именно от нейния борд са били извършени четири други космически атаки срещу Русия и Китай, в това число огромната експлозия в друго китайско пристанище – Рижао.

На 13 август един от трите реактора на АЕЦ Тианж в Белгия се изключи автоматично, като причините не бяха съобщени.

Имаше и други странни съвпадения.

Ядрената атака срещу Тянцзин, който е основното търговско пристанище, на китайската търговска експанзия по така наречения нов Морски копринен път към Европа и Тихия океан стана точно на 70-годишнината от американското ядрено престъпление срещу Хирошима и Нагазаки на 6 август и 9 август 1945 г.

12 август е знакова дата.

На 12 август 2000 г. стана трагедията с руската атомна подводница „Курск“, която беше потопена от двете американски подводници „Мемфис“ и „Толедо“.

На 8 август 2008 г. американската марионетка Саакашвили започна войната в Южна Осетия.

По същото време на взривовете в Китай, подобна авария стана в Чехия – в Литвинов се запали нефтопреработващият завод.

Бедствието в Китай стана няколко дни преди 11 септември, т.е. датата на унищожението от американската върхушка на Световния търговски център, прекрасна причина за отвличане на вниманието от истинските извършители начело с Буш и Чейни.

На 3 септември КНР ще отбележи 70-годишнината от края на Втората световна война с военен парад.

Няколко дни преди взривовете в Тянцзин на източния бряг на Африка бяха открити „останки“ от малайзийския полет МН370, който изчезна по маршрута до Пекин. Вероятно това беше първият етап от сегашната атака срещу Китай.

Ще припомним, че на 8 март 2014 г. във въздушното пространство над планетата и във водите на световния океан се разиграваше една от най-странните мистерии на последните години.

Самолет на малайзийските авиолинии „Боинг 777-200 ER“, извършващ редовен полет МH370 от Куала Лумпур /Малайзия/ до Пекин /Китай/ „изчезна“ с 227 пътници от 15 страни на борда и с 12-членен екипаж.

Въпреки спасителната операция – най-голямата в историята на подобни произшествия, която включваше самолети, кораби и спътници на няколко държави, самолетът или останките от него не бяха открити по маршрута или другаде в обхвата на полета – в морето и на сушата.

Анализираха се от най-големите специалисти версии – отвличане, саботаж, отклонение, самоубийство на капитана, и всичко, което може да се измисли в тези случаи, в това число бактериологична война срещу Китай или отвличане за кражба на най-малкия микрочип KL03.

И така, на 8 март 2014 г. споменатият полет МН370 на малайзийските авиолинии от Куала Лумпур до Пекин изчезна и чак на 25 март някакъв спътник на австралийската авиокосмическа агенция забеляза някъде в Индийския океан обекти, които могат да са останки от самолета. Интересно как те не бяха потънали в океана от 8 до 25 март и защо, въпреки своята пределна видимост от водата и Космоса, не бяха открити цели две седмици.

Фактите, които станаха известни от различни източници бяха: на борда на полет МН370 е имало подозрителен товар, пристигнал до Куала Лумпур по околен път. Товарът е пристигнал от САЩ до Сейшелските острови с намиращ се под американски флаг контейнеровоз Maersk Alabama, съпровождан от сътрудници на морска охранителна фирма Trident Group, основана от бивши офицери за специални операции на военноморските сили на САЩ. Фирмата се специализира в охрана на превозване на ядрени и биологични материали.

Корабът Maersk Alabama принадлежи на компанията Maersk Line, базирана в Норфолк /Вирджиния/ в съседство с главната база на атлантическия флот на ВМС на САЩ, управлявана от Waterman от Алабама.

На 17 февруари товарът е бил разтоварен от кораба Maersk Alabama и доставен до международното летище на Сейшелските острови и натоварен на рейс на авиокомпанията Emirates, летящ до Куала Лумпур. След междинно кацане в Дубай съпровождащите товара двама спецназовци бяха намерени мъртви на борда на контейнеровоза. Ставаше дума за сътрудниците на Trident Group Марк Даниел Кенеди и Джефри Рейнолдс.

На 8 март товарът /или част от него/ е бил изпратен със злополучия полет МН370 от Куала Лумпур към Пекин, но не е пристигнал до местоназначението.

От този момент мистерията започна да се задълбочава. Над Южно-китайското море преди влизане във въздушното пространство на Китай самолетът се е отклонил от заявения полетен план и е поел курс към остров Диего Гарсия, в архипелага Чакос, разположен на 3450 км от точката на отклонението. Последното известно положение на МН370 е било над Индийския океан, на около 1600 км на запад от Пърт /Австралия/ – с една дума в едно от най-затънтените места на Земята. Но само на Диего Гарсия, наред с всичко друго, се намират и станция за управление на спътниците на ВВС на САЩ, и станция за мониторинг на системата за глобално позициониране на ВВС на САЩ, и глобална късовълнова система за връзка на ВВС на САЩ, както и станция за следене на космическото пространство на САЩ и аварийна площадка за кацане на космически совалки. Това означава, че въздушното и космическо пространство в този район се контролира, така че и албатрос не може да прелети незабелязан, да не говорим за огромен „Боинг“.

На 8 март спътниците на споменатите държави наблюдаваха самолет /в режим на реално време/ до неговото кацане на базата на военноморските сили на САЩ над Диего Гарсия, регистрирана като „западна площадка за кацане ETOP“. Големи самолети там не кацат, въпреки че мястото е удобно.

Въпроси предизвика и странната логистика на движението на подозрителното карго, доставено от САЩ до Сейшелските острови по море, а оттук към Малайзия по въздуха и „изчезнало“ 18-19 дни преди изпращането му в Китай. Може да се предполага, че или ликвидирането на двамата споменати охранители е било рутинна част от операцията, или те са разбрали какво охраняват и са проговорили, заради което е трябвало да бъдат ликвидирани.

Така или иначе това „нещо“ е пътувало към Китай. Какво е било то?

Последва свалянето на друг малайзийски самолет – МН17, над Украйна и т.н.

И сега, няколко дни преди ядрената атака в Тянцзин, в Украйна се разпространяваха слухове за предстоящо взривяване на „мръсна атомна бомба от бойците на Донецк“, явно за отвличане на вниманието от атаката в Китай.

Важна е и компютърната причина за атаката. Именно в град Тянцзин се намира най-бързият суперкомпютър в света – Tianhe-2 с производителност 34 петафлопса. След атаката той е бил спрян.

И накрая, може би най-важната причина. От средата на юни започна мащабна икономическа катастрофа. Рухна шанхайският фондов пазар, най-големият в света център на борсова търговия, загубите на Китай бяха около 3 трилиона долара. Атаката идваше от САЩ. Китайското ръководство обвини за краха американския банков холдинг Morgan Stenley и Credit Suisse. Ще ви припомня, че Morgan е крупен спекулант-рецидивист.

Китай отговори с три поредни девалвации на юана спрямо долара – с 1,9 на сто, с 1,6 на сто, и с 1,1 на сто. Предполагаше се, че девалвацията ще стигне до 10 на сто и това ще е смъртта на американския долар.

Това беше неядреният удар на САЩ и неядреният отговор на Китай.

Последва ядреният удар на САЩ.

Лидерът Си Цзинпин заяви, че Тянцзин става голям урок. Дали това означава, че китайците ще намерят отговора и на ядрената атака на САЩ?

Най-вероятно – да.