През последните седмици има новини в аванс за местните избори. При това твърде важни. Новините са, че всичко около изхода им зависи от ГЕРБ.

Управляващата партия е на път да размаже БСП, единствено от нея зависи ще отпусне ли трохица от властта в областните градове на водещия си опонент. Оттам и съдбата на Корнелия Нинова като лидер е оставена на милостта на Бойко Борисов.

Причината за всичко това е една-единствена – не някакви могъщи способности на ГЕРБ, а умопомрачителни по мащабите си вътрешни драми в БСП, пише Диян Божидаров във вестник СЕГА. Формацията на Борисов също преживява недобър период „пост-Цветанов“, отделно е изправена пред огромно обществено омерзение. Но е овладяла всички властови ресурси, а и емоциите не преливат в доверие към БСП. В такава ситуация само единна, вдъхновена и организационно безупречна опозиционна сила може да даде отпор. БСП не е такава сила. Тя не само е разединена, но и всички вътрешни крила са срещу лидера.

Моментът е уникален – досега не е имало партиен председател, който в междуособиците да е способен единствено на действието "изваждане".

Нинова е жестоко скарана с Георги Гергов. На нож е със Сергей Станишев. Води война с Дъбов. В голяма конфронтация е с Миков. Не мели с Янков. Бие се с Гуцанов. Натири Жаблянов. Изгони Кутев. Пази гърба си от Овчаров. Замахва с дясната си ръка Кирил Добрев, обаче тя невинаги слуша, милва Гергов. Въпросът не е кой добър - лош в тези войни – аргументи може да се дадат всякакви, най-вече – че няма добри. Големият въпрос е как точно тази БСП ще спечели местните избори. Всичките тези хора с аватарите си в структурите ще се борят наесен за едно – партията да загуби вота.

Отделно от това разединена БСП не може да излъчи позитивни сигнали вън от себе си. А след загубата темата в партията ще е една - главата на Нинова. Кой ще я спаси? Добрев, Зарков, Симов и Иво Христов? Не, едва ли. Лагерът на Нинова ще сдаде редута в момента, в който враговете й се обединят около алтернатива. На конгреса след европейските избори се бяха разбрали да я махнат, но името на приемника оставиха за след местните.

„Кадровата политика“ на Нинова определено е забележителна. Повечето от днешните врагове й помогнаха за избирането през 2016 г. чрез безскрупулно сметкаджийство („аз на теб – ти на мен“). Постепенно тя отвори фронт срещу всеки от тях, но спечели малки войни. Сне доверието от Жаблянов, облече в такова Гагаузов (?!). Води битки с „паралелната държава“, но само когато сметне за нужно.

Случката във Варна отпреди няколко седмици бе емблематична. Малко предисловие за нея - още от първия ден на председателството Нинова получаваше писмени сигнали срещу варненския общински лидер Борислав Гуцанов – за мъртви души в партийните списъци, еднолични решения и т.н., но тя оставаше глуха, а през 2017 г. го предложи за член на Изпълнителното бюро. Едва сега, три години след старта на председателството си и четири месеца до местния вот, Нинова реши да му „вземе главата на площада“ – с отлежалите "причини" върху бюрото, в брутален разрез с устава. Какво се случи? Всички врагове на Гуцанов - дори тези, които творяха сигналите, не я подкрепиха – едни бяха шокирани от газенето на правилата, втори - от лицемерието, трети от страх -  един ден те може да виснат на площада. В резултат Гуцанов остана, а Нинова бе засипана с критики. Враговете на варненския лидер я атакуваха, че го превръща в ненужна жертва и така го бетонира. Верните му хора - че цялото упражнение цели инсталиране на депутата Иван Иванов, срещу когото също има множество сигнали (член на БСП от 2-3 години, преди това съветник от „Атака – Възраждане“, арестуван преди години като полицай, и т.н.). В крайна сметка как тя реши проблемите във Варна? Какъв продуктивен резултат донесоха действията й? На кой точно морален кодекс отговарят? Пълна нула като форма и съдържание. Но не е само Варна. Във всеки град, село, в парламентарната група или Изпълнителното бюро Нинова нарочваше бивши довереници за предатели (по нейните критерии); погваше тези „кучи синове“, замествайки ги с „наши“.

Колко ли почтени хора ще привлече тази тактика? Каква ли БСП ще произведе? Честна и социална партия? Нима!? 

Няма спор, че 90% от враговете на Нинова не са цвете за мирисане. Факт е също, че тя действа смело, изненадващо. Част от неангажираната публика вероятно счита председателката за „Бойко в пола“, аплодира. Може и Орбан с фиба да е. Но няма партия, оцеляла при такива (само)унищожителни вътрешни противоречия. И в крайна сметка възниква въпросът защо. Защо са нужни битките? Кому са изгодни баталиите? По някое време може да е съществувал искрен стремеж за разчистване на „търговците от храма“, но вече не. В момента Нинова се бори единствено за лично оцеляване.

За три години се поизхаби, лидерството й бе поставено под въпрос, но тя не се предава и напира сега да вкара свои хора в общинските листи; атакува вабанк чрез партийния апарат, но в същото време крамолите стопяват и нейната енергия, произвеждайки водевил (излагацията с оттеглената оставка). Такова накратко е положението преди кулминацията наесен. 

Успоредно до БСП също се случват интересни процеси – Мая Манолова се стяга за кметското състезание в София. Омбудсманът действа еманципирано, а Нинова, дори да пришие партията към себе си, трудно ще извлече дивиденти. Манолова е с малък шанс да бъде кмет, защото столицата винаги избира десен претендент. Но добро представяне (балотаж) би й дало енергия за политически проект. Манолова ще се превърне в нов лявоцентристки фактор.

Дори тя да се провали, а БСП да играе с друг човек, кандидатурата й сериозно ще притисне „Позитано“ – още един фактор, който прави близкото бъдеще пред Нинова облачно.

На този кървавочервен фон проблемите на ГЕРБ изглеждат бели кахъри. Цветанов седна редом до Борисов на партийната конференция, очевидно няма да създава проблеми. Премиерът обеща спешно да разтури структурите в Плевен и Добрич, но нищо не разтурва – внимава, оглежда, пипа меко, както е редно преди местни избори. „Светва лампи“, заканва се, но и потупва по рамото. Тактиката явно е успешна, защото пловдивският кмет Иван Тотев сам се "саморазтури" - без бой отказа да се кандидатира за трети мандат (ехо от разжалването на Цветанов). В партията заработи „етична комисия“, която може да отсече някоя провинциална главица - но няма да е събитие, щом цял Цветанов падна. Мине - не мине месец, и към общините политат допълнителни бюджетни трансфери, пък и да не забравяме – част от напреженията в БСП се дължат на дарове от ГЕРБ (пари за Гергов, логистика за Станишев…) С една дума, ГЕРБ се справя несравнимо по-добре в организационен, финансов и междуличностен план. Дори наесен да се появи саботьор, подсигурен е от петима, които ще работят срещу столетната партия.

В такава обстановка чудото "успех на БСП" е възможно само и единствено като плод на действия и бездействия на ГЕРБ, тоест на самия Борисов – да сметне, че абсолютно цялата власт не му е нужна (и без това е обвиняван в авторитаризъм); в някои областни градове да не натисне докрай педалите, както впрочем бе през 2015 г. в  Плевен и Добрич. Така БСП може да спечели кметове в 1-2 областни града, а Нинова да оцелее, отчитайки това като чутовен успех (сега липсват такива кметове). Ако някой мисли, че между нея и Борисов няма как да се случи взаимодействие, значи не вярва в съществуването на политическа олигархия.