Това решение на Административния съд - София град е постановено на 20 май 2024 г.

Административният съд - София град (АССГ) отказа да задължи главния прокурор да отчете какви данни е разкрил при упражняване контролните си правомощия във връзка с групата за влияние върху магистрати, свързана с Мартин Божанов – Нотариуса. Това става ясно от решението на съда, постановено на 20 май 2024 г., предава БТА.

В резултат на публично изнесените данни Мартин Божанов – Нотариуса и групата около него бяха уличени във влияние върху магистрати, а доверието в съдебната система – сериозно подкопано. Тези данни са потвърдени и изнесени включително от действащ съдия – Владислава Цариградска. По този повод, през февруари тази година и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов разпореди извършването на служебни проверки по преписки и досъдебни производства, свързани със същото лице. Според съобщение от 6 февруари 2024 г. на сайта на прокуратурата, справка в деловодната система установява, че от 2004 г. до февруари 2024 г. са налице 25 преписки и досъдебни производства, свързани с М.Б., по които същият е бил страна – обвиняем, жалбоподател, свидетел и др.

По повод изнесените данни Българският хелзинкски комитет поиска от и. ф. главен прокурор да предостави детайлна информация за тези преписки, включително техните деловодни номера, година, наблюдаващи прокурори, работни квалификации, фаза, в която се намират, актове, с които са решени, както и докладите от проверки, извършени през последните пет години, във всички евентуално ангажирани с казуса прокуратури, в това число софийските районна, градска и апелативна прокуратури.

От главния прокурор не са поискани материали по висящи разследвания. Заявени са деловодни данни за преписки, по които могат да се правят справки в публичния електронен портал на прокуратурата, както и актовете, с които тези преписки са решени. Редът за достъп до деловодните данни за прокурорските преписки под никаква форма не е регламентиран в НПК. Деловодната дейност е регламентирана в инструкция на главния прокурор, която той никога не е публикувал, тъй като намира, че тя изобщо не представлява нормативен акт. Деловодните данни не представляват защитена от закона тайна. Неясно е как оповестяването на тези числа може да компрометира разследване. В същото време чрез тях всеки може да провери състоянието на преписка в посочения електронен портал.

През март 2024 г. заместничката на главния прокурор, понастоящем служебен правосъден министър, Мария Павлова, отказа да предостави исканите данни. Според нея заявената информация „не попада в кръга на обществената информация по дефиниция“ и „за нея се прилагат нормите на НПК“. На практика отказът е аргументиран единствено със нормата на чл. 198, ал. 1 от НПК, регламентираща достъпа до материалите по разследването единствено с разрешението на прокурор.

На 20 май 2024 г. съдът потвърди отказа за предоставяне на информацията и, сочейки общо НПК като законово основание, на практика „засекрети“ всички числа, индивидуализиращи преписките, заведени в прокуратурата с участник Мартин Божанов. Съдията намира, че “несъмнено, обстоятелствата по процесното заявление, са от изключителна значимост за обществото”, но “НПК [...] предвижда, че развиващото се при предварителна проверка или досъдебно производство, се охранява от т. нар. следствена тайна”.

В същото време, без никакви затруднения БХК получи от административния ръководител на СГП достъп до данните за досъдебното производство, водено за убийството на същото лице, включително етапа на производството и имената на наблюдаващия прокурор. В друго решение на АССГ по-рано този месец главният прокурор беше задължен да предостави данните за всички производства (в това число техните номер, година, прокуратура и предмет), във връзка с които има постъпили жалби за нарушение на Европейската конвенция по правата на човека.

Съдебното решение, препятстващо достъпа до информация за прокурорските преписки, свързани с Божанов, както и до докладите от проверките в прокуратурата през последните години, не подлежи на касационен контрол. Така със съдействието на съда, всяка информация за осъществения (или не!) от главния прокурор контрол в прокуратурата във връзка с изключително тревожни явления, придобили гражданственост като “разпъване на прокурорски чадър”, "поставяне на разследването на трупчета” и съставянето на прокурорски “шпицкоманди”, остава грижливо скрита зад паравана на следствената тайна.