Вероятно на всички им прави впечатление, че самоубийствата у нас се увеличават. Като причина за смърт те са на четвърто място след сърдечно-съдовите заболявания, рак и диабет.

Наблюдаваме вълна от суицидни опити и вълна от осъществени самоубийства, даже вече по три-четири за един ден.

Всеки ден медиите съобщават за хвърлили се от високи етажи всякакви хора, като десетокласникът от Русе тези дни, решили по някаква причина да сложат край на живота си.

Според Националния център за обществено здраве и анализи у нас всеки ден се самоубивали средно по 2 души. Суицидните опити били 3 000 годишно, а успешните опити за самоубийства са между 750 и 800. Статистически погледнато, според НЦОЗА, средно по 7-8 българи всеки ден правят опит да се самоубият, и средно 2-3 от тях успяват. Това представлява 0,12 промила (или 12 души на 100 000) от населението на страната. Такива са официалните данни, но те се базират само на регистрираните случаи в Регионалните здравни инспекции. Истината е далеч по-мрачна, тъй като системата на тези служби далеч не отчита всички самоубийства. Много от тях по различни причини (семейни, служебни, политически, професионални и др.) не се идентифицират като самоубийства, а като нещастни случаи, инциденти, инфаркти, различни болести, старост и т.н.

В медиите изтекоха и други официални данни: 11 000 самоубийства за 10 години, значи, пак официално, доста повече средно на година, не 800, а 1 100, това число е с 37,5% по-голямо от 800.
По данни на Демографския институт числата в суицидната сфера всъщност са други: около 6 000 души у нас всяка година правят суициден опит, обикновено научаваме за малка част от тях, при тези опити успяват около 1 600 опитали се да се самоубият. Излиза, че самоубийствата са почти два пъти повече от официално обявените.

Тази разлика не бива да ни учудва; в България отдавна има традиция лошите истини да не се казват, „да не тревожим хората”.

Според класическата дефиниция на Емил Дюркем „самоубийство е всеки смъртен случай, който пряко или косвено се явява следствие на положителна или отрицателна постъпка, извършена от пострадалия, ако той е знаел за очакващите го резултати”.

Според тази дефиниция, голяма част от загиналите в катастрофи шофирали шофьори и мотоциклетисти могат да се третират (знам, че това ми становище е спорно) и като… самоубийци.
Това увеличава числото на самоубийците с още поне 400 души годишно. Те стават около 2 000, или 28,6 на 100 000 души население. Ставаме шампиони на Европа по самоубиства, след нас са Литва (26,1), Беларус (19,1), Полша (18,5), Русия (17,9), Латвия (17,4), Украйна (16,6), Унгария (15,7) etc, все бивши соцстрани, сред тях е само Белгия (16,1). Много интересно, нали? Социализмът убива.

Какво излиза: 16 души на денонощие правят опит да отнемат собствения си живот, 5-6 от тях, уви, успяват.

Значи, на всеки 90 минути, на всеки час и половина, един човек у нас прави суициден опит, а на всеки 4 часа един самоубиец постига целта си да прекъсне сам живота си, включително и с автомобилна катастрофа.

Как се самоубиват българите?

Като изключим спорните самоубийци при автокатастрофи по пътищата, повечето от самоубийците (55%) се хвърлят от високо, този начин все повече се използва, самозастрелват се 14%, обесват се 10%, отравят се 9%, ползват нож или друго режещо средство 7%, хвърлят се под движещо транспортно средство 3%, самозапалват се 1%, други начини – 2%.

Как изглеждат нещата в демографски план?

Знаем, че всеки час България намалява средно с по 9 души, на всеки 4 часа населението намалява с 36 души (4 по 9 души на час), като 1 от тях е самоубиец.

Това е истината: на всеки час имаме по 1 суициден опит, а на всеки 4 часа един български гражданин окончателно и безвъзвратно свършва със себе си

Петър Иванов (Фейсбук)