Този текст, чиито автор е Лола Монтескьо, е бил прочетен от 69 724 потребители. Публикуван е в началото на август 2013 г. в онлайн изданието на вестник "24 часа".

Тъй като нещата не са се променили особено от миналата за тази година, ви предлагаме да прочетете текста и да се пренесете в идиличната атмосфера на почивката на едно средностатистическо българско семейство с деца. 

Август идва и с него времето за семейна почивка. За онези, които не помнят какво е това, припомняме: почивката е онази седмица от годината, в която се опитваш да пренесеш целия багаж от вкъщи и съседния супермаркет до най-отдалечения плаж, да го набуташ в стая 4 на 4, в която с някакво архитектурно чудо са вместени четири кревата, маса, три стола (ако сте забелязали на почивката столовете винаги са по-малко от курортистите), два гардероба, шкафче и дори нещо, което прилича на кухненски бокс, както и баня, в която влизаш или до половината отпред, или до половината отзад, но това е без значение, тъй като вода има само когато не си в стаята. В банята има и тоалетна, което вдига категорията на стаята от обикновена в лукс и се отразява ако не на комфорта, то поне на цената. За да ползваш бидето в седнало положение обаче, трябва да си изпружиш краката извън банята. За хората над 1,70 това упражнение е възможно, само ако има някой достатъчно любезен да отвори вратата на хладилника, тъй като недостигащите 10-ина сантиметра са в сандъчето за зеленчуци. Та там красивите и високите могат да си сложат крачетата между краставиците, доматите, бирата, дънките и чорапите (шкафчетата са толкова малки, че в тях влизат само няколко чифта гащи и две тениски), докато уреждат ежедневните си нужди.

Разбира се, всички тези неудобства нямат никакво значение, тъй като кой ходи на море, за да се свира в стаята?

Плажът, водата и цацата са само на около километър-два по въздушна линия, които цялата фамилия всекидневно изминава самоотвержено в най-голямата жега, натоварено с провизиите от хладилника, включващи сандвичи, домати, бира, вода, солетки, семки и чипсчета, наръч хавлиени кърпи, чадър, два шезлонга, дюшек, плавници, маска, шнорхел, топка за футбол, топка за водата, плажно масло фактор 40, плажно масло фактор 20, мляко за след плаж, лосион за изгоряла кожа, лосион срещу ухапвания от комари, аспирин, бурканче кисело мляко, шал на цветя за кафето в плажното барче, шал на чайки за разходката до сладоледаджийницата на крайбрежната алея и шал със снимка от кулата в Пиза за всеки случай. Всеки ден фамилията потегля за плажа, натоварена като керван, трамбоващ от Истанбул до Виена. Разстоянието е малко по-кратко, но усещането е същото. Някъде по средата на маршрута детето абсолютно всеки божи ден изведнъж ревва с пълно гърло, защото си е забравило камиончето (понеделник), лопатката (вторник), шапката със Спондж Боб (сряда), ма защо тия бисквити, а не ония (четвъртък), а в петък явно всичко вече е отработено, защото никой не реве, чак докато керванът стига до плажа, за да установи, че е забравил детето.

Стъпвайки на заветния горещ пясък, фамилията се добира до брега буквално на няколко скока, защото слънцето го е напекло до 50 градуса. Препоръчва се най-горещо, ако сте на море, да легнете на място, което ви осигурява добра видимост към прииждащите семейства. Скоковете и придружаващите ги псувни си заслужават, ще си умрете от смях.

След като керванът е разтоварен, започва операцията "забиване на чадър". Тя стартира с оглушителния рев на детето, тъй като лопатката му е секвестирана, за да се изкопае дупка за чадъра. Естествено, с тази лопатка не може да се направи кой знае каква дупка, така че чадърът непрекъснато се килва на една страна. Детето продължава да реве, бащата ругае оглушително чадъра, а майката - таткото. Накрая обстановката е толкова изнервена, че никой не проговаря на другите до края на плажния ден. От време на време за разнообразие романтичният морски бриз изтръгва чадъра и го замята с всичка сила към съседите по чадър, които реагират с бурни нецензурни крясъци. Това сплотява иначе скараното семейство, което може и да има вътрешни дрязги, но пред външния враг е като един. Майката е трогната от уменията на таткото да защитава фамилията и в пристъп на обич го намазва обилно с плажно масло фактор 20.

Детето трябва да бъде накиснато в плажно масло фактор 40, но то мрази тази процедура и хуква колкото силите му държат на зигзаг из съседните кърпи. След него тичат майката и таткото, всеки хванал по едно шише с плажно масло и се опитват да го напръскат от разстояние. В крайна сметка всички околни са добре намазани, само детето не. То очевидно се забавлява и издебва изтощените си родители, за да ги засипе с кофа фин пясък. Двамата са панирани от главата до петите, като най-лошото е, че пясък има и в ПРИЧЕСКАТА на майката. Да засипеш с пясък ПРИЧЕСКАТА на майка си може да се сравни само това да напълниш с пясък бирата на татко си. Абе смъртен грях си е и като такъв се наказва най-жестоко. А именно с пълна забрана на хлапето да припарва до водата. Разбира се, това наказание автоматично води до доброволния отказ и на родителите от къпане в морето, тъй като трябва да пазят отрочето на плажа. И така, те седят часове под палещото слънце прегрели, бесни и с пясък в бирата и ПРИЧЕСКАТА. Малкият се топва само до глезените на всеки час, за да се изпикае. Детето е толкова петимно за това цопкане, че при всяко завеждане до водичката оглушително крещи: Урааааа, ще пикаяяяя!

Вечерите на семейните почивки са не по-малко напрегнати. Забелязали ли сте, че всяка по-свястна кръчма на морето (цацата е по-евтина от София, а бирата не е много разредена) се намира или до виенско колело, или до блъскащи се колички, или до гондола? Ей там отива половината бюджет за почивка на всяко средностатистическо семейство. И преди да родя, ненавиждах тези увеселения заради травмата, която преживях, когато чичкото, отговарящ за виенското колело в Ахтопол, ме качи с група деца на въртележката, пусна я и отиде да пие. Намериха го след около два часа - време, в което ние всички се скъсахме да повръщаме от дългото въртене нагоре-надолу. Незабравимо преживяване. Качих се пак на виенско колело едва след четвърт век, защото не можех да откажа на сина си. Не мисля, че му беше приятно - аз през цялото време крещях: "Не мърдай, не мърдай, клатиш гондолата, ще паднем, аааааа, помощ!" Доста нелепа ситуация - 5-годишен хлапак да успокоява майка си, но междувременно вече е свикнал. Успокоява ме и на водната пързалка, на блъскащите се колички, на гондолата и на последния 3Д филм, в който някакви чудовища тръгнаха да ме нападат, та аз хукнах да си ходя. Мисля, че днешните деца са изпреварили доста родителите си, но това е друга тема.

Така или иначе по време на семейната почивка вечерната разходка задължително е съпроводена с много рев "Искам още веднъъъъъъж", който всеки път, когато аха-аха да затихне, е събуждан наново от изнервения шамар на таткото, решил внезапно да възпитава, скандала, вдигнат от майката и повторното качване на виенското колело, за да се утеши детето. Накрая на вечерта поне един от фамилията повръща, а останалите реват.

Прибирането в стаята категория лукс е може би най-приятният момент от средностатистическия ден на средностатистическото семейство, решило се да почива на море. Хладно е, детето е твърде уморено, за да реве, майката е твърде пияна, за да се прави, че не я сърби главата пълна с пясък, а таткото е твърде зает да си бърше петната от повръщано върху тениската, останали от заключителното возене с виенско колело. Накрая малкият е сложен да спи, таткото си отваря първата спокойна за деня бира, майката пали цигара и всеки се вглъбява в своя фейсбук. Цари пълна тишина, само светлините от хилядите лаптопи и смартфони присвяткват от съседните балкончета, на които също седят изтощени от плажните си преживявания курортисти и чатят във фейсбук. Никой не разговаря с другите, само някъде в далечината в крайбрежната кръчма местният имитатор на Миле Китич се дере с пълно гърло "Плава циганко". Лято е, време е за семейната почивка.