България е на осмо място сред страните от Европейския съюз по поскъпване на хляба

Статистика на Евростат - европейската статистическа служба сочи, че за последните месеци, след началото на войната в Украйна, най-голямото увеличение на цените на хляба в рамките на ЕС е в страните от Централна и Източна Европа. При това България е на осмо място сред страните по поскъпване, с близо 30 на сто по-висока цена на насъщния между август 2021 и август 2022 година, предава БНР. 

Мариана Кукушева – председател на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите коментира, че макар от юли тази година да е в сила нулева ставка на ДДС - за хляба и за брашното, той се начислява след всички останали разходи в бранша - предимно ток и природен газ, но също така има увеличение и на заплатите и осигурителните вноски.

"Заради притесненията от цените на енергоносителите през следващите месеци - до края на годината и след това, голяма част от производителите могат да се опитат да изпреварят липсата на компенсации за индустрията и превантивно да вдигнат цената на хляба", поясни още Мариана Кукушева. "На практика, цената на най-масовия вид хляб у нас е по-ниска", казва тя. 

"До около 1.5 млн. тона пшеница всяка година влизат в оборота на производителите на хляб и хлебни изделия", допълва Кукушева. По думите ѝ, мит e както факта, че Добруджа е "житницата" на България, така и този, че качеството на произведения масов хляб у нас е ниско. 

В последните близо 10 години, около 65-75 процента от пшеницата в България се произвежда в района на Тракия, а не на Добруджа.

Ниското качество на зърното – с недостатъчно глутен (ниско число на протеина), се дължи на лоша грижа към реколтата или това, че се отглежда в необлагодетелствани райони, или на аномалии в природата. 

Около 420 са производителите на хлебни и сладкарски изделия в България, над 10 хил. са заетите в сектора.