Много малко се знае за русенския период на този невероятен художник Петър Морозов

Това казва изследователят Толя Чорбаджиева пред БНТ. Тя е открила данни във фонда на Държавния архив в Русе, че живописецът е бил възпитаник на Русенската мъжка гимназия. За Морозов е вече известно, че е учил в Държавното рисувално училище, но ранните му години са обвити в мъгла.

"Главната книга, която са днешните дневници, в които записват оценките на учениците, той е записан със съответните оценки по предметите, кой му е бил учител по рисуване, класен ръководител, директор, което е много любопитно ..И така допълва картината за него от началния му период. Намерихме и една статия в "Русенска поща", много интересен вестник, в който може да се намери информация за живота в Русе, той е написал статията 1930 година за това какво се е случило и как той е видял Русе през ученическите си години"", каза изследователят Толя Чорбаджиева.

В нея той разказва как през ваканцията на 1899 година е подредил в съвместна изложба със свой приятел. На входа поставили надпис и всеки посетител можел да дари колкото пожелае.

"От любопитство, целият град се изреди да види изложбата ни и пангара се пълнеше всеки ден с по пет пари, десет пари от всеки посетител. Няма да забравя една много стара бабичка, която едва се двежеше. След като изгледа всичко, дойде при нас "зографчиите", извади от възела на пошчето си пет пари, пусна ги в пангара, взе ми ръката, целуна и каза: "Златна ти е ръчичката, баба!" Мен се търкулиха сълзи по бузата".

Художникът Петър Морозов има интересна съдба. Участвал е в Балканската и Първата световна война. В Рисувалното училище негови преподаватели са Мърквичка и Вешин .Автор е на монументалните художествени платна "Хвърковатата чета на Бенковски" и "Боят за Самарското знаме при Стара Загора". Но той е и родоначалник и на фоторепортерството у нас.Петър Морозов е рисувал и обикновени хора, градове и села, през които е преминавал. В платната му е наситено с църкви, манастири, часовникови кули, възрожденски улички. Те стават ценно свидетелство на бита, духа и архитектурата у нас в началото на 20-и век. Сега негови платна са притежание и се пазят във фонда на Националния исторически музей.