Двама учени от Москва публикуваха предложение за новия й ред

Периодичната таблица на елементите, създадена от руския химик Дмитрий Менделеев (1834-1907), стана на 150 години си миналата година. Трудно би било да се надцени значението ѝ в химията - всички начинаещи химици се запознават с нея в най-ранните етапи на своето образование.

Като се има предвид значението на таблицата, човек може да си помисли, че подреждането на елементите вече не подлежи на дебат. Двама учени от Москва обаче наскоро публикуваха предложение за нов ред.

Точното разположение на определени елементи зависи от това кои конкретни свойства се иска да се подчертаят. По този начин периодичната таблица, която дава предимство на електронната структура на атомите, ще се различава от таблиците, за които основните критерии са определени химични или физични свойства.

Тези версии не се различават много, но има някои елементи - например водород - които може да бъдат позиционирани съвсем различно според конкретното свойство, което се подчертава. Някои таблици поставят водорода в група 1, докато в други той се намира в горната част на група 17; някои таблици дори го определят като самостоятелна група.

Може да се обмисли и подреждането на елементите по много различен начин, който не включва атомен номер или отразява електронна структура, като връщане към едноизмерен списък.

Последният опит за подреждане на елементи по този начин беше публикуван наскоро в Journal of Physical Chemistry от учените Захед Алахяри и Артьом Оганов.

Техният подход, надграждащ по-ранната работа на другите, е да припишат на всеки елемент т.нар. Менделеево число (MN). Има няколко начина за определяне на такива числа, но най-новото проучване използва комбинация от две основни величини, които могат да бъдат измерени директно: атомният радиус на елемента и свойство, наречено електроотрицателност, което описва колко силно атомът привлича електрони към себе си.

Ако елементите са подредени по MN, най-близките съседи имат доста близки такива. Но по-полезно е да се направи тази стъпка по-нататък и да се изгради двумерна таблица, базирана на MN на съставните елементи в така наречените "бинарни съединения". Това са съединения, съставени от два елемента, като натриев хлорид, NaCl.

Каква е ползата от този подход? Той може да помогне за прогнозиране на свойствата на бинарни съединения, които все още не са направени.

Това е полезно при търсенето на нови материали, които вероятно са необходими както за бъдещи, така и за съществуващи технологии. След време този подход може да бъде разширен и за съединения с повече от два елементарни компонента.

150 години по-късно периодичните таблици не са само жизненоважно образователно средство, те остават полезни за изследователите в търсенето на нови материали. Но новите версии не заместители на по-ранни изображения. Наличието на много различни таблици и списъци служи само за задълбочаване на разбирането ни за това как се държат елементите.