Ако владеете руски, или английски вие ще чуете думите, които са в този клип, но… няма да разберете нищо.

Няма да чуете отговор и описание на нито един конкретен и важен въпрос. Още по-малко, в присъствието на служебните преводачи и на пресата, която щракаше като на картечна престрелка през цялото време.

Няма да разберете – защо за втори път за няма 7 месеца държавният секретар на САЩ (външният министър) Джон Кери идва лично в Русия, да се срещне с Путин, а не само с Лавров (което всъщност съответства на ранга му). Въпреки, че срещите им, макар и в други места, за последно време са в пъти повече.

За да бъде разбрана причината и логиката на това посещение, трябва да се знае вектора на интересите и да се наблюдават събитията.

Следенето и тълкуванието на „езика на тялото“ тук има твърде малко значение. Можете да разберете само, дали лъжат, крият нещо и какво е личното им отношение един към друг. Тук тайни и нови открития няма: и лъжат, и крият, и лицемерничат, и не могат да се траят. Точка.

По-важно е да се следи много внимателно – има ли съответствие между думи и дела, или има традиционното диаметрално разминаване.

Ще ви кажа, какво си мисля аз, пък може и да греша. Всъщност, може и много да греша и нищо вярно да няма в разсъжденията ми, ама пък са си мои. И наистина го мисля.

Мисля си, че Джон Кери дойде, ако не „да срита туземни задници“, то поне да получи отчет за изпълнението на последния ултиматум, който даде на Путин неотдавна и да постави новия ултиматум. И това, че го наричат преговори и любезничат, нищо не означава.

Ултиматумът беше, казано накратко, от 3 точки:

1. Сирия. Привършвай с тоя Асад в Сирия, дай го насам в пълна капитулация. Наиграхте се, събирайте си играчките. Вече ще бъде точно така, както ние кажем. Защото за това време видяхме – какво ти можеш, всичко е обсъдено, анализирано, подготовката е направена и вече влизаме сериозно там. Нямаш шансове.

2. Донбас. Изпълнявай Минските съглашения по частта „Донбас обратно в Украйна, на нашите условия“. Независимо, че нито едно от важните условия от укро-американска страна не беше изпълнено. Никой даже не е имал и намерение. Просто предай Донбас, и точка.

Срокът, записан и очакван от теб е до края на декември 2015 година. И именно затова съм си направил труда да си губя времето до Москва, за да го чуя и видя от тебе лично, а не чрез Лавров.

3. Капитулация. Точка последна, но най-важна: Володя, крайно време е да капитулираш! Разумните хора не се държат като тебе! Когато са изправени пред непреодолима сила като нас, те капитулират, и приемат условията!

Ултиматумът, разбира се, е придружен с някакви обещания за негова лична неприкосновеност, може би даже за запазване на някакъв статут, имотно състояние. Обичайния пакет на моркова и тоягата. Добре известен на Янукович, Милошевич, Саддам, Каддафи и на доста други покойници или нарочени за такива. Досега е сработил успешно с почти всички „кървави диктатори“ по света, трябва най-сетне да сработи и с Путин.

Защо Джон Кери може да си позволи това?

По много причини. Представител на доста силни и влиятелни световни кръгове. Кланов представител. Тук изобщо не става дума само за държавата САЩ (и за длъжността му на външен министър), която е една условност. Тяхната координатна система за възприемане на събитията и света няма нищо общо с нашия начин на мислене и възприемане. За тях те са държавата-властелин на света и те са хванали за гърлото и топките ключовите 10-12% държави от света: около 30-32 на брой. И смятат, че всички трябва да слушат, да се подчиняват и да си плащат данъците към метрополията. И интересите на колониите са без значение. Защото са победени и управлявани. И ако Путин смята да не слуша и да нарушава този ред, ще го пратят при Саддам, Каддафи. и при Милошевич.

Така поне изглежда света от тяхната гледна точка. Защото за тях личността (Путин, или друг) няма никакво значение. А личности, които излизат от тяхната конструкция за света, стават личности в минало време, без значение – как следва да се оценят чисто човешките им качества и заслуги. Чист функционал. Напълно изчистен от лично отношение.

Да, знам, че все още не ви се вярва. Добре, ето ви списък: защо, според тях, федерално-резервните англосакси, наричани по навик “американци”, трябва да възприемат нещата така, както го описах:

1. Защото всички други туземно-колониални лидери по света ги слушат. Такъв е редът. Те са си го постигнали, заслужили, и платили. Намират го за нормално.
2. Защото всички руснаци (ръководствата им) от 1985 година, насам са ги слушали, значи и той трябва.
3. Защото от 2000-2007 година (на дело и думи) и той ги слушаше, без да мрънка.
4. Защото от 2007-2012 година той продължаваше да слуша като цяло (на дело), а на думи си позволяваше непослушание само епизодично.
5. Защото Украйна и Майдана завършиха спълна победа за тях. И Крим е само частичен неуспех, на който те доскоро контролираха водата, електричеството, икономиката и всички останали комуникации. И все още въпросът с контрола над Крим е и в тяхното поле.
6. Защото участието на Путин в Сирия е много строго контролирано от тях – те са сложили мечката там в много тясна клетка, и на къс повод в клетката.
7. Защото те контролират цената на петрола (виж откога е под 40 долара за барел и как ще падне под 37, скоро), което означава, че контролират въздуха за дишане на Русия.
8. Защото те контролират сърцето, кръвта и кръвоносната система на Русия(като пари и като монетарна система). И те решават – дали да живее, дали да боледува или да умре от кръвозагуба и анемия този пациент с външно-контролирано кръвообращение. Доларът днес счупи рекорда (над 70 рубли) и това даже не е краят. Могат да го направят и 150 рубли за долар и повече. Те решават – кога, колко и как – в тях е и ножа, и хляба, и правото на решение.
9. Защото войната, която са позволили на Путин да води в Сирия, е всъщност контролирано от тях източване на боеприпасите, тоест, на икономиката.
10. Защото даже производството на руския военно-промишлен комплекс спира, когато те пожелаят, понеже над 70% от ключовите части са техни технологии, които Русия трябва да закупува за валута.
11. Защото с изключение на двама (Шойгу и Лавров) всички в правителството на Русия са техни и правят, каквото те им кажат. И ако им кажат „Фас!“ (така се насъскват кучета) срещу Путин, те го правят веднага. Проверено през годините, многократно. Същото важи и за Центробанката и за операционните банки, които контролират живота на населението.
12. Защото мнозинството от Администрацията на Президента на РФ (42 съветника) също са техни и са си същите, от времената на вечно пияния Боре Елцин. Те също чакат команда „Фас!“ от тях, и изпълняват веднага. В това число и срещу Президента Вл. Путин.
13. Защото тяхната пета колона в Русия, колкото и да е непопулярна сред населението има рекорден бюджет за свалянето на Путин за 2015 и ако трябва, ще им определят нов рекорден бюджет за 2016.
14. Защото те вече стягат примката от военни конфликти около Русия точно така, както на тях им е нужно: Украйна, Донбас, Казахстан, Узбекистан, Татарстан, Уйгуристан (Синдзян), Турция, НАТО…

Да продължавам ли? Нещата не са никак розови, съвсем сериозно. Аз все още смятам, че Путин има шансове, но колкото повече отлага някои важни и неизбежни решения, толкова повече това негово разкрачено положение между думи и дела, между външна и вътрешна политика ще му струва шпагат и разчекване до смърт.

Времето работи срещу САЩ (ФЕД), така е. Но, в същото време, те пък са направили така, че да работи много по-бързо и по-силно срещу него, ако продължава да изчаква.

Какво може да се очаква, ако Путин не послуша?

Ами от лошо към по-лошо до най-лошо. Именно в тази последователност.

Всъщност, педала на газта на „лошото“ вече е натиснат, и е достигнато достатъчно ясна представа, колко сериозно е всичко това, и докъде ще доведе, ако този туземен княз там в Русия продължава да се бунтува.

Част от страните, които той беше привлякъл в своята орбита и които трябваше да бъдат важна част от коалицията БРИКСА вече са победени, неутрализирани, вразумени:

• (А) Аржентина (нов президент);
• (Б) Бразилия – цветна революция срещу Дилма Русеф;
• Венесуела – загуба на изборите;
• Куба – скоро отново колония на САЩ;
• Франция – на втори тур Фронт Насиональ на Марин Льо Пен губи всичко, което уж беше спечелил на първи; Оланд беше принуден да върне самолетоносача Шарл де Гол буквално 2-3 дни след като го изпрати като съюзник на Русия срещу ИДИЛ;
• Китай – броженията в Синдзян (уйгурски автономен окръг) вече са довели до 50-60 човека жертви само в първия ден, и това е само началото.

И изобщо – Средна Азия вече дими, пуши и огънчетата се виждат: Синдзян, Северен Афганистан (няколко града превзети от ИДИЛ), Кавказ (Налчик – 13 човека убити), Татарстан, даже в крайния север в чисто руски градове като Норильск, чисти руснаци приемат ислям и отиват да режат глави на сънародници в ИДИЛ.

Всичко това гарантира десетки милиони бежанци от Средна Азия към Русия (с които тя няма да се справи), и маскиран внос на терористи покрай тези „бежанци“. В крайна сметка бежанците бяха изпробвани и проверени като доста ефективно оръжие за дестабилизиране, на която си пожелаеш страна. Може би само със Северна Корея и с Китай този номер няма да мине, на днешен ден.

Не е забравена и самата Русия, кратък преглед:

• свален СУ-24, убити 2 руски военнослужещи;
• обтягане на отношенията с Турция до предвоенно скъсване и вече огромни загуби за двете страни. Това води и до логистична примка (проливите Дарданели и Босфор) за снабдяването на руския контингент в Латакия. Те буквално стават обсадени заложници с ограничен ресурс, ако тези проливи бъдат запушени за снабдителните руски бойни танкери (сега курсират 9 на брой).
• пожар на Тушинския машиностроителен завод на 10.12.2015. Не, не е злополука. Това е завод с двойно назначение – произвежда освен мирновременни неща, така и бойна авиация, и то – от най-добрата!
• цената на петрола е свалена до 37 долара за барел (което е под 9 долара за барел от времето на Рейгън, с оглед на инфлацията);
• Централната банка на Руската Федерация (която нито е централна, нито е руска, нито е на федерацията, а най- ми е на МВФ-ФЕД-САЩ) публично убива руската рубла за броени дни до шампионски нива, за които няма никакви естествени икономически предпоставки: над 70 рубли за долар и 75 рубли за евро;
• на границите с Русия са увеличени силите на НАТО над 13 пъти. Не, че са готови за бой на земята, но са готови за война във въздуха (което не е никак малък проблем) и стават прекрасна снабдителна база за прикритие на украинските радикали, което също е голям проблем. Защото те ще воюват идейно, убедено, няма да има нужда от наземни натовски войници;
• Донбас отново е запален, подготовката за пълномащабна война отново е явна, никой не я крие. Това означава напрежение, жертви, разруха, нови потоци от бежанци, нови конвои с хуманитарна помощ (удар за икономиката) и нова загуба на авторитет за Русия и Путин. Достатъчно условие за успешна цветна революция.
• опит за подготовка за цветна революция чрез шофьорите на товарни превози. Засега неуспешен, но подготовката за следващия опит вече е в ход.

И да не забравяме и за Сирия (като фронт): подготовка за предислоциране на над 100,000 коалиционни войски, набирани отново под шапката и командването на САЩ (те щели да пратят 10,000 свои солджъри там), но общо взето – наети от Саудитска Арабия и монархиите в залива.

Приказките, че Саудитска Арабия щяла да организира и плати за създаването на коалиция срещу ИДИЛ са приказки на кварталните алкохолици за пропаганда и борба с алкохолните питиета. Всъщност, цялата тази коалиция ще направи точно това, което правеше и досега – ще стреля и бомбардира уж ИДИЛ, но по системна случайност всички бомби, и всички жертви ще се падат по структури на армията на докор Башар Ал Асад. Може и по руските, защо не. Както и по кюрдите, и ливанските опълченци от Хизбола.

В крайна сметка, сухият остатък за Путин, като послание от тази среща е:

• засилен вътрешен фронт на американската пета колона, в това число и правителство, и Централна банка, и над 20,000 грантолапачи в Москва;
• фронт Кавказ;
• фронт Средна Азия;
• фронт Донбас (Украйна);
• фронт (скоро) Татарстан;
• фронт (възможно, въпрос на САЩ решение е) с Турция: морски и наземен;
• фронт Сирия;

Какво има насреща Путин?

Има една Русия, над 10 пъти по-слаба от СССР – както във военно така и в икономическо положение. Същия този СССР, който едва не загуби войната с Хитлер. Същия Хитлер, който загуби войната, когато му отвориха втори фронт.

„Втори фронт“ ли казах? А сега пребройте – колко фронта отварят САЩ на Русия.

Аз лично все още смятам, че Путин има шанс да победи, въпреки всичко. И най-вероятно има някакви скрити козове, за които все още никой не знае и ще използва тогава, когато той реши.

Засега от видимата част е само едно: военният министър Шойгу докладва вчера за (вече) пълна бойна готовност на ядрените сили на Русия. Потърсете в интернет: какво е „мъртва ръка„.

За тези, които ще кажат, че не съм прав в разсъжденията си, ще отговоря: много ми се иска и силно се надявам да не съм прав и да греша.

Само ми кажете – къде именно, и в какво? И как ще бъде, ако не така?

Автор: Пламен Пасков,Бултаймс