Преди 24 години бившият морски офицер Николай Гьоргов тръгва на лов за човешки сърца, за да стане безсмъртен

Шизофрения и тежък развод преобръщат живота му

По ирония на съдбата сърдечна слабост покоси единствения български човекоядец, който преди 24 години тръгва на лов за човешки сърца. Прави го, защото вътрешен глас му казал, че само така ще стане безсмъртен. Напада и коли 90-годишната си тъща Мира Великова и приятеля си Ангел Дзиров, след което разпорва телата и отнася част от вътрешностите в дома си, където опитва от черния дроб на тъща си. Или поне така носи мълвата.

59-годишният Николай Гьоргов, станал известен като Канибала от Голямо Буково, издъхна на 24 октомври, а лекар констатира, че мъжът си е отишъл от естествена смърт. Жителите на странджанското село тихо погребват Гьоргов на следващия ден, и то с облекчение, защото през годините той се превръща в местното страшилище, заради което се изселват няколко семейства, а внучетата на бабите и дядовците от Голямо Буково не смеят да стъпят в селото през ваканциите.

Кметският наместник Пенчо Пенчев обаче споделя пред “24 часа”, че през последните години Николай не създавал никакви проблеми, защото редовно си пиел хапчетата. Местни разказват, че лично кметът Пенчев го води с колата всеки месец до Средец, за да си взема лекарствата.

Пенчев е бивш полицай, работил навремето по двете ужасяващи убийства, и отлично познава Гьоргов.

Преди време Николай пътувал до Средец с автобус, но появата му по спирките карала останалите пътници да се разбягват. Заради това, а и за да упражнява пряк контрол над шизофреника, останал без родители, кметският наместник решил лично да води Гьоргов до Средец.

Зад ужасяващото прозвище и едрата фигура на Николай Гьоргов, наричан още Странджанския Ханибал Лектър, всъщност се крие един тежко болен мъж, чието психично заболяване преобръща живота му и убива огромния му интелектуален потенциал. Всеки, който се е докоснал до него през годините, е категоричен, че Николай е умен мъж, с много добър изказ, но болестта го превръща в двоен убиец човекоядец.

Николай завършва военноморското висше училище във Варна, започва да плава с корабите и се издига до помощник-капитан. Някъде в открито море обаче претърпява инцидент, при който пада и си удря главата, а това отключва психиатрично заболяване. Първият шизофренен пристъп идва през 1987 г., но отзвучава бързо и пациентът влиза в ремисия, спомня си бургаски психиатър, лекувал канибала. Николай създава семейство, има син, но в брака му настъпват усложнения и той периодично се лекува в психиатрия. През 1993 г. влиза там, защото спира да си пие лекарствата.

Две години по-късно става кървавата касапница в Голямо Буково. Николай вече се е разделил със съпругата си и се е преместил с родителите си в селото. В една августовска нощ той издебва 90-годишната си тъща Мира Великова и я коли, след което разпорва трупа и вади вътрешностите ѝ. По идентичен начин е убит и Ангел Дзиров - приятел на убиеца, с когото заедно си пият ракията в селската кръчма.

Когато разследващи претърсват апартамента на бившия морски офицер, не могат да повярват на очите си. Под леглото на Николай намират кофа, в която във вода плували човешки органи.

“Беше много отдавна, но сега, като се връщам назад, си спомням, че на печката в жилището намерихме буркан, в който беше черният дроб на една от жертвите”, разказва предвестника апелативният прокурор Емил Христов, който през 1995 г. е шеф на бургаското следствие. Заедно със следователя Владимир Джамбазов те нееднократно разпитват убиеца. “През цялото време, докато беше в ареста, се държеше неадекватно, халюцинираше, мислеше, че е на кораб. По време на разпитите говореше за вахти, за пътувания. Заедно чертаехме някакви маршрути до Одеса. Само така успявахме да стигнем до него”, казва Емил Христов. При един от разпитите между морските термини Гьоргов изтървал репликата “Почнал съм ги”. След двете убийства криминалисти намират списък, в който канибалът е набелязал 7 души за убиване.

Сред тях били местната продавачка Анита, горският, монахът Евтимий от близкия манастир. Срещу всяко име била посочена причината - Анита не отвръщала на чувствата на Канибала, монахът му направил забележка и т. н. Баба Мира била убита, защото не поканила бившия си зет на гости, а вината на Ангел Дзиров била, че му забранил да задиря непълнолетната му дъщеря.

Едно от последните провинения на Странджанския Ханибал Лектър е през 2015 г., когато в местната кръчма се нахвърля на строителен работник и го нахапва до кръв, после заплашва свой съселянин, че “ще му резне главата”.

През 2017 г. също става инцидент, при който Николай посяга на 16-годишно момиче, дори успява да го вкара в апартамента си. То обаче се разпищява и съсед го спасява. Хората отново настръхват, правят поредната подписка за въдворяване на Канибала в психиатрично заведение, но напразно.

За тези 24 г. от убийствата до смъртта си Николай Гьоргов прекарва едва 1 г. в ловешката затворническа болница и не повече от 3 г. в психиатрията в Раднево. Петорна съдебномедицинска експертиза е категорична, че страда от шизофрения и не може да носи съдебна отговорност.

След психиатрията Канибала се връща в Голямо Буково, където всъщност прекарва част от детството си. Още 6-годишен посещава местното училище, в което майка му е учителка, а баща му - директор. Завръшва осми клас с пълно отличие, а механотехникума в Бургас - с 5,62.

Психиатри обясняват поведението му в нощта на убийствата с т.нар. императивни халюцинации. Шизофреникът чувал гласове, които го карали да вземе ножа и да убива, защото имал мисия да събира женски и мъжки сърца. В такива моменти болният не може да контролира поведението си, обясняват експерти.

Следователи, работили по убийствата в Голямо Буково, признават, че така и не се доказало сто процента дали Гьоргов наистина е ял от човешките вътрешности, открити в дома му. Той самият разказал, че хапнал от черния дроб на тъща си, но години по-късно твърдял, че не помни нищо от убийствата.