Провали се опитът на Унгария и Полша да блокират обвързването на еврофинансирането с върховенството на закона

България може да пострада сериозно от днешно заключение на генералния адвокат на Съда на ЕС, което постановява, че спазването на върховенството на закона се признава за критерий дали отделни държави в ЕС заслужават европейско финансиране, пише Сега.

Генералния адвокат Мануел Кампос Санчес-Бордона (Испания) даде мнение как да се произнесе Съдът на ЕС по жалбата на Унгария и Полша срещу обвързването на върховенството на закона с европейското финансиране. Без да обвързва съда, то дава правен ориентир, защото практиката е съдът да се съобразява с мотивите на генералния адвокат.

Режим на обвързаност между върховенство на закона и финанси е приет на подходящо правно основание, съвместим е с член 7 ДЕС и е съобразен с принципа на правна сигурност, констатира магистратът. На 16 декември 2020 г. законодателят на Съюза (Европарламентът и Съветът на ЕС) приема Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092, с който се въвежда общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза в случай на нарушения на принципите на правовата държава в държавите членки. За постигането на тази цел Регламентът позволява на Съвета, по искане на Европейската комисия, да приеме, наред с други, мерки като например за спиране на плащанията, извършвани от бюджета на Съюза, или на одобрението на една или повече програми, финансирани от този бюджет.

Унгария и Полша подават поотделно жалби пред Съда на Европейския съюз, с които искат отмяната на Регламента. Наред с други мотиви обжалването му се основава на липсата или на неподходящия характер на правното основание, на което той е приет, на несъвместимостта му с член 7 ДЕС (Договора за Европейския съюз, известен като Лисабонски договор) и на нарушение на принципа на правна сигурност. В представените днес заключения генералният адвокат на първо място посочва, че целта на Регламента е да се създаде специфичен механизъм, за да се осигурява доброто изпълнение на бюджета на Съюза, когато държава членка допусне нарушения на принципите на правовата държава, застрашаващи неговите финансови интереси. В този контекст той подчертава, че Регламентът не цели да защити правовата държава чрез санкционен механизъм, подобен на този по член 7 ДЕС (който може да доведе до замразяване на правото на глас на страна членка), а въвежда нов инструмент за финансова обвързаност.

Кампос Санчес-Бордона посочва, че спазването на принципите на правовата държава може да бъде от основно значение за доброто функциониране на публичните финанси и за доброто изпълнение на бюджета на Съюза. Освен това той подчертава, че Регламентът изисква да е налице достатъчно пряка връзка между нарушението на принципите на правовата държава и изпълнението на бюджета, така че не е приложим към всички нарушения на принципите на правовата държава, а само към тези, които имат пряка връзка с управлението на бюджета на Съюза.

От друга страна, защитата на крайните бенефициенти по разходните програми, финансирани от бюджета на Съюза, е типична и логична мярка при споделеното управление на тези средства, така че финансовата корекция, приета от институциите на Съюза, трябва да бъде понесена от извършилата нарушението държава членка и да не се прехвърля върху бенефициентите на средствата, които нямат отношение към това нарушение. Това означава санкцията да бъде за сметка на държавния бюджет, а не за сметка на вече одобрените проекти, по които работят фирми, нямащи отношение към погазването на върховенството на закона от държавни институции - например, от прокуратурата.

Докато член 7 ДЕС поставя приемането на мерките в зависимост от установяването на тежко и трайно нарушение от страна на държава членка на ценностите на Съюза, Регламентът се отнася само до нарушаването от държава членка на принципите на правовата държава, които засягат или заплашват да засегнат пряко и сериозно доброто финансово управление на бюджета или защитата на финансовите интереси на Съюза. Освен това, за разлика от Регламента, член 7 ДЕС изисква наличие на тежко и продължаващо нарушение на която и да било от ценностите на Съюза, а не само на принципите на правовата държава.

На трето място, генералният адвокат смята, че макар понятието за правова държава като ценност на Съюза да е широко, законодателят на Съюза е оправомощен да го уточни в конкретна материалноправна област като тази на изпълнението на бюджета с оглед на установяването на механизъм за обвързаност с финансови условия. В това отношение той припомня, че Регламентът изброява седем правни принципа: на законност, което предполага прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен законодателен процес; на правна сигурност; на забрана на произвол от страна на органите на изпълнителната власт; на ефективна съдебна защита, включително достъп до правосъдие, от независими и безпристрастни съдилища, също и по отношение на основните права (включително и на свобода на словото); на разделение на властите; и на недискриминация и равенство пред закона. Върху тях трябва да се основават тълкуванията с оглед на другите ценности и принципи на Съюза, заложени в член 2 ДЕС.

Освен това в член 3 от Регламента са посочени подробно някои показатели за нарушения на принципите на правовата държава, а в член 4, параграф 2 се съдържа примерен списък на обстоятелствата, които могат да доведат до нарушения на посочените принципи. По този начин са очертани нарушенията, по които могат да се приемат предвидените в Регламента мерки за обвързаност с условия, с което те са поставени в зависимост от наличието на пряка връзка с изпълнението на бюджета на Съюза. Тези два елемента показват усилията на законодателя да улесни прилагането на принципите на правовата държава и да повиши правната сигурност. Според генералния адвокат характеризирането на правовата държава чрез препращане към посочените принципи отговаря на минималните изисквания за яснота, точност и предвидимост съгласно принципа на правна сигурност. Всъщност държавите членки познават в достатъчна степен произтичащите от тях задължения, още повече като се има предвид, че повечето са разяснени в практиката на Съда.

В тези заключения генералният адвокат предлага на Съда да отхвърли жалбите за отмяна, подадени от Унгария и Полша. Заключението на генералния адвокат не обвързва Съда. Задачата на генералните адвокати е да предложат на Съда, при пълна независимост, правно разрешение на делото, което им е поверено. Съдиите от Съда пристъпват към разисквания по делото. Съдебното решение ще бъде постановено на по-късна дата.

Жалбата за отмяна цели да бъдат отменени актове на институциите на Съюза, които противоречат на правото на Съюза. При определени условия държавите членки, европейските институции и частноправните субекти могат да сезират Съда или Общия съд с жалба за отмяна. Ако жалбата е основателна, актът се отменя. Съответната институция трябва да отстрани евентуалната празнота в правото, създадена с отмяната на акта.