Възможно ли е премиерът Бойко Борсов да служи за подбив на срещите на европейските лидери? Те преминават при закрити врати (включително и виртуални), журналистите не могат да ги наблюдават пряко и съдят как са протекли по изявленията след приключването им.

Най-бъбрив е нашият премиер, заради което е получавал забележки, че не бива да изнася информация отвътре. От него обикновено научаваме, че другите го слушат с интерес, хвалят го и черпят опит. Напоследък ни уверява, че вървят със седмица-две след него в мерките срещу коронавируса, пише Светослав Терзиев във вестник СЕГА.

Ако това е вярно, трябва да е вярно и другото, с което изненада група журналисти, съпроводили го при една от обиколките му по недостроената магистрала "Хемус" на 25 април: В Европейския съвет му се подиграват. Не всички - половината, но и това не е малко. Ето буквалните му думи, които могат да се чуят на 53-ата минута от видезапис, пуснат в профила му във Фейсбук:

"Сега само се разправят в Европейският съвет колко хиляди милиарда искат всички за подкрепа. И аз им казах: Когато на 28 февруари започнах да затягам мерките, в Европейския съвет ми се подиграваха половината. Точно които съдбата им го върна със страшна сила. Хиляди хора загинаха. Ние, да чукнеме на дърво... (чука се по главата) всичките ни починали са със съпътстващи тежки заболявания."

Борисов гледа снизходително на подигравателното отношение, защото знае, че стърчи над другите. Но е засегнат и затова в думите му се прокрадва злорадо отношение към най-пострадалите, които са грешали, че не са го слушали внимателно. Той не спира да повтаря как в сравнение с другите държави България понася малки човешки и материални щети в пандемията. Неохотното му явяване на парламентарен контрол на 28 април му даде нов повод да изтъкне колко добре си върши работата. Пред депутатите заяви, че според Европейския център за превенция и контрол на заболяванията в България има най-ниско разпространение на заразата, а смъртността е най-ниска след Словакия и Латвия. “Това е ясен индикатор колко добри са мерките”, посочи Борисов, като добави, че “много държави подцениха ситуацията”. А що се отнася до икономическите мерки, бе  категоричен: ”Само една-две държави са приложили някаква мярка, останалите само говорят”. Сред тези една-две държави е България с формулата 60/40.

Фактите показват неговото превъзходство

Последният Европейски съвет, състоял се виртуално на 23 април, бе четвърти от поредицата безплодни кризисни срещи на високо равнище и ще се запомни с един конкретен резултат - насрочи пета среща за 6 май по същите въпроси: какви колективни мерки да се вземат за преодоляване на здравната и икономическата криза? Въпреки липсата на напредък, той повдигна завесата как изглежда България в сегашната тревожна среда: чувства се самотна. "Всичко е в бъдеще време, още нямаме европейски бюджет, защото не можем да се разберем. Имам принцип в живота всичко да си правя сам", каза Борисов в телевизионно изявление веднага след заседанието. С други думи, не разчита много на европейската солидарност. Гледа на останалите "колеги" като свидетел, който сам си плете кошницата извън техните дебати.

“Тече един спор, който винаги си е текъл - грантове или кредити. По-слабите държави искат грантове. Казват им: "ако искате грантове, си направете данъците като нас". Нашите са 10%, а в Германия са 40%", обрисува той в едри щрихи картината в Европейския съвет, но пропусна да посочи къде се намира България в този спор. Какво иска самата тя от ЕС - грантове или кредити - и към коя от спорещите групи се причислява?

Най-пострадалите от вируса страни от южната част на континента - Италия, Испания и Франция, плюс Португалия и Гърция твърдо смятат, че помощта трябва да бъде безвъзмездна и масирана чрез отделен възстановителен фонд, за да проличи европейската солидарност. Икономически по-стабилните северни държави, начело с Германия плюс Нидерландия, Австрия, Швеция и Финландия са склони да преговарят само за корекции в обичайния многогодишен бюджет на ЕС, а допълнителната помощ да бъде под формата на кредити. Това ужасява затъналите в дългове южняци, защото би ги дръпнало още по-дълбоко към дъното.

България има сравнително малък държавен дълг спрямо брутния си вътрешен продукт (20,4%), но пък е най-бедната в ЕС. Не може да се равнява с богатите северни страни, които са нетни донори в европейския бюджет, но и не може да се оплаква от дългово бреме като южните страни. От еврофондовете много й допада кохезионният, който е безвъзмездна помощ за сближаване на жизнените равнища. Затова се притеснява да не бъде орязан в следващата Многогодишна финансова рамка (2021-2027 г.). България би се радвала и на допълнителна помощ от предизвикалия спорове евентуален нов фонд за възстановяване, но трудно би направила убедителна заявка. Първо, тя се хвали с бюджетен излишък, за да си проправи път към чакалнята на Еврозоната, което означава, че си има резерви ("мазнинка" по думите на Борисов). Второ, тя току-що развърза ръцете на правителството да тегли нов дълг от 10 млрд. лв. (5 млрд. евро), което е признак, че има готовност за кредити. Трето, Борисов не може едновременно да убеждава народа си, че му е осигурил достатъчна икономическа защита, и в същото време да проси помощи от други народи.

С каква национална позиция се явява нашият премиер на последните срещи на високо равнище в ЕС?

Отговорът е: С никаква

Може да се каже и с някаква, но встрани от основния дневен ред. Към правителството от 13 години работи Съвет по европейските въпроси, който преди всяка среща на високо равнище или преди министерски срещи в ЕС предлага национални позиции по предстоящите теми.

В поканата от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел се сочеше като възлова тема на дебата създаването на Европейски фонд за възстановяване (ЕФВ). Но тя не фигурираше в подготвената за целта българска позиция. Вместо това Борисов трябваше да предложи "безплатно" на другите лидери разработеното у нас мобилно приложение ViruSafe за проследяване чрез смартфоните на потенциални носители на коронавируса. Той не трябваше да се съгласява с обща пътна карта за снемане на ограничителните мерки в ЕС, а да каже, че "всяка държава следва внимателно да оцени рисковете и ползите от отмяна на въведените мерки". Трябваше да разхлаби контрола на ЕС, като предложи "да се обмислят допълнителни възможности за въвеждане на временни дерогации от установените в европейското законодателство правила и срокове с цел ограничаване на натиска върху индустрията". Това би означавало властта да налива пари на близки до нея икономически кръгове, без да се тревожи от санкции за непозволена държавна помощ. 

Членството в ЕС очевидно тежи на управляващите у нас, защото им налага ограничения и ги задължава да се придържат към общи политики. Затова "по допирателната" търсят всякакви поводи да се изхлузят от европейските правила. На последния Европейски съвет една от позиците на премиера бе да настоява за "преоценка на амбициите, целите и приоритетите на Европейската Зелена сделка", т.е. замърсяващите производства и електроцентралите, които горят боклуци и нискокачествени въглища, да продължат да бълват отрови. Затова пък под привидна екологична загриженост Борисов трябваше да повдигне отново въпроса за отмяна на пакета "Мобилност", срещу който България се бори неуспешно от години.

Ако само половината от участниците в срещата са се подсмихвали, значи е постигнал успех.