Иван Костов е една от най-противоречивите фигури в новата ни история. Според някои е професионалист, ерудит, интелектуалец, специалист в своята област, но в същото време не успя да се еманципира от зависимостите си с червената върхушка. Обвиняват го за непотърсената отговорност от банковите фараони от времето на фалита на 13-те банки, за забавеното отваряне на досиетата, което от своя страна попречи създаването на закон  за лустрацията. Отложената лустрация  позволи националната икономика да премине в ръцете на единици хора, които днес съставляват новата червена олигархия. Костов никога не счете за нужно да опровергае твърденията, че скокът му в политиката е по заръка на Андрей Луканов. Но в други среди е обект на почти култово преклонение. Неговите почитатели не пестят фантазия /за сметка на цялата истина за  управлението му/ и  поддържат легендата за Спасител на нацията.

Публикуваме мнения на Veselin Raikov* във Фейсбук, изразени в хода на дискусия, които надминават рамките на похвалното слово и отиват към директно обожествяване.

…..

Костов извърши реформите след катастрофата на Жан Виденов…Когато заплатите бяха по 10 долара а пенсиите по 1-2 долара. Костов извърши принудително приватизация, като условие на ЕС за приемането ни. При бай Симо стана само ритуалната част, а всички предписания и реформи ги извърши Костов- за ЕС и НАТО!

Паричната реформа я извърши Костов и българските пари сега, в джоба ти, са емисия на Костов от 1999 год., повторена в 2006 год. Вече 17 години твърди, постоянни , стабилни. Преди това ги сменяха на всеки 2-3 години.

Благодарение на Костов падна Шенген за България, първите стъпки, които никой досега не последва! Костов остава и до днес като единственият премиер, приеман сериозно от западните политици и държавници.

Кой друг кабинет е давал 13-та заплата и 13 -та пенсия?

Кой друг премиер и кабинет е вдигал два пъти годишно заплати и пенсии?

Като се разрових да видя кои са тия, дето толкова ненавиждат Костов, ми просветна.

ДС и КГБ мразят Костов;

Президентите Стоянов и Първанов мразят Костов;

Комунистите мразят Костов;

За Доган Костов е Врагът;

Царят измами Костов;

Волен съска срещу Костов;

Янето лае срещу Костов;

Кошлуков мрази Костов;

Явор Дачков храчи по Костов;

Стефан Гамизов лае по Костов;

Мафията ръмжи срещу Костов;

Ченгетата слагат капани на Костов;

Пресата на Тошо хули Костов;

Телевизиите очернят Костов;

Божидар Димитров мрази Костов;

Баба ми не обича Костов;

Дядо ти фъфли срещу Костов;

Питах един циганин, и той мрази Костов…

И Бойко не харесва Костов…

Всички по-горе, мразят Костов…?

Досега, обаче, не ми се е случвало да срещна човек, който да мрази Костов, и той да не се окаже мутра, комунист, ченге или изкуфял глупак.

НИЩО ЛИЧНО!…САМО КОНСТАТИРАМ.

Всичко се изсипва върху Костов по простата причина, че той е най-големият. А е най-големият, защото именно нему дължим, да речем, простичкия факт, че България е член на ЕС и НАТО – за разлика от Македония и Сърбия, примерно, да не говорим за Русия и Беларус. След разрухата, донесена от Жан Виденов – спомнете си как вестник „Дума“ публикуваше рецепти за затваряне на хляб в буркани – нямаше никакви гаранции, че България изобщо някога ще се възстанови. Само три години по-късно обаче не само се беше възстановила, но и бе призната за отговаряща на критериите от Маастрихт, т.е. годна за членство в ЕС. Костов направи това, не някой спасител, цар или месия.

Не че не си навлече неприязънта и на външния свят. Еврокомисията направо хлъцна, когато с режещ тон Костов й съобщи, че няма никакво намерение да чака десет години за влизане в съюза, както му бе намекнато в началото. Американците останаха втрещени, когато Костов не се огъна под натиска на Държавния департамент и отказа България да приеме 20 – 30 000 албански бежанци на своя територия. Руснаците никога няма да забравят как Костовото правителство им отказа въздушен коридор към Косово, за да стоварят войски в Прищина, преди да са пристигнали западните съюзници.

Той обаче не е мразен заради това; в крайна сметка повечето хора никога не са го виждали „на живо“. Мразен е, защото направи две исторически важни неща, които изтръгнаха България от блатото на постсоциалистическото битуване, в което продължават да си бълбукат наши съседи и братовчеди като молдовци, беларуси и узбеки. Първото и най-важно – затвори социалистическата промишленост.

Рядко си спомняме, че към 1997 година по-голямата част от българите си живееха така, както бяха свикнали от 60-те години. Ходеха на работа в държавния завод, където не работиха нищо полезно, но получаваха някаква заплата. Междувременно вземаха от завода всичко, което им трябваше, за да работят и „на частно“ – в сивия сектор. Заводите бяха на загуба, тъй като не произвеждаха нищо конкурентно. Загубите се покриваха от данъците, които никой не плащаше. Страната, извън София и два-три големи града, живееше на принципа „всеки лъже всеки“.

Накрая обаче дойде сметката. Точно този опит за съхранение на социалистическия бит доведе до пълен фалит на държавата и необходимостта да се почне наново. Като част от това ново начало Костов затвори тези предприятия. Спря течовете в бюджета и изряза гнилото, за да се развие здравото. От гледна точка на масовата психология, обаче, това бе катастрофално разрушаване на привичния и уютен начин на живот, който българите… Политик и държавник като Костов се ражда веднъж на безброй десетилетия!

……

* Публикуваните мнения са адаптирани – личните обръщения са спестени, правописните грешки са редактирани.