Светлозар Георгиев е оправдан за натиск над прокурор

Окръжният съдия от Варна Светлозар Георгиев осъди прокуратурата да му плати обезщетения от над 100 000 лева. Това реши Софийският апелативен съд (САС), като уважи изцяло иска на магистрата, който на първа инстанция получи 80 000 лева.

Съдия Георгиев заведе делото срещу прокуратурата, след като повече от година беше подсъдим за оказан натиск над прокурорка, но беше оправдан на три инстанции, информира Lex.bg.

Разследването срещу него започна покрай делото срещу лидера на „Воля“ Веселин Марешки, което гледаше на първа инстанция във Варна (б.а. впоследствие делото беше поето от друг състав, който оправда бившия депутат, но след това апелативният съд го осъди на 4 години затвор и сега се чака окончателното решение на ВКС). Тогава Георгиев е бил следен със специални разузнавателни средства, а поводът е бил сигнал срещу него в ДАНС от окръжната прокурорка от Варна Виолета Радева, че е поел ангажимент да помогне на Марешки. Такива доказателства не бяха събрани, но покрай подслушването е бил дочут разговор на Георгиев с прокурор Здравка Задгорска, от който започна и делото срещу Георгиев за натиск над нея.

Според обвинението съдията се срещнал с прокурор Задгорска на 2 декември 2016 г. и опитал да я склони да прекрати делото срещу бившия полицай Николай Добрев, с когото съдията бил близък. Разследването било за забравена върху тавана на кола ловна пушка. Добрев паркирал автомобила пред дома си, извадил пушката, но я забравил там и се сетил след 7 часа, когато оръжието вече липсвало. На сутринта се обадил в полицията, но пушката вече била предадена от случайно минаващ мъж, който я видял върху колата.

„Мисля, че от човешка гледна точка си е за помагане, член девет отвсякъде. Ти ще си прецениш вече“, казал Георгиев, а Задгорска отговорила, че ще погледне делото и повече не се срещали. В крайна сметка тя го внесла в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност, а Районният съд във Варна приложил чл. 78а от НК и наложил на Добрев глоба от 1000 лева, с което процесът приключил окончателно.

Според чл. 9, ал 2 от Наказателния кодекс не е престъпно деянието, което макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Този текст се оказа ключов за делото срещу магистрата, тъй като от една страна, Георгиев беше подсъдим, защото опитал да склони прокурорката да го приложи за негов близък, а от друга – мнозинството на ВКС го приложи, когато реши да не накаже съдията. Съдиите Николай Дърмонски и Румен Петров приеха, че с внушението към прокурор Задгорска да приключи делото по определен начин, Георгиев е оказал натиск върху вътрешното ѝ убеждение, но това е било само за момент, тъй като след това веднага е добавил, че тя ще си реши. Затова според тях деянието е било с толкова ниска степен на обществена опасност, че тя е явно незначителна. Съдия Валя Рушанова обаче беше на особено мнение – според нея деянието на Георгиев изначално е несъставомерно, защото предложението му към прокурорката е било възможно и законосъобразно и тя така или иначе е трябвало да обмисли подобен изход.

За да присъдят след това на Георгиев по-високо от обичайното обезщетение, апелативните съдии посочват, че макар делото срещу него да е продължило около година, прокуратурата е поддържала обвинението до край, а то е било за тежко престъпление, което е извършено в професионалната му сфера.

Според САС градският съд дори не е отчел в достатъчна степен, че моралните вреди за един действащ съдия от подобно незаконно обвинение са много по-тежки. Апелативните съдии пишат, че съдийската професия предпоставя засилено очакване и изискване за почтеност, безпристрастност.

„Именно поради това съдът намира, че размерът на претърпените вреди от обвинението е по-голям, доколкото обвинението е за престъпление именно от професионалната област на увредения“, посочва САС. Според апелативните съдии е неоснователен аргументът на прокуратурата, че оправдателната присъда на Георгиев е поради малозначителност на деянието, а не заради това, че не е извършено.

„Ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение, защото така изречената реплика (както и останалите му думи от подслушвания със СРС разговор) не съставляват престъпление, включително и такова, каквото е повдигнато и поддържано от прокуратурата, а не защото е явно незначително“, мотивира се САС. За да приеме, че обезщетението от 100 000 лева за неимуществени вреди не е прекалено високо, съдът посочва, че размерът му се сравнява с материалното положение на Георгиев и положението му в обществото. Отделно от това и двете инстанции присъдиха на Георгиев 8700 лева за пропуснати ползи, които са от заплати в периода на разследването и делото срещу него, когато той е бил в отпуск и болнични и близо 5000 лева за разноски.

„Погледнато от този аспект, обезщетението, претендирано от ищеца, съпоставено  с причинените му срам и унижение, нарушаване на неговата чест и достойнство, уронването на доброто му име, градено с години, е дори недостатъчно“, пише съдът, но решението му не е окончателно и може да бъде обжалвано пред ВКС.