Наскоро приключи посещението на българския премиер Бойко Борисов в Руската федерация.

Той се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев и с руския президент Владимир Путин. Посещението на Борисов дойде само седмица след посещението на българския президент Румен Радев. Руското издание „Военное обозрение“ дава оценка на случващото се, предаде "Фокус".

Въпреки че е твърде рано да се правят изводи, може да се каже, че е постигнат известен напредък в сътрудничеството между двете страни. Основните дискутирани теми са свързани с проблема с доставките на газ и възобновяването на строителството на АЕЦ "Белене". Да разгледаме последните събития от тези две основни теми.

Всеки знае, че газопроводът „Южен поток“ (ЮП) не е достигнал етап на окончателно изпълнение. В повечето медии вината за провала на този проект е поставена върху България. Несъмнено България (представена от Борисов) носи част от вината, но това не е толкова недвусмислено. ЮП не беше проект само на България и Русия. Трябваше да мине през няколко страни и да донесе газ в Централна Европа. България беше първата страна по пътя и тя трябваше да поеме всички рискове. Както можеше да се очаква, САЩ и някои европейски институции се противопоставиха на проекта (и е разбираемо защо). Но друго нещо е интересно: защо „Газпром“ не предприе никакви мерки предварително за възможно противодействие? Основната причина за спирането на строителството на ЮП бе приемането на рестриктивно решение на Европейската комисия въз основа на антимонополното законодателство на ЕС. При изпълнението на решенията на ЕК България, член на ЕС, през юни 2014 г. временно спря изпълнението на строителството - до изясняване на ситуацията. По това време Борисов беше в оставка и решението бе взето от правителство на Орешарски. След завръщането на Борисов за още една година и половина българската страна продължи да работи по проекта.

Тук е необходимо да се даде едно много важно обяснение: България никога не е отказала да изпълни проекта. Няма нито един документ, който да потвърждава тази тема, обединен в медиите. Решението на българското правителство предвижда само временно спиране - до разрешаването на проблемите! В края на 2014 г. Владимир Путин заяви, че Русия спира работата по ЮП. Официалното уведомление от руската страна на България бе получено почти една година по-късно. Отказът на Русия да приложи . също беше засегнат от фактори, които не са свързани с България. Всъщност, през 2014 г. се случиха събития в Украйна, което доведе до рязко влошаване на международната ситуация. Цените на газта паднаха, а „Газпром“ имаше сериозен инвестиционен дефицит. Компанията бе принудена да ограничи няколко скъпи проекта, които „Газпром“ също има очевидни грешки, свързани с логистиката и идеологията на ЮП. Всъщност България спазва условията на договора, още повече, че във всеки договор има точки, които предвиждат форсмажорни обстоятелства. Затова реакцията на „Газпром“ изненада българските експерти, които смятат, че той търси официална причина за напускането на проекта, както и това, че "Газпром" започва информационна кампания срещу България с цел да се прикрияе собствените си грешки и недостатъци.

Да бъдем реалисти и да отговорим на въпроса: може ли България да продължи да работи без да съгласуване с решението на ЕК? Отговорът е: определено не! 

България е член на ЕС, а законодателството на Европейския съюз има предимство пред националното. Икономиката на страната е тясно интегрирана в европейската, България вече е получила 15 милиарда евро от еврофондовете. И второто. Без да постигне споразумение между крайните страни по проекта (ЕС и Русия), ЮП губеше смисъл за Българи: получаваше се тръба, която водеше наникъде! Би било несправедливо да обвиняваме България за всичко. Както каза Владимир Путин, Русия загуби $ 800 милиона. И колко е загубила България? Дори е трудно да се изброи. 

Да се върнем към сегашното положение. Какво се е променило през това време?

 Първо, Турция е ненадежден партньор за Русия. Полагането на „Турски поток“ все още е в ход, а Турция вече е повдигнала искания за допълнителни отстъпки и е постигнала 10% намаление на разходите. Въпреки че Русия и Турция имат мащабно икономическо сътрудничество, между тях има много политически проблеми. Не е изгодно Русия да даде на турския президент Реджеп Тайип Ердоган твърде много лостове, тъй като няма гаранция, че в крайна сметка Русия няма да има още един вариант на Украйна. Затова е за предпочитане Русия да диверсифицира газопреносните си маршрути.

За ЕС и САЩ Турция също е проблемен партньор. ЕС преразгледа отношението си към проблемите с природния газ на югоизточния си фланг. Борисов този път осигури подкрепата на европейските институции. Освен това България е една от малкото страни, с които Турция има добри отношения.

През 2017 г. Борисов изложи идеята за създаване на газов хъб за Балканите. Той трябва да стане хъбът, където всички газови потоци към Балканите отиват към една точка. Европейската комисия даде зелена светлина на този проект. Допълнително предимство е фактът, че газовата инфраструктура на България е много добре развита, като 80% от компресорните станции в региона са разположени на българска територия. Самата България е географски стратегическа. Да, може да бъде заобиколена, но това ще бъде скъпо. Наскоро беше приключено антимонополното разследване на Европейския съюз срещу „Газпром“. Няма да изпадаме в подробности, но в рамките на споразумението „Газпром“ обеща да доставя газ на ЕС през България и Литва. Заслужава си да се отбележи, че Европейската комисия принуди „Газпром“ да се откаже от материални претенции към България по повод ЮП. Няколко други фактора оказват влияние върху смекотяването на позицията на Русия. България се договори за доставки на газ с Азербайджан в размер на 1 милиард кубически метра годишно по ТАНАП. От черноморския шелф дойде и окуражаващата новина за България. В края на януари „Роял Дъч Шел“ обяви, че „до края на тази година или началото на следващата година започва обработката на находището „Хан Аспарух“ и според предварителните проучвания ще има нефт и природен газ“. За България се създава благоприятна ситуация и страната побърза да се възползва от нея, а Русия прагматично отиде насреща. 

Втората основна тема е възобновяването на строителството на АЕЦ "Белене".

В България от 1974 г. вече действа атомната електроцентрала "Козлодуй". От 2004-2007 г. четири от шестте ѝ реактора бяха изведени от експлоатация поради тяхната несигурност - стари реактори тип x440 MW. С тях вече са настъпили осем критични произшествия от първо ниво. Още два модерни реактора x1000 MW остават в експлоатация и животът им се удължава до 2030, като максималният е до 2040. Проектът за изграждането на втора атомна електроцентрала беше положен в далечната 1980 г. Строителството започна и спря, главно поради липса на пари. Първоначалната цена на съоръжението е била 3,5-4 млрд. Долара, като с течение на времето тя се е увеличила почти трикратно. България вече е инвестирала 3 млрд. Долара, а строителството далеч не е завършило. За да се продължи строителството се изискват няколко милиарда долара. Инициативната група на поддръжниците на АЕЦ реши да проведе референдум, а само 12% от гласоподавателите гласуваха „да“". Правителството и парламентът на Борисов решиха да замразят проекта. Честото изявление в медиите, че ЕС принуди България да се откаже от изпълнението на този проект, няма основание. Междувременно българското правителство не беше бездейно. През 2017 г. Българската академия на науките направи подробен анализ и заключението ѝ беше, че ще бъдат необходими нови атомни електроцентрали в България през 2030 година. Бойко Борисъв също изложи идеята „Белене“ да стане общобалканска, като интересът към тази идея показаха почти всички балкански страна. 6 май 2018 г. Българското правителство размрази строителството на атомната електроцентрала. Вицепремиерът Т. Дончев обясни, че България няма да инвестира пари в него, няма да даде държавни гаранции и да подписва договори за покупка на произведена електрическа енергия. Държавата ще участва само в активи. На 10 май, 2018 China National Nuclear Corporation (CNNC) потвърди инвестиционен интерес към проекта АЕЦ "Белене".

14 май 2018 г. Френската ядрена компания "Framatom" потвърди инвестиционния интерес към проекта. 16 май 2018 г. "Росатом", съобщи, че е готов да участва в изграждането на АЕЦ "Белене" във форма, определена от правителството на България. В действителност, положителните сигнали на Русия от българска страна продължават дълго време. През 2015 г. България отказа да приеме активни елементи от американската система за противоракетна отбрана на нейна територия и те бяха разположени в Румъния. През 2016 г. България отказва да участва в антируската черноморска ескадра заедно с Турция, Румъния, Украйна и Грузия. Отказът на България погреба целия проект. През 2017 г. България подписа договор с РКС "МиГ" за ремонт на своите МиГ-29, което доведе до „справедлив“ гняв от страна на Вашингтон.

В началото на 2018 г. България беше една от онези държави, които отказаха да експулсират руски дипломати поради случая с отровения Сергей Скрипал. Трябва да кажа, че общият информационен тон в медиите не отразява истинската същност на ситуацията. Често се вижда заглавия като "Бойко Борисов дойде да отдадат почит на Путин", и така нататък. Г. Припомнете си, че инициативата за среща дойде от руска страна! От всички страни от Източна Европа България остава най-русофилската. Много партии в България, включително партньори в управляващата коалиция, декларират своята приятелска и кооперативна връзка с Русия като основна ценност. Русия винаги е имала силно влияние на Балканите, а България е ключът към този стратегически важен регион. Русия и България имат много по-общи интереси, отколкото противоречия, и никое от противоречията не е неразрешимо. Напротив, има всички предпоставки за подобряване на отношенията между нашите братски държави.