Съдът в Русе намали 25 пъти санкцията на "Линамар"

1
Магистратите прецениха максималната глоба като "необосновано тежка"
Магистратите прецениха максималната глоба като "необосновано тежка" Снимка: Dunavmost

Магистратите прецениха максималната глоба като "необосновано тежка"

Районен съд в Русе постанови драстично намаляване на имуществената санкция, наложена от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Русе на фирма "Линамар лайт металс Русе" ЕООД. Санкцията е редуцирана от 500 000 лева на 20 000 лева.

Съдебният състав е разгледал Наказателно постановление № 28 от 30 октомври 2024 година, издадено от директора на РИОСВ - Русе, с което на дружеството е наложена максималната възможна санкция на основание чл. 164, ал. 1, във връзка с чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

Според събраните в хода на производството доказателства, съдът потвърждава, че на 18 септември 2024 година "Линамар лайт металс Русе" ЕООД действително е нарушило Условие 10.1.2.1 от Комплексно разрешително № 105-Н2/2019, което осъществява състава на нарушението по посочения член от ЗООС.

Съдебни мотиви за намалената санкция

Съдът е преценил, че в случая не са налице предпоставките на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Магистратите са отхвърлили и възможността нарушението да се разглежда като маловажен случай или малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс.

В решението се посочва, че процесното нарушение е от типа "просто извършване" (формално нарушение), за което не се изисква настъпването на противоправен резултат. По делото не са установени данни, които да позволят извод, че нарушението има по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените подобни случаи.

Въпреки това, съдът намира, че наложената максимална санкция от 500 000 лева е "необосновано тежка". В мотивите се отбелязва, че няма данни нарушението да е повторно или многократно извършвано, а се приема, че е първо от този вид.

Съдът взема предвид и факта, че дружеството е изпълнило предписанието по точка 6 от Констативен протокол № ВМ-21/18.09.2024 година. Това обстоятелство, както и липсата на предишни влезли в сила наказателни постановления, води до решението санкцията да бъде редуцирана до минималния размер от 20 000 лева.

Решението на Районен съд - Русе може да бъде обжалвано пред Административен съд - Русе.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите злоупотреби в сайта, за да оставите анонимен коментар или да гласувате изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

Код за сигурност
* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!

Списък с коментари

  • 0
    7
    Само Мианвам
    До коментар №5. Темата е интересна, но не за читателите на този сайт. Няма как да не се съглася с първата част на поста. Безспорно властта пази сама себе си, така е от както съществува писмената история, и аз изобщо не оспорвам това. Говоря обаче за отговорността. Трибуналите са извън законите и правото – това е тезата, която застъпваш и ти. Да, трибуналите може и да не са 100% правно издържани, но акцентът не пада върху правото. Трибуналът поставя акцента върху МОРАЛА, а това е извън приложното поле на закона, още повече ако самият закон е покварен. Пределно ясно е, че властта ще създаде закони, които да я пазят, ще създаде конституция, която да гарантира безопасността на палачите на народа и т.н. – тук няма нищо ново. "Нюрнбергската защита – правна защита, която се основава на фразата, че обвиняемият "само е следвал заповеди", поради което самият той не носи отговорност за престъпленията. Защитата е приложена много добре в Нюрнбергските процеси, на които е наименувана. Преди края на Втората световна война Съюзниците допускат, че такава защита може да бъде използвана и в Лондонската харта специално заявяват, че това не е валидна (имаща законна сила) защита срещу обвинения във военни престъпления. Американските военни приспособяват кода за военно правосъдие след Втората световна война. Те включват правило (предписание), което анулира (унищожава) тази защита, заявявайки, че американският военен състав има право да откаже да изпълни противозаконни заповеди. Тази защита все пак се използва често, аргументирайки се, че противозаконната заповед представлява ДИЛЕМА, на която правото не дава разрешение. Този, който откаже да изпълни противозаконна заповед, ще бъде съден (а в някои страни дори убиван), а този, който приеме и я изпълни – най-вероятно ще бъде съден." Правото и законите НЕ могат да дадат отговор на тази ДИЛЕМА! Затова чрез приемането на "Всеобщата декларация за правата на човека" (1948 г.) човечеството приема, че първо сме ЧОВЕЦИ и чак след това магистрати, милиционери и ватмани. Член 1 гласи: "Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство." – тук никой не говори за право и закони! Докато II Нюрнбергски принцип гласи: "Фактът, че вътрешното право не прилага наказание за действие, представляващо престъпление по международното право, не оправдава лицето, което извършва действието, от отговорност по международното право", а IV принцип гласи: "Фактът, че едно лице действа съгласно нареждане на правителството или висшестоящ, не го освобождава от отговорност по международното право, тъй като МОРАЛНИЯТ избор на практика е бил възможен за него." Няма значение властта, нямат значение националните закони, няма значение Конституцията на държавата – на първо място е МОРАЛЪТ, после всичко останало. Характерно за трибуналите е, че те нямат монопол върху преследването на престъпленията. Трибуналите упражняват правомощията си конкурентно на националните съдилища, но, разбира се, имат приоритет над тях. За да не се разписвам по темата, тъй като това би било скучно за аудиторията, можеш да погледнеш примерно „Международния наказателен трибунал за бивша Югославия”. В бивша Югославия също е имало Конституция и закони, които са пазели самата власт, но това по никакъв начин не попречи на осъждането на държавни служители от Югославия. Така че, по същество, всеки носи отговорност за действията си, независимо от националното законодателство, освен ако не е освидетелстван, и то при определени условия. Идеята, която се опитва да бъде наложена през последните 80 години, е: „добрите хора са длъжни по всякакъв начин да се противопоставят на лошите“, и това е извън рамките на националните закони. Приключихме с „Ех, да ти пипна аз Солунската митница“ – само да стана магистрат и ще правя каквото си искам, пък законът ще ме пази!
  • -1
    6
    до 3
    Чукча - писате, не читател. Като не ти идва наум защо съм използвал кавички, да беше погледнал документа от връзката. От там щеше да разбереш и че социални умения са „вътрешен самоконтрол, самокритичност, висок професионализъм“. Правописните грешки не ги коментирам, там може да става дума за грешка на пръстите, макар че това е документ, не е „чат“.
  • 0
    5
    отговорност викаш?!?
    Ами няма по конституция - имат имунитет установен като идентичен по съдържание на парламентарния, разликата е единствено в компетентния за снемане неприкосновеността на магистрата орган – Висшият съдебен съвет! За присъда не носят отговорност, може да се обжалва на по-висша инстанция! Регресен иск към съдия може да има само от държавата! Извънредните съдилища няма как да ги даваш за пример, там играят други правила! След войната юристи, историци и други специалисти от Европа и САЩ изказват съмнения относно легитимността на съда и справедливостта на присъдите. Основните доводи на тези критики са фактите, че са издадени присъди според закони, които не са били в сила по време на извършване на деянието – закон „пост фактум“, и че в съдебния процес участват вместо юристи от неутрални страни като Швейцария, Португалия и Швеция единствено и само съдии и прокурори от държави, воювали срещу и осъществяващи окупация на Германия, което превръща трибунала в типичен пример за „правосъдие на победителя“.
  • 0
    4
    Само Минавам
    До коментар №3, може ли да не се съглася? В Нюрнбергските процеси участие като подсъдими са взели съдии, прокурори, полицаи, дори адвокати. Дали са се опитали да се оправдаят с аргумента "Dura lex, sed lex" – грубо казано "Лош закон, но закон"? Точно това са направили! А дали това е помогнало по някакъв начин на подсъдимите да избегнат смъртните присъди? Така че законът е закон, но този, който го прилага, носи отговорността! Ако не му харесва, в бюрото по труда търсят хора. Всичко останало са оправдания на покварени чиновници.
  • -1
    3
    до 2
    а на мен ми прави впечатление твоята или нейната грамотност, ако си я цитирал! Уиндоус на английски се пише Windows, а не WINDOS, Ексел се пише Excel, а не EXSEL. По отношение на тъпите закони се отнасяй към дупетатите от парламента, за съдиите лош, или добър законът е винаги закон!
Зареди още коментари

Най-четени новини

Последни новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Една ракия, моля!
- Господине, тук е МакДоналдс!
- Оф, добре... Една МакРакия, моля!

Събития от Русе

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари

Виж всички коментари