Браншът е готов на протести, ако предложението за патентен данък се приеме, казва Росен Иванов

Дейността на гъбари и билкари влезе като част от новите данъчни промени, предложени от финансовото министерство. От ведомството ще настояват да се плаща патентен данък за бране на гъби, семена, билки и диви плодове. Като мотив се посочва изсветляване на сектора. Предложението на правителството е вместо гъбари и билкари да плащат 10 процента данък на база годишна декларация за доходите, да има фиксиран патентен данък към съответната община. А размерът му да варира между 240 и 480 лв. годишно.

Ловът на трюфели е основен поминък за русенеца Росен Иванов вече 14 години. "Нашата работа е много трудоемка. Ставаме посред нощ, пътуваме, постоянно сме на терен. Изкарваме една нормална заплата за поддържане и грижа на семейството", заяви той пред вестник Бряг. "Не всяка година обаче има трюфели на едни и същи места", казва Росен. Така патентен данък, платен на една община, на практика ще ограничи ловците да търсят в друга.

"Поради сушата колегите са тръгнали из цяла България. Има 265 общини и ако трябва да платим на половината от тях, за да можем да работим, всичко се обезсмисля. Ние не искаме да сме роби на държавата", посочи Иванов. Разказва още, че заради климатичните промени последните години стават все по-сухи и така заетостта на трюфелджиите е около четири до шест месеца годишно. „Отглеждам 14 кучета за лов на трюфели. Те си изискват грижи, ваксини, обезпаразитяване, изследвания. Отделно има амортизация на автомобили, плащат се разрешителни в различните краища на България. Това всичко оказва влияние на цената на трюфелите и на добива им. В крайна сметка успявам да изкарвам една нормална заплата, с която да поддържам и да се грижа за семейството. Не сме милионери, както си мислят хората. По-скоро милионерите са изкупвателните пунктове”, разказа още Росен Иванов.

Русенецът има предложение вместо да бъдат облагани с патентен данък гъбарите, да се повиши цената на разрешителното. „Община Русе има осем общини, Велико Търново - десет, Разград – седем. Това е средно нормален периметър, в който работим. Направете сметка - ако трябва да плащаме патент на всяка община, това са около 10 хиляди лева. Предлагаме вместо патентен данък всеки един търсач да заплаща едно разрешително, което да важи за цяла България. В момента то струва 36 лева, но не се дава навсякъде. Ако това разрешително стане 1000 лева например, ние сме 10 хиляди търсачи, това са 10 милиона в бюджета. С тези пари държавата може спокойно да купи коли, да назначи служители, които да се занимават изцяло с нашия отрасъл, да има контрол и залесяване”, обяснява Росен Иванов.

Според експерти промените могат да донесат допълнителна данъчна тежест за по-дребните берачи на гъби и билки. До този момент облагането трябва да се осъществява от фирмите, които изкупуват, които трябва да издадат документ, да удържат данъка и да го декларират пред НАП. В предложенията на Министерството на финансите липсвала оценка за очаквани приходи, казват още експертите. А Росен Иванов добави, че браншът е готов на протести, ако предложението за патентен данък се приеме.