Това признание на една майка предизвика вълна от коментари и дебати в мрежата.

И както обикновено, хората се разделиха на две, пише GneZdoto.

Защото нейните убеждения са в разрез с общоприетото схващане, че за една майка детето винаги е на първо място в живота й. И в откровения разказ на тази дама главният герой е нейният съпруг.

Нека да видим нейното откровение и да се опитаме да разберем гледната й точка.

„По-малко от месец след сватбата ни, още преди да успея да изпратя благодарствените писма за сватбените подаръци, аз вече държах в ръцете си положителния тест за бременност.

След осем и половина месеца, докато все още свиквахме с новите си роли на съпруг и съпруга, ние вече бяхме родители. Не искам да кажа, че не бяхме готови за това, даже напротив – очаквахме с нетърпение разрастването на нашето ново семейство. Но трябва да кажа, че да станеш майка в същата година, в която си станала и съпруга – не е толкова лесно.

Първата година след раждането на нашия син беше най-трудната за брака ни, а това също беше и годината, в която аз научих един много важен урок: Моят мъж трябва винаги да бъде преди децата.
Не ме разбирайте погрешно. Аз много обичам децата си и за тях съм готова на всичко. Но съпруга си обичам повече.

Когато споделям тази мисъл с мои приятели, те се шокират. И обикновено срещам тяхното възмущение и пълно неразбиране. Тъй като това е в противоречие със златното правило на майчинството: Да си добър родител означава да жертваш всичко заради благополучието и щастието на децата си.

Да пренебрегнеш собствените си потребности заради потребностите на децата, на практика е задължително изискване, но извинете, аз просто не го приемам.

Знам, че много хора намират концепцията, при която децата са на второ място, за нелепа. Няма съмнение, че връзката между майката и децата е изключително силна. Но аз разглеждам инвестицията в отношенията със съпруга ми като изгодна и важна за цялото ни семейство. Поставянето на този приоритет намалява вероятността от развод и съответно увеличава шансовете децата да растат в нормално и пълно семейство.

Освен това, аз съм твърдо убедена, че изграждането на здрави и хубави отношения между нас става основа и за нашите деца и им показва как да изградят своите семейни отношения, когато пораснат. Ние с моя съпруг за тях сме първият пример за щастлив брак. Наблюдавайки ни, децата се учат как трябва да се отнасят с бъдещите си партньори и какво да очакват като отношение.

Мисля, че изключително важен фактор в израстването на децата е те да растат в дом, в който родителите се обичат и ценят един друг. И да го виждат. Това означава за мен да поставям мъжа си на първо място.

С някои изключения, ние никога не сме взимали децата в нашето легло. Когато сме имали възможност да си почиваме само двамата, винаги сме я използвали. И аз не изпитвам чувство за вина, че понякога сме разчитали на чужда помощ, когато сме искали да бъдем само двамата, да излезем някъде и да си говорим за всичко друго, освен за децата.

След няколко години, когато двете ни деца напуснат нашия дом и тръгнат по своя път, аз бих искала да отпразнувам една добре свършената работа заедно с моя любим, а не да остана в един опустял дом с човек, с който през годините постепенно сме се отдалечавали и сме се превърнали в абсолютно непознати."