У нас политиците не ги е грижа нито за закона, нито за гражданите.

Който (още) вярва в обратното, нека проследи какво стана с държавните субсидии за партиите. По-голяма подигравка с правото и общественото мнение трудно бихме могли да си представим, пише пише Людмил Илиев във вестник СЕГА.

В началото на юли т.г. (това беше само преди 4 месеца!) парламентът преобърна с главата надолу системата на партийното финансиране в България. Дотогава политическите сили, представени в националния и европейския парламент, получаваха по 11 лв. годишно от държавния бюджет за всеки спечелен действителен глас. Как се оправяха останалите партии, които не успяваха да се доберат до държавната хранилка, това никой не знаеше (не го знаем и сега). В рамките на един месец обаче всичко това се промени, след като “Шоуто на Слави” разкри, че финансовото министерство на Владислав Горанов е изплащало милиони левове отгоре на правоимащите формации.

Уплашен за имиджа на правителството, премиерът Бойко Борисов нареди на своите депутати спешно да изменят Закона за държавния бюджет, така че субсидията да бъде намалена на 1 лв. на глас. Направи го с неохота и злобни закани: “Да видим как ще се оправят партиите на следващите избори, как ще плащат на социолози и политолози!”. Освен това надвзетите пари трябваше да бъдат възстановени на хазната. В същото време парламентът обаче реши, че партиите заслужават като компенсация правото да получават дарения от фирми и неправителствени организации. При това, забележете, без никакво ограничение за размера на даренията! “Заслугата” за узаконяването на неограниченото корпоративно спонсорство (а оттам и на намесата на бизнеса в политиката) принадлежи на ДПС. Но какво друго можеше да се очаква от партия, приела „обръчите от фирми” за базисен елемент на своята идеология!

Новият модел на партийното финансиране беше така набързо и нескопосано нагласен, че не се очакваше да изтрае много дълго. Дойде краят на 2019 г., а с него и времето за изработване на държавния бюджет, в който трябваше да бъдат заложени партийните пари за 2020 г. Единствено БСП излезе с ново предложение – да бъде увеличена субсидията до 8 лв. на глас. Социалистите нямаха намерение да правят реформа на модела. Просто им се искаше да взимат повече пари с ясен произход (а по-ясен от бюджетния, здраве му кажи). Иначе бяха на път да фалират – не можеха да върнат надвзетите пари за миналите години, имаха да плащат издръжката на новата партийна телевизия и др. Останалите парламентарни формации изглеждаха сякаш не ги беше грижа. Ала изведнъж отново се намеси ДПС.

Преди да се гласува законовата разпоредба, засягаща размера на държавната субсидия, лидерът на движението Мустафа Карадайъ внезапно обяви, че ГЕРБ и БСП имат тайна договорка да бъде прокарано предложението на социалистите. Това не се случи – в пленарната зала на Народното събрание то беше отхвърлено. Когато обаче се стигна до предложението субсидията да остане 1 лв., изведнъж ДПС, „Обединени патриоти” и соцдепутатите заедно му се противопоставиха и го катурнаха. Същото се случи и при прегласуването. Излезе, че едва ли не субсидията става нула лева!

Ако някой смята, че герберите бяха включени в този заговор, значи просто не е видял физиономиите им, когато левчето субсидия отпадна.

„Какво ще правим сега? Менда, Менда!”, паникьосано подвикваше председателят на Народното събрание Цвета Караянчева към шефа на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова. Сконфузен финансовият министър Владислав Горанов обикаляше нервно из залата. Заседанието на парламента беше прекратено и около час герберите преговаряха с внезапно изменилите им патриоти. Когато разговорът приключи, стана ясно, че 8-те лв., предложени от БСП, ще бъдат одобрени. „За нас приоритет е следващата финансова година да има устойчив и предвидим бюджет”, сухо обясни Горанов. С което разкри къде е била заложена мината – без повече пари за партиите, бюджет просто няма да има! А за корпоративните дарения – отново нито дума!

За капак на всичко остана сериозното съмнение, че е нарушен правилникът на Народното събрание, който има статут на закон – проведе се трето гласуване по разпоредбата, която засягаше субсидиите, докато правилникът повелява, че повторното гласуване е окончателно. Стигна се до абсурда ДПС да се изявява като крепител на законността, тъй като единствено неговите депутати въстанаха срещу прегласуването. „Правилникът не изчерпва всички ситуации”, измъкна се Цвета Караянчева от неудобните въпроси.

А договорката с патриотите, както стана ясно, е била постигната с личната намеса на премиера. Впоследствие Борисов фактически призна, че се е поддал на рекета на малкия коалиционен партньор: „Субсидиите можеха да попречат на приемането на бюджета. И ако нямаше приет бюджет, щеше да остане настоящият. А със стария бюджет няма как да се реализират политиките на кабинета... Това беше един риск и трябваше да взема решение”. В същото време обаче посочи, че е имало и алтернативен вариант – да се внесат промени в Закона за политическите партии, където се уреждат принципите на партийното финансиране. „Не можех да го приема”, каза премиерът.

А защо? Какво всъщност смята да прави Борисов? Сега говори, че ще иска анализ от Горанов, ще иска да се върне темата за субсидиите, да се обсъжда, да се говори това и онова. Е, къде бяха през всичките тези години герберите, че не го направиха този дебат? Промените, одобрени през юли, преминаха през парламента като бърз влак. ГЕРБ и ДПС не оставиха време за каквито и да било разисквания, а беше и очевидно, че нямат желание да провеждат такива. Защо сега да очакваме, че ще се случи нещо по-различно, след като същите актьори ще разиграват отново постановка по сценарий на същите режисьори?

А и какъв резултат имаме сега?

За малко повече от един час депутатите увеличиха осем пъти парите, които ще отнемат от данъкоплатците, за да ги дадат на своите партии! При това без да се допитат до абсолютно никого! Освен до Бойко Борисов, разбира се. В същото време не се каза и думичка за неограничените дарения. И сега премиерът разправя басни, че ще се въвеждат нови правила. Какъв фарс! Онези, които създават правилата, не броят закона за нищо. И по-лошо – не броят за нищо и своите избиратели. Вместо да проведат един открит и откровен разговор за проблемите на партийното финансиране, предпочетоха да се скрият в стаичките на парламента, където скришом да си разпределят наново парите. И от тези хора трябва да очакваме положителна промяна? Глупости!