"Срамувам се.... От това, че на един млад човек - спортист който представя страната ни се налага да моли за помощ. За това, че трябва да изостави мечтите си, да бъде прекършен още в началото на житейския си път. А когато дойде славата и медалите всички знайни и незнайни "спортни" величия се редят да си преписват заслугите"

Това пише роднина на русенската спортна надежда в кану - каяка Димитър Димитров. А поводът за тези силни думи става пост на състезателя в социалните мрежи, в който момчето разказва за мечтите си и безхаберната държавна спортна политика у нас. 

Димитър е част от СККК "Локомотив" Русе. От 2012 година момчето има повече от 35 републикански медали, от тях 8 златни и 10 сребърни. През 2018 година Димитров се класира на 10-то място на Световното първенство по кану-каяк. Той заема престижни места в Европейското първенство в Чехия през 2019 и Световното в Румъния. От 2018 година русенецът е в Националния отбор на България. Той е получавал финансова помощ от държавата, но заради неуредици със състезание през 2021 година, парите са спрени. Така момчето е принудено да оцелява както може. 

Зад неговите думи на отчаяние прозират часове неуморен труд, но и неутолимата жажда за нови успехи. Ето какво написа Димитър: 

"Изключително много съм разочарован от себе си, че ми се налага да пиша такъв пост, но ще си преглътна егото и ще помоля за помощ. Нуждая се от някакъв вид спонсор, който може да ми осигури средства за подготовка, понеже искам да продължа да се състезавам професионално и да продължа, да представлявам държавата ни, но това е непосилно за мен.

Тъй като нямам никого,който да ме подкрепи в стремежът ми към високият спортен успех, семейните ми условия също не ми позволяват да продължа. Единствено клубът ми и треньорите Константин Велков и Евгени Недев , които вече 2 дълги години ми помагаха, когато бях пред отказване. Обмислял съм варианти, като да работя и да тренирам, но елитния спорт и конкуренцията му не са толкова милостиви, че да ми позволи, да работя и да тренирам, всички знаем колко е тежко едното, а какво остава и за двете. Който иска да помогне, но няма как даже и споделяне на поста е в в голяма помощ."

Що за държава сме, щом един достоен спортист бива зарязан нехайно? Как да имаме спортни успехи? Това са въпросите, на които все още нямаме отговор.