Едва ли има статистика колко пъти  Методиевич е призовавал да се обединяваме, да сме заедно, за да успеем, цитирайки белгийския надпис над сградата на нашето Народно събрание, от което неговия парламент абдикира позорно и се завря символично в бившия Партиен дом

 Но няма да сгреша ако предположа, че подобни приказки за единение от него сме чували ако не десетки, то поне десет пъти, пише Иво Инджев в своя БЛОГ. 

Но какво направи днес при поредния си монолог, излъчен от партийната му централа в присъствието на премиера на Република Северна Македония Зоран Заев?

Уж говорейки срещу омразата и за своята загриженост тя да не се пренесе върху следващите поколения македонци и българи Методиевич посвети основната част от тирадата си на това да охули действащия президент на България – хубав, лош, но законен държавен глава, който в момента олицетворява властта в страната. Заедно с Радев Методиевич нападна с езика на омразата назначените от него управленци. Обяви ги за лъжци, предрече провал на преговорите на Заев с тях и ги отрупа с разни цветисти квалификации.

Това ли му е “съединението” на бившия “силен” човек на България, който има слабостта да се самоизтъква в светлина, с каквато никога не е светил?

Да се правиш на голям (бивш) “държавник” пред зависимия от държавата ти съсед, готов да слуша всякакви глупости с усмивка на уста, за да постигне приоритета си за преодоляването на българското вето за ЕС, наложено именно от управлението на Методиевич, е не просто пошло, а направо е обобщаващо за същността на злото, от което трябва да се надяваме, че сме се отървали. А да си чешеш егото с подобно посещение без то да има някакво значение за същината на двустранните преговори е диагноза за явно неизлечимото заболяване на един самозабравил се охранител на проруското статукво, които не може да преболедува факта, че повече няма да може да разиграва България с примитивните си номера и да угажда на началника си от Кремъл.

Няма да може, колкото и да се подмазва сега на американците, за които успя да съобщи чрез явно специално намислено послание, че били нещо повече от европейците.

Едно трябва да му се признае като наистина уникално качество: в състояние е да съчетае в рамките на един брътвеж едновременно върховното си самохвалство с оксимирона да говори срещу омразата с езика на омразата и в същото време да се самоунижи публично в позата на човечеца, който благоговее пред силните.