Само за 2 години българинът е изгубил 3,3 години живот
- Редактор: Слави Неделчев
- Коментари: 0
По човешко развитие България няма място в Европа
За топяща се България индексът на човешкото развитие на ООН вече е индекс на човешкото изоставане, пише вестник "24 часа".
Данните за 2021 г. бяха обявени миналата седмица и какво се оказа? Оказа се, че само за една година страната ни е слязла от съмнително почетното 56-о място до крайно съмнителното 68-о място. Това е най-резкият спад за всички години на прехода. Досега спадът в класацията беше плавен, около 6 пункта за цели 31 години, но ето че сега сме се сринали с цели 12 пункта само за 1 година!
Оказва се, че по своето човешко развитие мястото ни не е в Европа. Тук ни бият всички с изключение на Украйна и Северна Македония. Бие ни дори бедна Албания. 33 години преход – 33 години изоставане.
Пряката причина за този срив е резкият спад в очакваната продължителност на живота – от 75,1 години през 2019 г., до 71,8 години през 2021 г.
Само за две години българинът е загубил 3,3 години живот.
Виновникът е ковид кризата. У нас бяха регистрирани най-високите нива на коронавирусна смъртност в света. За сведение, в доста по-бедната Албания очакваната продължителност на живота през 2021 г. е била 76.5 години, с близо 5 години по висока. Но сравнението с по-богатите държави е убийствено. Швейцарците се очаква да живеят средно 84 години, а жителите на Хонг конг – 85,5 години. Сред първите 40 държави почти всички живеят средно над 80 години!
Поуката е, че българинът трябва да спре да пуши, да пие домашна шльоковица и повече да спортува. И преди всичко – да се пресели на запад, на изток, на север или на юг. Ето и сравнението с нашите съседки и в бившите соц. страни. Гърция – 80,1 години. Чехия – 77,7 години. Полша – 76,6 години. Хърватия – 77,6 години. Словакия – 74,9, Унгария 74,5, Черна гора – 76, Румъния – 74,2, Сърбия – 74,2.
Основният извод е, че българското здравеопазване се оказа вредно за здравето. То не издържа коронавирусния стрестест, срина се. Ваксините закъсняха. Разбра се, че заразеният от ковид обикновен човек не може да получи каквато и да било реална помощ, преди да го приемат предсмъртно в болницата. В същото време за здравеопазването в бюджета се отделят десетки пъти повече пари, отколкото преди здравната реформа, без да броим плащанията от джоба на пациента. Те също са най-високите в Европа. А резултатът е най-трагичен.
Бие ни дори Северна Корея със 73,3 години очаквана житейска продължителност. Но това е обяснимо, тъй като там не дебелеят и задължително правят гимнастика всяка сутрин в 6.
Правим ли си правилните политически изводи? Не. От избори на избори и все тая. Всяко зло за добро, ще кажат някои министри на финансите. Как ще плащам пенсиите, ако българите започнат да живеят колкото швейцарците?
Но стига за дълголетието, то е болна тема. Индексът на човешкото развитие се изчислява от още 2 компонента – годините в училище и брутния национален доход (БНД) на калпак. И двете подлежат на свободно творческо тълкувание.
БНД не е същото като БВП (брутен вътрешен продукт). Цитирам обяснението в Националния статистически институт: “Брутният национален доход може да бъде изчислен и като от стойността на БВП се извади първичен доход, платим от резидентните единици на нерезидентните единици, плюс първичен доход, подлежащ за получаване от резидентни единици от “Останал свят”.
С други думи, остава създаденото от българските фирми. Не би било зле да го знаем. Но няма как, тъй като никой не може да каже кои български фирми са всъщност чужди и кои чужди не са български – всички регистрации минават през офшорки, за да крият данъци. Например руска компания ли е “Лукойл”? Чисто юридически тя няма нищо общо с Русия освен петрола. А посредниците, през които Кирил Петков купуваше газ от “Газпром”? Юридически не знаят и дума на руски, но фактически са на хората около Путин, без това няма как да си посредник на “Газпром”.
И така, БНД на България за 2020 г. според националната статистика е 117 669 милиона лева, или приблизително 17 хиляди лева на човек от населението. Но в Индекса за човешкото развитие на ООН се дава около 23 хиляди долара. Как 17 хиляди лева става на 23 хиляди долара? Прилага се т. нар. “паритет на покупателната способност” (ППС). От този изравнителен индекс излиза, че в България левът купува 2-3 пъти повече, отколкото в цялото останало човечество.
Силно се съмнявам, тъй като съм чел съмненията на някои от най-сериозните световни икономисти. Просто няма как изчисляването на “покупателната способност” да се държи настрана от политиката, а у нас тя може да фалшифицира и Библията, да не говорим за софтуера на едни машини. Ползата от използването на ППС е, че по-бедните страни изглеждат по-малко бедни, а богатите изглеждат по-малко богати. Така усещането за неравенство се притъпява, което прави ударите на глобализацията малко по-поносими.
Всички подобни глобални индекси имат много липси. По-конкретно в този липсва може би най-важният компонент - степента на неравенството.През годините се опитваха да му прикачат какви ли не модни финтифлюшки – я въглеродния двуокис, я джендърокрацията, но не и това.
А всъщност неравенството е в пряка корелация, повечето негативни социални явления, като домашното насилие, престъпността, разводите, ниската продължителност на живота. И в нашия случай – с това дали преходът от комунизъм към капитализъм е успех, или катастрофа.
Както знаем, България е страната с най-високо неравенство в Европа. Нормално е да сме в Третия свят в индекса на човешкото развитие. Но нека го съпоставим с така наречения “индекс на щастието”. (https://countryeconomy. com/ demography/ world- happiness- index). В него България е на трагичното 85-о място, направо в четвъртия и петия свят. По цял ден си скубем косите от мирова скръб, докато съседна Румъния блаженства на 28-о място, Гърция е номер 58, Сърбия е 43. Всички те са много по-егалитарни и по-щастливи. А Чехия, най-егалитарната постсоциалистическата държава, направо купонясва с номер 18 в класацията!
Какъвто и индекс да погледнем, изводът е един и същ – на 10 ноември взехме погрешния завой. Крайно време е да сменим радикално посоката, да завием с икономическата политика към моделите на Чехия, Полша, Унгария.