Димитър Пишев е актьор в русенския куклен театър

Той не е родом от Русе, но пише с такава любов за крайдунавския град, че може да засрами доста голяма част от  русенци. Ето какво сподели той в социалните мрежи:

"Да работиш в друг град си има своя чар. Получаваш възможност да погледнеш всичко през друга призма. И макар много русенци, с които съм разговарял, откакто работя в този град, да са ми казвали, че не го харесват и че отдавна не е това, което някога е бил, аз не съм съвсем съгласен.

Да, вероятно заради оптимистичните си очи по принцип, но и въпреки всичко, този град има изключително силна, европейска енергия. Тя ме погълна още от първия ми ден, прекаран в него. Тя започна да става все по-силна, откакто управата на града се смени и доста от занемарените улици, сгради, градинки, инфраструктура като цяло , започнаха да се възстановяват. Да, факт е, работи се. Който каквото иска да казва - ако каже, че няма развитие в положителна посока, ще излъже от някакъв инат и черногледство.

Иначе, да, като навсякъде в България си има своите проблеми. Обществени проблеми или проблеми на обществото. Болните места са едни и същи, няма как да са и други вероятно. Та, идеята ми беше, че сблъскването с различния, все пак, социо-културен контекст , ми е много полезно. Много бях изненадан, а може би е нормално, че когато свиря на улицата в Русе, се спират доста повече хора, да разменят няколко думи с мен, отколкото когато съм в София. Да, нормално е, в София всичко е тичане и често нямаш време за такъв тип спирки.

Факт е, че много от русенците не могат да повярват, че съм дошъл от София, да работя в техния град. Колко странно - софиянец да работи в Русе. Много пъти в погледа им се чете - "Ти луд ли си?" и въпреки всичко се радват.

Мисълта ми обаче беше, че често Русе е бягство за мен. Да, там е работното ми място, но успявам и да си почивам пълноценно. Много обичам да карам колело в крайдунавския парк, рано сутрин. Или по крайбрежната улица, която до един момент, имаш чувството, че е безкрайна. Свобода те лъха, когато усетиш дунавския вятър. И сякаш само с една крачка, можеш да отидеш на отсрещния бряг, който някак си не можеш да възприемеш, че не е български.

И да, Русе носи своята култура и хората, които аз съм срещал, също са я носили. Да, проблемите са налице и в младежта, и не само. Но пък, когато виждам добри неща, мисля, че трябва да бъдат отбелязвани. Не можем да живеем само в една отвратителна, черна картина на обезверението, отвращението, омразата и прочие.

И особено сега е изключително важно да разберем, че не може да се продължава по този начин. А хората носят добро. В тези трудни времена , все пак, хората ги е еня за култура. Поне в Русе, най-сериозен поглед имам върху тамошната ситуация. Въпреки всичко, спазвайки всички мерки, хората идват в кукления театър на Княжеска 9, за който друг път ще разкажа, каква знакова сграда е. И съм благодарен на Бог, че виждам това и че се случва. Че имам поводи да се радвам. Има надежда. За мен, винаги. Да сме здрави само. И когато всичко се успокои, в крайна сметка, не се притеснявайте да пътувате до Русе, ако не сте го правили. Въпреки, че е далеч. Струва си да се посети и вярвам, че ще усетите някаква част от нещата, за които говоря."