Слави Славов от казанлъшкото село Хаджи Димитрово е стругар по професия, дърворезбар по душа.

След 40 години работа в оръжейницата “Арсенал”, мъжът решава да се отдаде на любимото си хоби – да вае емблематични паметници и сгради от миниатюрни парченца дърво, разказва кореспондентът на БГНЕС от Казанлък.

Храм-паметникът “Александър Невски”, Шипченският манастир, Рилският манастир, Дом-паметник Бузлуджа, кулата в Пиза са само част от шедьоврите, излезли от ръцете на 77-годишния дърворезбар.

Всяка от фигурите е изработена от хиляди парченца дърво. Кулата в Пиза му отнела 3 месеца. “Започнах случайно, за да не скучая и така се увлякох”, споделя мъжът.

За фигурите отделя по два – три часа всеки ден. Направил си е импровизирано ателие в избата в дома си в Хаджи Димитрово.

Вече си е накупил инструменти, с които реже, оформя и сглобява малките дървени елементи.

“Съпругата ми се кара постоянно – за какво са ми тия фигури, къде ще ги слагам, ама аз не ѝ обръщам внимание”, споделя още Слави Славов. Според него майсторлъкът се доказва в миниатюрата. Не всеки е склонен да се наеме с нея. “Тя изисква здрави очи, търпение и прецизност. С две думи пипкава работа. Но резултатът си заслужава”, категоричен е майсторът.

Във всяка от фигурите е вложил освен парче дърво и много душа. Щастлив е, че може да прави нещо, което му носи истинско удоволствие. И ще продължи.