Иван Гешев заяви, че ще сезира Конституционния съд

Правната комисия прие на второ четене промените в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, с които Бюрото за защита на свидетели преминава от главния прокурор към министъра на правосъдието и отпадат т.нар. му полицейски правомощия. Това означава, че до окончателното им приемане остава само една стъпка – гласуването им на второ четене в пленарната зала, пише Лекс.бг.

Заради прехвърлянето на всички дълготрайни материални активи, ползвани от бюрото, включително и сградата, от съдебната власт към Министерството на правосъдието главният прокурор Иван Гешев заяви, че ще сезира Конституционния съд.

Дискусията по законопроекта в комисията премина бурно и започна с объркване. Хамид Хамид от ДПС настоя промените да не бъдат гласувани, защото е имало съмнение, че са гласувани от залата на първо четене. Надежда Йорданова от ДБ се сети, че той ги бърка с изменения в Закона за НСО, с които се отнема постоянната охрана на главния прокурор и Хамид извини объркването си с продължилото почти до полунощ заседание на парламента.

После заседанието около половин час не започна по същество, тъй като се поставях серия от процедурни въпроси. Анна Александрова от ГЕРБ настоя в дневния ред на правната комисия да влязат промените в Изборния кодекс, това не стана. После посочи, че трябва от дневния ред на комисията да отпаднат измененията в Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се закриват специализираните съд и прокуратура, защото по тях няма становище на Висшия съдебен съвет. Председателят на комисията обаче отказа, като посочи, че такова становище е изискано, а това, че не е представено от ВСС, не е пречка за разглеждането на законопроекта. А Радостин Василев от ИТН каза, че ще се обади на тел. 112 заради високия тон на депутатката от ГЕРБ.

Явор Божанков от БСП заяви, че от ГЕРБ ще правят процедурни предложения докато изтече времето на комисията, което е ограничено, тъй като в 14 ч. има насрочено пленарно заседание. „Ще станем свидетели на обструкции и процедурни хватки, за да не може тези законопроекти да стигнат дори до зала“, каза и Атанас Славов от ДБ. Последва реплика от Хамид, че Славов вчера се е „изсулил като цървул“ от пленарното заседание при обсъждането на бюджета на НЗОК, а сега говори за процедурни хватки. После депутатът от ДПС се извини.

На няколко пъти главният прокурор Иван Гешев вдигна ръка, за да вземе думата, но не беше забелязан от председателя на комисията Андрей Михайлов от ИТН. Наложи се Анна Александрова от ГЕРБ специално да му обърне внимание, че Гешев иска думата, но обвинител №1 пак не я получи.

Така главният прокурор успя да направи коментар по законопроекта едва след като беше попитан дали в момента Бюрото по защита е третостепенен разпоредител с бюджетни средства.

Иван Гешев отговори, че е третостепенен разпоредител и заяви: „Прокуратурата изпълнява законите каквито се приемат, но тя няма да носи отговорност за последствията от приемането им. Кой ще я носи всеки гражданин може да си прецени. Но ние отказваме да носим отговорността, защото масово ще напуснат служители от бюрото, вероятно ще бъдат и уволнени и докато се проведе конкурс и се обучат новите, отговорността за защитените свидетели ще е на друг“. Главният прокурор цитира и анализ на Българския институт за правни инициативи, че непрекъснатите промени в законодателството в областта на правосъдието не водят до ефективност.

Екатерина Захариева от ГЕРБ постави въпроса как министърът на правосъдието ще назначава служителите в бюрото, което става второстепенен разпоредител с бюджетни средства и напомни, че в този случай той може да назначава само ръководителите, а те пък трябва да назначат служителите.

Тя, както Иван Гешев, поставиха друг проблем. В момента в чл. 16а от закона е предвидено, че главният прокурор преценява дали показанията, обясненията или информацията на застрашеното лице са от съществено значение за наказателното производство и въз основа на това преценява дали да му бъде предоставена предварителна защита. „Как министърът ще извършва тази преценка, която е компетентността на съдебната власт? Къде е тук разделението на властите?“, попита Гешев.

„Преценката остава на прокуратурата и на съда, които правят предложението за защита“, отговори му Надежда Йорданова.

„Да, предложението е на съда или прокуратурата, но актът е на министър, който е част от изпълнителната власт. Представете си свидетел за корупция по високите етажи, този човек свидетелства срещу колегата на министъра. Какво ще се случи? Аз само предупреждавам“, репликира Гешев.

Спорове предизвика разпоредбата, която предвижда, че всички дълготрайни материални активи (ДМА), ползвани от бюрото, се прехвърлят към МП. Зам.-главният прокурор Даниела Машева изтъкна, че това включва и имоти, а те са предоставени за управление на Висшия съдебен съвет. „Рискувате да приемете противоконституционна норма“, каза тя. А Иван Гешев заяви: „Когато бюрото премина към прокуратурата, то дойде почти без пари и с 30 коли и никой не се интересуваше как ще се оправя прокуратурата. Нека министерството на правосъдието да се подсигури, а не да краде имоти на съдебната власт“.

Последваха реплики от Надежда Йорданова и Атанас Славов от ДБ, че всъщност имотите са държавни и те се предоставят на този орган, който има нужда за управление, а не са притежание на съдебната или друга власт.

Представител на МП заяви: „След като идват при нас, не могат да дойдат без сграда. На улицата ли ще останат? Ние, когато ви ги дадохме, на улицата ли ги оставихме?“.

На финала комисията прие всички ДМА, ползвани от бюрото, да преминат към министерството.

А на министъра на правосъдието, на главния прокурор и на Висшия съдебен съвет бяха дадени три месеца, за да осъществят фактически прехвърлянето на бюрото заедно с всичките активи.