Дългите разходки стимулират производството на „добър“ холестерол, каза доц. д-р Красимира Христова

„Дислипидемията, или повишения холестерол е състояние, което се среща много често в човешкия организъм. Тя се провокира от различни фактори, които от една страна могат да бъдат наследствено обослувени, а от друга страна от неблагоприятните особености на начина на живот. Затова ние различаваме две форми на дислипидемия – първичната, която се предава по наследство и се дължи най-често на фактори, които са мутирали гените и са увредили гените, които водят до нарушаване на синтеза на холестерол в организма и съответно разграждането на холестерола в организма. Това е т.нар. първична или фамилна хиперхолестеролемия, която е една от най-честите причини за ранни атеросклеротични увреждания и ранни сърдечно-съдови и мозъчно-съдови инциденти. Вторичната дислипидемия се среща много по-често и тя е причина заради неправилно хранене, намалена физическа активност, прием на лекарства, които имат като страничен ефект повишаване на холестерола или триглицеридите, намалена функция на щитовидната жлеза, наличието на захарен диабет. Всичко това са причини, които водят до нарушена синтеза на холестерола“ – каза доц. д-р Красимира Христова, председател на Асоциацията по неинвазивна образна диагностика и медицински директор на Центъра по сърдечно-съдови заболявания в София, предаде БНР.

Тя коментира и разликата между „добрия“ и „лошия“ холестерол и от какво зависят нивата им. „Добрият“ холестерол е този, който е по-благоприятен и не води до образуването на плаки в организма. Докато „лошият“ холестерол и неговите подфракции са тези, които водят до натрупването на атеросклеротични плаки. В един момент тази плака може да създаде т.нар. запушвания на съдовете или стеснение на коронарните съдове, наличието на каротивни плаки и стенози, които водят до влошаване на кръвообращението на сърцето, на мозъка и се създават възможности за различни исхемични инциденти“.

Как медицината обяснява факта, че има хора с висок холестерол, чиито съдове обаче са чисти от плаки?

„Това се среща при пациенти с първична дислипидемия, която води до нарушаване на синтезата на генетично предразположение към повишен холестерол. В същото време имаме чисти коронарни съдове. По принцип това са млади пациенти, но с течение на годините те трябва да бъдат подложени на по-щателен контрол и да приемат медикаменти, които са с дълго действие и водят до трайно понижаване нивото на холестерола. Защото е доказано, че в някакъв момент холестеролът така или иначе води до създаването на инциденти от атеросклероза. Затова ние се стремим дори и при тези млади пациенти, независимо, че нямат други рискови фактори като повишено артериално налягане, мозъчно-съдова болест, нямат диабет, нямат затлъстяване – да понижим нивото на холестерола“.

Поведението ни, за да се предпазим от високите нива на холестерола

„В случаите, когато нямаме генетичните проблеми за дислипидемия, преди всичко ние съветваме нашите пациенти стриктно да спазват диета за понижаване нивото на холестерола. Правилно хранене с ограничаване на мазнините в храната, с повече растителни продукти, повече риба и повече физическа активност, води до един добър ефект по отношение на целия липиден профил. Понижава се „лошия“ холестерол, повишава се нивото на „добрия“ холестерол, намаляват се триглицеридите. Особено, когато се изключи и приемането на сладки храни и захари в храната – се постига много добър ефект по отношение на дислипидемията като диетичен режим“.

Доц. Христова коментира и проучване, според което невинаги когато „добрият“ холестерол е висок, осигурява защитно действие за сърдечно-съдовото здраве – увеличава риска от фрактури и остеопороза при възрастни, по-висок сърдечно-съдов риск при жени в менопауза. „Добрият“ холестерол, условно го наричаме „добър“. Ние гледаме преди всичко какво е съотношението на LDL към HDL-холестерол. И когато това съотношение е добро и е запазено, тогава нямаме висок риск по отношение на сърдечно-съдовите инциденти. Но се препоръчва винаги да се поддържа високо ниво на HDL-холестерол – „добър“ холестерол, особено при жени в менопауза, тъй като знаем, че това е един контингент от пациенти, които са с много по-висок риск в сравнение с мъжете по отношение на сърдечно-съдовите инциденти. Те протичат незабелязано и с по-нехарактерни симптоми спрямо сърдечна болка или стенокардна болка, която може да бъде типична при един мъж за остър коронарен синдром.“

Превенция при висок холестерол

„Превенцията започва с правилното хранене и правилен диетичен режим, повишена физическа активност – 10 000 крачки са това, което трябва да стимулира производството на „добър“ холестерол. От друга страна да контролираме останалите рискови фактори – да се проследява каква е функцията на щитовидна жлеза, нивото на кръвната захар, да се следи дали не приемаме допълнителни медикаменти, които могат да ни влошат липидния профил. Например някои стероидни медикаменти водят до повишаване нивото на холестерола. И не на последно място редовният прием на медикаменти за контрол на холестерола. Аз казвам, че когато се започне лечение с този тип медикаменти – статини, и други, които са от тези групи, трябва да се вземат продължително. Защото при краткосрочния прием ние знаем, че на първия месец пациентът ни ще бъде с добър холестерол в границите на нормата, но след като спре да ги приема, холестеролът се увеличава двукратно и трикратно. Така, че приемът продължава 1-2 до 3 години при тези пациенти, които са със сърдечно-съдов риск и са с високо ниво на холестерол.

Добрите нива на общия холестерол е до 4.5 HDL-холестерол – над 1.12. LDL-холестерол /лош/ - под 3.2“.