За едни - милиони, за други - стотинки: в България по-голямата част от европейските помощи за земеделските производители попадат в ръцете на крупни арендатори и земевладелци. Същевременно малките фермери едва оцеляват.

Емилия Пешева е била учителка. От над десет години обаче е пенсионерка. И тъй като няма как да преживее с учителската си пенсия от 245 лева, тя е принудена да се занимава със земеделие. Емилия Пешева обработва унаследени 27 дка лозя. От година на година обаче начинанието става все по-трудно, пише Дойче Веле.

"Получавам европейска субсидия от трийсетина лева на декар. Само че средствата за торове, препарати, обработка и беритба на продукцията много нараснаха и стават все по-непосилни за дребните производители. В същото време изкупната цена за килограм грозде е циментирана от монополистите в региона на 50 стотинки", обяснява пенсионираната учителка, чиито лозя се намират в бургаското село Лозарево.

За проблемите в аграрния сектор

Днес в българските села живеят все по-малко хора в трудоспособна възраст. Включително и поради това 78-годишната пенсионерка сама извършва на ръка тазгодишната пролетна резитба. "Ако политиката към дребните земеделски производители не бъде радикално променена, малките ферми и селата в България са обречени", смята основателят на Националния съюз на градинарите Слави Трифонов. Според него, българското селско стопанство все повече заприличва на латиноамериканските латифундии, където печалбата е съсредоточена в ръцете на малцина, а останалите производители водят жалко съществувание. "В България незначителен брой едри зърнопроизводители се превърнаха в истински латифундисти с мощно лоби във всички правителства. Неравенството между малките и големите земеделски производители непрекъснато нараства. 93% от помощите, идващи от Общата селскостопанска политика на ЕС и държавния бюджет, попадат в ръцете на едва 10% от производителите", цитира Трифонов статистиката на Икономическия институт на БАН.

"В ЕС средно 25% от подкрепата за аграрните производители изобщо не достига до бенефициерите, за които е предназначена. Печеливши в случая са предимно собствениците на неселскостопански земи и инвеститорите", се посочва в новия доклад на Световната банка за резултатите от Общата европейска селскостопанска политика през последните 10 години. Експертите на Световната банка са изчислили, че средно за Европейския съюз 70% от подкрепата от фондовете за обща аграрна политика са насочени едва към 28% от селскостопанските производители. В Румъния и България това съотношение е дори по-изкривено. В България едва 1% от селскостопанските производители получават 45% от преките и непреките плащания за страната в рамките на Общата селскостопанска политика. По-лошо е положението само в Румъния.

В доклада на Световната банка се откроява и друг проблем.  "Наблюдава се задълбочаване на неравенството в заплащането на селскостопанския труд. В Дания, Холандия и Швеция заплащането за 1 час работа на полето или във фермата е средно 15 евро. Същевременно в България, Румъния, Литва, Латвия, Полша и Гърция се плаща три или дори под три евро на час", посочват експертите.

Недъзите на общоевропейската аграрна политика са и една от причините за сезонната миграция на селскостопански работници. А тя е хем неефективна, хем понякога води до тежки форми на експлоатация. Ниското заплащане на труда в България и Румъния принуждава много селскостопански работници от двете страни да мигрират за по няколко месеца в страни като Португалия и Италия. Същевременно пък португалците търсят сезонна работа във Франция, обобщават експертите на Световната банка. Това развитие е пагубно за България - липсата на достатъчно работна ръка в българското земеделие спъва развитието на такива традиционни за страната производства като овощарството, лозарството, градинарството, овцевъдството и добива на етерични масла.

Одобряват твоя проект само ако платиш

Слави Трифонов от Съюза на градинарите посочва корупцията като най-сериозната причина за разминаването между добри намерения и реални постижения. "През последните години се одобрява едва едно от всеки четири инвестиционни предложения на земеделски стопани. Зад това се крие една задълбочила се през годините схема на "коопериране" между служителите на Земеделското министерство и консултантите, които оформят предложенията на фермерите. Консултантът казва на фермера, че трябва да плати определена сума на служителя и неговия ръководител, за да му бъде одобрен проектът. Минават само тези проекти, за които е платено. За утвърждаването на този корупционен подход бяха измислени всевъзможни рангове и критерии. Редовите земеделски стопани трябва да похарчат поне 25 хил. лева, за да им се изработи проект за кандидатстване пред фонд "Земеделие". Ако не бъде платена тази сума заедно с  "поощрението" за чиновниците във Фонда, фермерските проекти се хвърлят в кошчето за боклук. В крайна сметка проекти печелят едни и същи предприемачи", твърди Трифонов.

Той се спира и на още една тенденция, която влошава шансовете на българските градинари и овощари. "Нашето производство едва оцелява с нищожни субсидии под натиска на безконтролния внос на дъмпингови цени. Преди месец гръцките власти взеха драстични мерки, след като заловиха 4 турски тира със зеленчуци, пълни с пестициди. А в България същата стока са внася и консумира без всякаква реакция от страна на фитосанитарния контрол", констатира Трифонов.