Българите, живеещи и работещи в чужбина, пращат у нас средно по 2.536 млн. лева на ден през настоящата година, пише profit.bg.

Така за първите 7 месеца на 2017 година сънародниците ни зад граница са трансферирали към България общо 537.8 млн. евро, сочат данните на Българската народна банка към края на месец юли.

Сумата нараства с 1.33% на годишна база. За сравнение през същия период на миналата година българските емигранти са пратили у нас 530.7 млн. евро.

Средно по 76.8 млн. евро на месец трансферират у нас българите в чужбина от началото на годината. Конкретно през месец юли паричните преводи достигат 78.1 млн. евро, което е с 1.1 млн. евро повече спрямо същия месец на предходната 2016 година.

През първите 7 месеца на 2017 година, сънародниците зад граница са изпратили у нас както следва: 65 млн. евро през януари; 70.3 млн. евро през февруари; 81.1 млн. евро през март; 77.5 млн. евро за април; 88.1 млн. евро през май; 77.7 млн. евро за юни и горепосочените 78.1 млн. евро за месец юли. 

На фона на 537.8 млн. евро емигрантски трансфери размерът на преките чуждестранни инвестиции у нас достига 431.8 млн. евро, сочат предварителните данни на БНБ към края на юли тази година.

Според някои икономисти, паричните трансфери на българите в чужбина имат отношение към размера на банковите депозити на физически лица у нас, които достигат общата сума от 45.8 млрд. лева към края на първото полугодие на тази година. Ниските лихви по влоговете провокират обаче търсенето на други инвестиционни алтернативи, като вложение в недвижим имот.

Според някои експерти, част емигрантските пари генерират раздвижването на българския пазар на имоти. За това спомагат и ниските лихви по ипотечните кредити.

Въпреки всички тези данни реалният принос на емигрантските трансфери все още остава по-скоро загадка. Методологията, по която се следят паричните трансфери обхваща само преводите за суми над 2 500 евро, които са осъществени по банков път.

Трябва да се отбележи, че като цяло българската икономика не  изпитва пряка зависимост от трансферите, идващи от чужбина, макар те да оформят около 3% от БВП на страната за миналата година, по данни на ООН (според данните на БНБ делът е по-малък).

Емигрантските трансфери заемат доста по-висок дял от икономиката на някои страни от региона, като например Сърбия (9.2% от БВП за 2016 година), Молдова (23.5% от БВП) и Украйна (6.5% от БВП).

Според официалните данни на Българската народна банка, за миналата 2016 година българите зад граница са пратили у нас близо 870 млн. евро.

Според ООН обаче сумата е по-висока за 2016 година – 1.671 млрд. долара или около 1.4 млрд. евро по настоящия курс на щатския долар.