Ще се превърне ли Кавказ във втора Сирия, коментира турският вестник Sabah в материал, представен без редакторска намеса:

Във връзка с конфликта в Нагорни Карабах започна поредната дипломатическата активност във Вашингтон. Когато Москва, демонстрирайки своята тежест, прие външните министри на Азербайджан и Армения, тя не постигна нищо друго освен две временни примирия. разговорите между държавния секретар на САЩ Помпео и външните министри на двете страни също няма да доведат до устойчиви резултати. Очевидно е, че докато азербайджанската армия освобождава все повече села от окупация, арменският премиер Пашинян се опитва на всякакви начини да спре този напредък.

Той използва аргументи като "войната на цивилизациите". От една страна, той се опитва да използва американската карта, като казва, че е загубил надежда в Русия., като също така се надява на влиянието на арменската диаспора в САЩ по време на предизборния период. От друга страна, той твърди, че дипломацията няма да може да даде резултати и Нагорни Карабах ще се превърне във "втората Сирия".

Ясно е, че заплахата на Пашинян за "втора Сирия" се използва главно с цел да предизвика безпокойство в Русия, Иран и Европа. Неспособен да превърне конфликта в Нагорни Карабах във всеобхватна война между Армения и Азербайджан, арменският лидер този път заплашва с „война, която ще продължи години“.

Москва няма да иска конфликтът да се проточи по такъв начин, че да подкопае влиянието ѝ в Кавказ и да покани САЩ или НАТО в региона.

Техеран, от друга страна, е най-загрижен за вероятността от удължаване и разширяване на конфликта. Той се опасява от възможна операция на САЩ и Израел в Иран чрез чуждестранни бойци. Европа, която не успя да демонстрира своята ефективност в много кризи, включително в Сирия, няма да надхвърли номиналните изявления и усилия на Франция. Предвид хода на военните действия на фронта, Пашинян не може да води такава война.

Световните и регионалните сили са достатъчно опитни, за да не бъдат въвлечени в нов конфликт като този Сирия. Основната грижа на Пашинян е да постигне ранното разполагане на международен военен контингент в Нагорни Карабах и по този начин да предотврати загубата на нови региони. През това време той се надява да формира дипломатическа среда, която да позволи на Карабах да получи независимост.

Като се има предвид руското влияние в Кавказ, става ясно, че Москва дава възможност на Ереван да изчерпи всички възможности. Той е изправен пред конкретните последици от отказа си да напусне дори пет области извън нагорни Карабах. В крайна сметка Армения търпи поражение на бойното поле. И въпреки че Москва даде на Ереван тежки оръжия, ситуацията не се променя. Вижда се, че след нападението над региона Товуз през юли тази година Баку е добре подготвен. Освен това загубите, нанесени на арменската армия от турски и израелски атакуващи дронове, нанасят, наред с другото, вреда на репутацията на руската отбранителна индустрия. Затова Пашинян, като не успее да получи това, което иска от САЩ след НАТО, отново ще се обърне към Москва.

В същото време напомнянето на Пашинян за „втора Сирия“ отразява не само безпомощността на арменците. Той също така предполага, че Русия не трябва да участва в друга скъпа военна кампания. Москва не може да подкрепи Ереван, който няма намерение да напусне нито една от окупираните територии. Тя също има общи интереси с Баку, които също не могат да бъдат загубени.

Отсега нататък в Кавказ се оформя напълно нова ситуация. Подкрепата на Турция за Азербайджан има потенциала да промени баланса на силите в региона. Политиката на Москва за контрол както върху Баку, така и върху Ереван загуби предишния си смисъл. Направена е преоценка в стратегическите изчисления на Баку. Азербайджанският президент Алиев разшири пространството за маневриране. За разлика от условията от 1992 или 2016 г., позициите на Баку днес са по-силни.

Затова Москва казва, че Турция може да се присъедини към споразумението, ако Ереван и Баку се съгласят. От друга страна Техеран предлага да се създаде тристранен механизъм, подобен на формата от Астана „Турция-Русия-Иран“. Все още не е ясно как Вашингтон, под натиска на несигурността относно резултата от изборите и техните последици, ще се намеси в новото уравнение.

Ще бъде голяма изненада, ако конфликтът в руската зона на влияние приключи под влияние на САЩ. Очаква се Москва да предпочете да седне на масата за преговори с Анкара, а не с Вашингтон, и в тази връзка ще окаже натиск върху Ереван.