Съпругата на един от пострадалите при сбиването на моста "Охлюва" с шокиращ разказ за това как се е случил инцидентът и какви са били реакциите на институциите в Русе

Ето какво написа във фейсбук профила си Венцислава Николова, публикуваме текста без редакторска намеса:

"Иска ми се да споделя една история в ролята си на гражданин, данъкоплатец, активно гласуващ и човек, който прави много за града без да се бие в гърдите за това.

Последните три дни имахме страхотно събитие за голяма група колеги. Покрай това събитие имаше и друго събитие. Не толкова прекрасно. Събитие, което можеше да остави децата ми без баща, а нас без трима чудни човеци.

В четвъртък вечер, около 2 часа сутринта четирима колеги си тръгват от парти. Шофира трезвеният (на 100% трезвен). Оставят единия колега в тях и останалите 3-ма тръгват за кв. "Дружба" в Русе. На място, наречено Охлюва трима други от малцинствена група изкачат пред колата и я спират. Не позволяват да се продължи. Нашите момчета излизат с идеята да видят какво става. Агресия няма. Разменят по няколко думи. Другите казват “няма проблем, потегляйте”.

В момента, в който един от нашите момчета се качва в колата, един от другите го удря в главата. Нокаутира го на място. Изпада в безсъзнание. Хърка, главата му кърви. Другият от нашите момчета веднага скача, удря този, който първи е ударил, за да не продължи да удря вече съборения. Двама заедно нападат нашето момче, събарят го на земята, вземат скъсан в целия хаос колан и започват да го ритат и да налагат всички. От ритниците и налагането му счупват черепа. Цитирам го: “мислех, че повече няма да стана”. Пламен, бащата на децата ми, започва да се опитва да съвземе първия, да го привърже и да успокои втория, който е в шок. Кляка, за да спре кръвта и от двамата. През това време онези човекоподобни се смеят, започват да удрят и него (има разместена челюст и кръвоизливи в окото), както и да налагат вече падналите. Единият индивид дори се качва в колата и се опитва да я подкара, но неуспешно. Решават, че вече не им е интересно и ги оставят полуумрели на улицата. Връщат им колана без катарама. За спомен, явно.

Само за информация - тези индивиди са 30 годишни, видимо спортуващи, с удари на боксьори, малцинствена група. И очевидно са били доста адекватни физически и също толкова неадекватни психически.

Пламен, бащата на децата ми, звъни на 112. Чиновниците отсреща искат егн, за да изпратят линейка. Кой помни егн-то си, докато току що е бил пребит, питам аз? Освен ЕГН, искат и точен адрес. “на Охльова сме” не им върши работа. Искат улица. Какво се очаква в този момент? “Ох, чакай, ще игнорирам счупения си череп и ще си отворя гугъл мапс да видя къде съм.”

И това ли е най-важното в тази ситуация? Има няколко обаждания, не 1. Линейка няма. Пламен се ядосва, натоварва другите двама (от които единият е около 100 кг и 2 м мъж, нали. със счупен череп) и тръгва към спешното.

Приемат ги. 30 мин по-късно все пак идва полиция. Първо нападат него - къде е тръгнал той да кара пил?! Ако го познавате, знаете че той не пие. Е, пие. Комбуча. После дават много добър съвет:

“Другия път като минеш и те спрат, мини върху тях.” Пишат в тефтерче с химикалче данните и казват “ще ви звъннем”. Разпит няма. Казват му, че няма нужда от кръвна проба за алкохол и такава няма.

Тук на мен ми възникват следните въпроси: ако ми даваш този съвет, ти всъщност, пазителю на реда в нашата мила държава, явно знаеш, че това се случва. Какво направи по въпроса? И това ли е решението?

След това получаваме още информация - в този район в Русе “е така”. Хора знаят за това и те съветват “да го избягваш”. Аз не знаех. И можеше да съм аз, сама жена в тази кола. И да стане много по-грозно от побой. Можеше и нашите момчета днес да не са с нас. Какво правим ние, мили мои съграждани, ако знаем този факт?

Друг факт - полицията не се ангажира с разследване, когато имаме лека телесна повреда и неизвестен извършител. Ама не е като да не ги знаят кои са всъщност. Неизвестен ли е извършителят наистина? И лека телесна повреда ли е:

- спукан череп

- счупен череп (въпросното момче е в болница)

- счупен нос

- разместена челюст

- масивен кръвоизлив в око (документи ще има за това)?

Цитат на лекар, който прегледа момчето в болницата “в медицината неговото състояние се води като опит за убийство”.

Още въпроси имам. Къде са камерите там? Къде са дежурните полицаи там? Къде е подобрението на 112? Къде са онези, които знаят, че това се случва? Нормално ли е това да се случва? Съгласни ли сме да се случва? Ако днес един от тях не беше вече с нас, кой неизвестен извършител щяхме да виним?

И все пак - благодаря на УМБАЛ КАНЕВ АД за реакцията в спешното и след това грижите за нашите момчета.

След като няколко човека вдигнаха шум - момчетата, които не са в болница - бяха привакани и дадоха показания. Питам се обаче - ще има ли резултат това? Ще се срещнат ли тези тримата с Темида? И ще можем ли някога да минаваме през този район и да не мисля колко години затвор е убийство чрез прегазване?

Пс. Момчетата са ок вече. Но единственото, което мога да направя, е да вдигна шум, за да се пазим и за да има адекватна реакция."