Депозираните в БНБ пари вече се олихвяват от миналия октомври насам

Към края на май във фонда за гарантиране на устойчивостта на пенсионната система, известен повече като Сребърния фонд, има 3.874 млрд. лв., става ясно от последните данни на финансовото министерство. Парите са депозирани в отделна сметка в БНБ, като от няколко месеца вече и се олихвяват, пише вестник СЕГА.

Години наред средствата на Сребърния фонд в БНБ не носеха никаква доходност. Дори имаше период - от 2017 г., в който централната банка налагаше отрицателна лихва от -0.1% върху депозираните средства, а финансовото министерство покриваше загубата със средства от държавния бюджет. От справката на МФ личи, че от октомври 2022 г. вече се отчитат приходи от лихви. Оттогава до май 2023 г. така са се натрупали 27 млн. лв.

31 май бе крайният срок, в който трябваше да се направят всички отчисления в Сребърния фонд от приватизация, концесии и други източници през предната година. От години резервният фонд на пенсионната система се пълни само от концесии, след като другите източници пресъхнаха - приватизацията и бюджетните излишъци.

Например за последната година във фонда са постъпили едва 100 000 лв. от приватизация, а от глоби, имуществени санкции и неустойки, свързани с приватизационния процес - 26 000 лв.

Същевременно от концесии, дължими през 2022 г., през май тази година във фонда са влезли 113.53 млн. лв.

В Сребърния фонд постъпват и пари от частните пенсионни дружества. Това са прехвърлените партиди на онези осигурени лица, които са се отказали от втора пенсия в универсален пенсионен фонд и са пожелали да се пенсионират изцяло с пенсия от държавния фонд "Пенсии" в НОИ. През май, например, са влезли 8.25 млн. лв., но няма информация за колко осигурени лица става дума. Прави впечатление, че тази година от универсални фондове са превеждани в Сребърния фонд по около 7-8 млн. лв. месечно, докато през миналата година месечни трансфери са били 4-5 млн. лв.

Тези средства обаче не са предназначени да се трупат в Сребърния фонд - те се прехвърлят в държавния фонд "Пенсии", когато титулярите им се пенсионират. Данните на МФ показват, че в края на 2022 г. по тази причина от Сребърния фонд са прехвърлени 107.5 млн. лв. във фонд „Пенсии“ на НОИ.

След всички тези трансфери излиза, че за една година парите в резервия фонд на пенсионната система са се увеличили с близо 113 млн. лв.

Сребърният фонд бе учреден през 2007 г., с цел в него да се трупат средства от постъпленията от приватизация, концесии и бюджетни излишъци, като средствата се инвестират разумно, съгласно ясна стратегия. Очакванията бяха за период от 10-15 години във фонда да се натрупат над 10 млрд. лв., които да послужат за буфер при проблеми с допълването на парите за пенсии с трансфери от държавния бюджет заради недостигащите вноски на осигурените лица. Затова и всякакви намеци, че тези пари може да бъдат използвани за други цели, предизвикват напрежение. С поредното удължаване на действието на бюджета от миналата година, депутатите гласуваха в четвъртък парите в този фонд да останат блокирани. Преди това служебният кабинет бе предложил средствата от фонда да бъдат разблокирани за текущи плащания, наред с парите, които постъпват във Фискалния резерв по европрограми.

Причина за скромните натрупвания в Сребърния фонд през годините не е само липсата на приватизация. Дори в годините, когато имаше приватизационни сделки, правителствата отклоняваха за други цели приходите от раздържавяване. Така например през 2010 г. първото правителство на Бойко Борисов измисли създаването на Държавната консолидационна компания (ДКК) с цел парите от приватизацията на държавни дружества да постъпват в нея, а не в Сребърния фонд.

Освен това постоянно се измисляха поводи да се отклоняват и постъпления от концесии. Например през 2021 г. авансовата концесионна такса от летище София в размер на 660 млн. лв. отиде за покриване на бюджетния дефицит през март вместо да попадне в Сребърния фонд. След това заради срива в пътуванията по време ковид-пандемията бе отложено заплащането на годишните такси от концесионера "СофКънект" на първите 10 години от 35-годишната концесия. Това решение бе взето в последните дни на правителството на Бойко Борисов. Става въпрос за около 245 млн. евро, по груби изчисления, които ще бъдат изплатени чак след 10 години.

Заради ковид пандемията, а след това и заради войната в Украйна, концесионерът на летищата в Бургас и Варна "Фрапорт" също вече трета поредна година е освободен от заплащане на концесионни такси.