Тридневният поход „По стъпките на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа“ за пореден път завърши на историческия връх Бузлуджа, където през юли 1868 година самоотвержените борци за народна свобода издигат националния ни дух до нови, патриотични висоти.

„Сдружението на бившите областни управители на Русе“, в лицето  на доц. д-р Стефко Бурджиев, Владимир Недялков и инж. Емил Бачийски, Областна администрация Русе и Туристическите дружества от Русе, Бяла, Борово и Ценово положиха като организатори всички усилия походът да протече енергично, с висок емоционален подем и респект към величавия подвиг на четниците.

Настоящият областен управител г-н Галин Григоров подкрепи похода, който и тази година стартира при с. Новград, от мястото, където слиза четата през нощта на 6 срещу 7 юли 1868 г. Кратката, но героична история е споделяна като сказание, обрасло с легендарни събития и чутовни подвизи. Тук походниците и местното население с едноминутно мълчание и поднасяне на венци почетоха паметта на героите и се отправиха към село Караисен, където четата е застигната от турска потеря, 1000 души башибозук. Отблъснати са всички атаки, но са дадени няколко жертви, сред които Арсо Мартинов и Александър Василев. Привечер четниците обхождат турските позиции и продължава на юг. На 8 юли те спират в Карапановата горичка до с. Горна Липница, където са открити и без никаква почивка отново приемат неравния бой. След няколко часа сражение пристигат редовни части, които предприемат опит да обкръжат четата. Атаките са отбити, убит е един четник – Пеню Хаджипенев (Тошооглу) и през нощта отрядът продължава пътя си към Балкана.

На 9 юли, близо до с. Вишовград, Търновско, четата се сблъсква с четири хилядна редовна войска в м. Дълги дол, където без отдих води третото си сражение за последните три дни. При него четниците намаляват до 85 човека. През нощта се изтеглят на север и поемат към планините, но не успяват да прикрият следите си и още на следващия ден влизат в четвъртото си сражение при с. Канлъдере. Отрядът попада под кръстосан огън. Убит е знаменосецът Георги Чернев, а тежко раненият Стефан Караджа е заловен. Христо Македонски поема знамето и боят продължава до късен следобед. Четата е  вече наполовина, има много ранени. През нощта те продължават към Балкана и се откъсват от преследвачите. На 13 юли достигат с. Дебели дял. На 18 юли Хаджи Димитър с още тридесетина четника стигат в. Бузлуджа, където са обградени от 700 турски войника.

Неизбежното сражение е повече от три часа. На останалата малка част от четата са нанесени тежки загуби, а в яростния бой е убит и Хаджи Димитър. Оцелелите десетина четници правят опит да пробият обкръжението, но се спасяват само четирима от тях. Войводата Стефан Караджа пък умира на 31 юли от раните си в затвора.

В похода взе участие и потомката на четника Димитър Момчилов, проф. Момчилова от Русенски университет. Тя и група доброволци почистиха паметната плоча в скулптурния комплекс на Хаджи Димитър и възстановиха имената на четниците от Русе със златни букви. Внезапният проливен дъжд попречи да се освежат всички надписи. Затова работата ще продължи при следващото посещение на връх Бузлуджа.

Походът завърши официално с прочувствените Ботеви слова „Жив е той, жив е...“ в изпълнение на Иван Кънчев. Походниците донесоха в Русе подареното от Община Ценово знаме на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, което ще се съхранява при Областния управител на област Русе и ще съпътства всяка година  признателните българи по стъпките на великите ни предшественици.

Материалът е подготвен с помощта на участник в похода, Ина Майджар.