Спорът за грозните фасади на сградите би имал смисъл, но ако имаше някакъв стил в тях

Остъклявания и усвоявания на балкони, както и саниране на панелки на парче продължават повсеместно у нас, а глобени няма, въпреки че е забранено от закона, установи проверка на „Телеграф".

Трябва ли да се допуска саниране на парче - за и против.

Спорът за грозните фасади на сградите би имал смисъл, но ако имаше някакъв стил в тях. Това отдавна не е така. Блок до блока никнат, майно льо. И всеки е със собствено мнение.

Единият е лъскав като офис сграда, до него друг - като беден роднина, третият - бутафорен. Тотален кич и шарения. Общо е само това, че все повече сгради изяждат от тротоара. И с леко намигване се извисяват няколко етажа по-нагоре от разрешеното. Високо, високо... скоро ще ги стигнем държавите с небостъргачите. Но само в това отношение.

Вижте как са строени блоковете навремето - грозновато ръбати и еднакви, но със зелени площи, дървета, детски площадки, място да дишаш. Вижте ги сега - вървиш по крайчеца на тротоара и отгоре някой си тупа чергата върху теб или си тръска цигарата с елитарна изтънченост на „столичанин в повече“.

Или напредваш с ходене на греда. Или заобикаляш коли на тарикати, които са ги паркирали както им иде отвътре. Пак защото е допуснато да се вдигне блок с паркоместа, които стигат само за няколко етажа от него.

Е, на фона на този архитектурен кретенизъм и абсурдизъм не знам как някой изобщо вдига поглед нагоре, за да забележи някоя кръпка по фасадата. Няма логична причина да се вторачваш в кръпките, а да не забелязваш повсеместната селяния.

Всеки знае колко е трудно общуването със съседите. Всеки с претенциите си, всеки с комплексите си. Да се съберат 80 апартамента и единодушно да гласуват, че искат розова или пембена нова фасада - абсурд. Затова нека първо новото строителство да се съобразява със старото. Защото малките „високи изключения“ обикновено са свързани с недоглеждане. Или с пари в брой. Знаете как стават нещата!