Изпращането е тази неделя, 23 октомври, от 10:30 часа на Централните софийски гробища. Организират го бившите ѝ колеги от тв “Евроком”

Трагедията около неочакваната загуба на Радослава Малякова успя бързо да обедини бившите ѝ колеги от телевизия “Евроком”, както и нейни приятели. Макар че разбират за нелепия инцидент с нея едва след като тя си е отишла, всички се обединяват около идеята, че тя заслужава достойно изпращане, “защото трябва да бъдем хора”, пишат те в групата на бивши и настоящи еврокомци.

Успяват да организират достойно погребение и бързо събират необходимата сума помежду си. Половината от нужните пари идват от последната ѝ месторабота в тв “България он еър”, които са ѝ дължали, чрез единствения пряк жив роднина, който полицията открива.

Бившият инженер Тома Вашаров е пенсионер и планирал скромно изпращане с нейните последни пари. В помощта се включват и семейство Чучкови - композиторът Виктор Чучков и синът му Борислав, които познават Радослава като дете.

Колегите ѝ от “Евроком” ще я запомнят като много добър и скромен човек, индивидуалист и перфекционист в работата си. Радослава работи като тонрежисьор, по-късно и режисьор на пулт 12 години - от създаването на телевизията до 2012-а. Всичките ѝ колеги са потресени от смъртта ѝ, а впечатляващата солидарност и съпричастността между тях са толкова големи, че повече от 50 бивши нейни колеги и приятели се отзовават на идеята да организират достойното ѝ изпращане. Освен заради човещината за повечето от тях “Евроком” ще остане сантиментален спомен - там, където повечето правят първите си стъпки в телевизията, учат се и порастват заедно. Неделима част от този сплотен отбор е и Радослава.

Съобщението, което те пуснаха, гласи: “Колеги и приятели на Ради, ритуалът по изпращането на Ради Малякова ще бъде на 23 октомври, неделя, от 10,30 ч в Ритуалната зала на Централните софийски гробища, а погребението - от 12,30 ч в Банкя. Благодарим на Мария, че намери актуална нейна снимка, и на роднината за детските - такава усмихната, каквато всички я помним. Благодарим за проявената солидарност и съчувствие, което толкова много от вас изразиха!”

За да не се спекулира с друга информация, колегите ѝ уточняват още: "Радослава е дъщеря и единствено дете на известния професор Славчо Маляков, който създава специалността “Звукорежисура” в Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”. Преподавал е и в сегашния Технически университет. Самата Радослава го наследява в професията - завършва висшето си образование в НБУ, специалност “Продуцентство в средствата за масова комуникация”.

Опитите на колегите и единствения ѝ роднина Тома Вашаров да открият гроба на баща ѝ, за да бъде и тя положена при него, са неуспешни. По-късно разбират, че професор Маляков е бил кремиран. Вашаров също разбира за фаталния инцидент случайно. Полицията го издирва чрез регистрите. Бащата на Радослава проф. Славчо Маляков му е вуйчо. Поддържа връзка с Окръжна болница, където 2 месеца лекарските екипи са се борили за живота ѝ.

Била е в кома и умира на 4 октомври.

За да не се петни паметта ѝ, колегите ѝ молят пишещите да се придържат към фактите за фаталния инцидент с нея. Радослава е ударена на пешеходна пътека на кръстовището на столичния бул. “Ал. Малинов” и “Анна Ахматова” в 22,15 ч на 31 юли вечерта и е настанена в болница с опасност за живота. Блъсната е от 37-годишен мъж, който е карал Пежо. По случая е образувано досъдебно производство за нанасяне на смърт по непредпазливост - чл. 343, ал.1, буква В от Наказателния кодекс.

Радослава Малякова стана популярна още на 7-годишна възраст, когато изпя една от най-жизнерадостните детски песнички “Дъга” (“Кой нарисува тази дъга”) на композитора Виктор Чучков заедно със сина му Борислав през 1984 година. Помним я като малкото момиченце с руси опашки и закачлива усмивка, когато през 1984 г. двамата с Борко се явиха на международния конкурс за детска песен “Златната монета” в Болоня, Италия. Спечелиха специалната награда на журито за най-добра чуждестранна песен.

По онова време всички деца у нас пееха “Моля, кажете не на шега…” и искаха да бъдат като тях - Радослава и Борислав. Светът, нарисуван в песента “Дъга”, бе като символ на безгрижното детство, картина в ярки цветове, която обещава щастие. Радослава бе избрана да изпълни тази песен заедно с Борко след прослушване, състояло се в съюза на композиторите. Песничката е по музика на Виктор Чучков, текстът е на Драгомир Шопов. Виктор Чучков си спомни, че слънчевото момиченце е било доведено от Стефан Рибаров, композитор и аранжор, и съпругата му Павлина Бешкова, пианистка. Той и майката на Радослава - Вера, са пътували с двете деца до Болоня.

Любопитен факт е, че децата чуват за пръв път песента, научават я и я записват в Италия два месеца преди конкурса, каквито са правилата на “Златната монета”. По-късно се връщат и я изпълняват на живо на самия конкурс. Чучков помни Радослава като непокорно, артистично и буйно дете с ярко изразена музикалност.

След фурора, който песничката предизвиква, Радослава и Борислав участват в турнето на италианския детски хор “Антониано” у нас през 1987 и 1989-а в зала 1 на НДК и големите градове на страната. След време участват и в документалния филм за известната диригентка на детския хор Мариеле Вентре, посветила 40 години от работата си за него. Днес италианският хор носи нейното име.

Семейство Чучкови дълго време след това са търсили връзка с Радослава, но безуспешно. За последно Виктор Чучков я среща в средата на деветдесетте, когато тя работи в тв “7 дни”. “Това е нелепа и ранна загуба”, каза още той.