Никой от състава на съда не е ходил на място в завода, липсва и българска експертиза.

Експертът в областта на реакторната и ядрена физика Георги Котев, работил дълги години в АЕЦ „Козлодуй” и университета в Пиза, стигна до стряскащ извод. Атомният реактор за АЕЦ „Белене“, за който НЕК беше осъдена да плати 550 млн. евро, т.е. над 1 милиард лева, никога не е бил произвеждан от Атомстройекспорт (АСЕ), който е другата страна по делото, пише Faktor.bg.

Русия ни е приготвила “стар, никога неизползван ядрен реактор, от същият тип (ВВЕР-1000), останал още от съветско време. Там има толкова много такива, че се чудят какво да ги правят и ги превръщат в паметници, според агенция "РИА Новости“, твърди Котев.

Сега, един от старите и никому ненужни рeактори ще ни се пробута за нов, смята експертът.

В свое разследване (виж ТУК) той привежда доказателства за тезата си , позовавайки се на официалната страница на Ижорските заводи.

Съмненията идват от факта, че времето за събирането на българския реактор за „Белене“, посочено там, е под един месец, а китайският реактор се произвежда на базата на конкретен договор и за събирането му са били нужни три месеца . Аналогични текстове има и в съобщенията за руския реактор, за АЕЦ "Нововоронеж-2". За него също са били нужни три месеца работа.

„В двете съобщения за реактора за АЕЦ "Белене" не се посочва абсолютно никакво основание за провеждането на такава операция. Абсолютно никакво, нито едно!“, коментира пред Faktor.bg Котев.
Нашият реактор никой не го е виждал, казва експертът.

Възможно ли е наистина да не е произвеждан никога? Как и защо сме осъдени, ако нямаме нито договор, нито реактор?

Ето какво обясни още по скандалната тема пред Faktor.bg Георги Котев: „Осъдили са ни на базата на предоставени документи, но това не означава, че тези документи отразяват реалната действителност. Аз съм сигурен, че никой от състава на съда не е ходил на място в завода, за да се убеди има ли такъв корпус, кога той е бил построен и т.н. Те наистина имат страшно много стари реактори, чак се чудят какво да ги правят. Даже не им е изгодно да ги претопяват . Факт е, че през октомври миналата година в град Волгодонск те издигнаха паметник на същия реактор. Той си съществува. Това го съобщи втората по сила руска агенция „РИА Новости“.

Котев е категоричен, че абсолютно всички български правителства от последните десетилетия, включително и настоящето, имат отношение към нарочното влошаване на условията за България по този казус.

Договор между НЕК и Атомстройекспорт няма.

Има споразумение за намерения. Към него са дописани допълнителни споразумения, анекси. Някои от тези допълнения са поемане на ангажимент за оборудването.Именно на базата на тези допълнения явно стъпва съдът в Женева, на основата на тези анекси към споразумението и ни осъжда.

„Интересен е казусът, че Теменужка Петкова посочва в резюмето на своите разследвания по БНР имената на директора на НЕК Любомир Велков, на неговия заместник Папазян, но не посочва имената на министрите, които са назначили тази двама хубавци. А министърът, който ги е назначил е Румен Овчаров, министърът, който ги е приел, по чието време те са подписали е Петър Димитров. Тези бивши министри в момента са на топли, тлъсти държавни позиции, а и двамата са на пенсионна възраст. Румен Овчаров е на 63 години, Петър Димитров е на 67 години. Първият представлява държавата в надзора на „Лукойл“. Петър Димитров, в нарушение на Закона за енергетиката, е член на а Съвета на директорите на държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, вече три години. Не отговаря на критериите по закон, но заема тази длъжност и получава пари. Това е преплетената взаимна отговорност. Ако сегашното правителство ще прави нещо добро за нас, защо не търси отговорност на тези министри, които са назначили куклите Любомир Велков, приятел на Румен Овчаров от студентските години, и онзи Папазян, накарали са ги да подпишат тези анекси, казва Котев.

Според него задължително български и европейски експерти трябва да проверят автентичността на руския реактор, защо "братушките" могат да ни вкарат в история подобна като делото срещу Марио Николов, който получи по САПАРД финансиране за машини и съоръжения, но купи стари и употребявани и ги представи за нови. В случая с реактора за "Белене" обаче парите не идват от ЕС, а ще излезнат болезнено от джоба на българите.